Туризъм, забележителности и бизнес

"Стою Шишков" музей град Смолян   
област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Монтана, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

"Стою Шишков" музей град Смолян
категория :: Музеи |    област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем

адрес: Град Смолян ул."Дичо Петров"5

телефони: 0301/62 727;
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
  изпратете запитване до собственика    

видове туризъм:
планински, исторически, културен

мин.цена : **** макс.цена : ****


 регион
 община
 град
 село

,
Аламовци,
Алиговска,
Арда хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Арпаджик,
Баните,
Барутин,
Беден,
Белев дол,
Билянска,
Богутево,
Боево,
Борие,
Борика,
Бориково,
Борино хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Бориново,
Боровина,
Босилково общ.Баните Смолян,
Бостаните,
Бостина,
Бреза,
Брезе,
Бръщен,
Буйново хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Буката,
Букаците,
Букова поляна,
Буково,
Бурево,
Бърчево,
Бяла река общ.Рудозем,
Вехтино,
Виево,
Високите,
Витина,
Вишнево,
Влахово,
Водата,
Водни пад,
Войкова лъка,
Вранинци,
Вълчан,
Вълчан дол,
Върба,
Върбина,
Върбово,
Въргов дол,
Върли дол,
Върлино,
Габрина,
Габрица,
Галище,
Гела хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Глогино,
Гоздевица,
Горна Арда,
Горово,
Градът,
Грамаде,
Гращица,
Грохотно,
Гудевица,
Гълъбово,
Гърнати,
Гьоврен,
Давидково хотели къщи за гости вили под наем хижи,
Две тополи,
Дебеляново,
Диманово,
Димово,
Дирало,
Добрева череша,
Долен,
Долие,
Дрянка,
Дряновец,
Дунево,
Дуня,
Дъбова,
Еленка,
Еленска,
Елховец,
Ельово,
Ерма река,
Жребево,
Забърдо хотели къщи за гости вили под наем хижи,
Загражден хотели къщи за гости вили под наем хижи,
Заевите,
Змеица,
Змиево,
Зорница,
Иваново,
Изгрев,
Исьовци,
Касапско,
Катраница,
Кестен,
Киселичево,
Кожари,
Козарка,
Кокорково,
Кокорци,
Кориите,
Коритата,
Кочани,
Кошница,
Крайна,
Крайна,
Кремене,
Крушев дол,
Кръстатица,
Кукувица,
Кундево,
Купен,
Кутела,
Кушла,
Късак,
Левочево,
Леска,
Лещак,
Ливаде,
Лилеково,
Липец,
Ловци,
Лъка,
Любча,
Любча,
Люлка,
Лясково,
Магарджица,
Малево,
Малка Арда,
Малко Крушево,
Миле,
Милково,
Митовска,
Михалково,
Момчиловци къщи вили за гости под наем хотели ,
Мочуре,
Мугла,
Мъглища,
Мързян,
Надарци,
Оглед,
Оградна,
Орехово хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Орешица,
Оряховец,
Осиково,
Остри пазлак,
Острица,
Павелско,
Петково,
Петров дол,
Печинска,
Пещера,
Писаница,
Планинско,
Планинци,
Пловдивци,
Подвис,
Полковник Серафимово къщи вили за гости под наем ,
Поляна,
Попрелка,
Потока,
Пресока,
Проглед хотели къщи за гости вили под наем нощувки,
Равнил,
Равнината,
Равнища,
Равно нивище,
Река,
Речани,
Рибен дол,
Рибница,
Ровина,
Рустан,
Селище,
Селча,
Сивино,
Сивино,
Славейно,
Сливка,
Сливово,
Смилян хотели къщи вили за гости под наем ,
Соколовци хотели къщи вили за гости под наем хижи,
Солища хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Сопотот,
Средец,
Средногорци,
Средок,
Стайчин дол,
Старцево,
Стикъл,
Стойките хотели къщи за гости вили под наем хижи,
Стоманево,
Стража,
Страшимир,
Студена,
Студенец,
Стърница,
Сърнино,
Тешел,
Тикале,
Траве,
Требище,
Триград хотели вили къщи за гости под наем нощувки,
Турян,
Тънка бара,
Тънкото,
Търън,
Уручевци,
Ухловица,
Фабрика,
Фатово,
Хасовица,
Хвойна хотели къщи вили за гости под наем хижи,
Цацаровци,
Цирка,
Црънча,
Чавдар,
Чала,
Чамла,
Чепинци,
Чеплетен,
Черешките,
Черешово,
Черешовска река,
Чокманово,
Чурка,
Чуруково,
Чучур,
Шаренска,
Широка лъка хотели къщи за гости , вили под наем ,
Ягодина хотели къщи вили за гости под наем нощувки
 курорт
 забележителност
 местност
информация

Регионален исторически музей "Стою Шишков"

гр. Смолян 4700, ул. "Дичо Петров" 5

Информация: тел. 0301/ 62727                                            работно време: понеделник - неделя

e-mail: museum-sm@mail.bg                                                 9.00 - 12.00 часа - 13.00 - 17.00 часа

 Създаден през 1935 г. от Стою Неделчев Шишков - родоповед, учител, издател, му­зеен деец и общественик с европейски из­мерения, Регионалният исторически му­зей в Смолян е най-големият, съхраняващ знаците на паметта на населението, оби­тавало централната част на Родопите през различните исторически епохи. Днес му­зеят носи с достойнство името на своя основател и провежда политика по издир­ване, изучаване, опазване и популяризи­ране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край. Чрез своите уникални колекции, показва­щи цялото културно разнообразие и хиля­долетните традиции, чрез изследовател­ските и популяризаторските си ресурси, изграждайки мрежа от успешни партньорства, музейната колегия работи в полза на обществото - за неговото духовно обогатя­ване и вдъхновение чрез завръщане към корените и опознаване на различни култури.

 От 1982 г. музеят се помещава в проек­тирана за целта сграда в центъра на града, с просторни експозиционни зали и фоайета за временни изложби. От 2007 г. постоян­ната експозиция разполага със специална платформа за свободен достъп на хора с двигателни увреждания.

 Фондът наброява близо 150 000 музейни единици и включва предмети от археоло­гията, историята, бита и културата на ро­допчани, ордени и медали (колекцията е една от най-големите в страната), пред­ставящи наградната система на България, оригинални произведения на изкуството, богат фотоархив и др.

 Постоянната експозиция "Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни" е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси "Праистория", "Траки", "Средновековие" и Етнография, с експозиционни пояси "Традиционно облекло", "Обреден реквизит", "Традиционни занаяти", "Родопска архитектура" и "Традиции и съвременност".

Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.

В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богат­ството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват със своята музикална неповторимост.

Посещението в Регионален исторически музей - гр.Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето.

·          АРХЕОЛОГИЯ

ПРАИСТОРИЯ

Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самос­тоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха.

Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датират от епохата на късния палеолит (18-13 хил.год.пр.Хр.) - това показват архе­ологическите проучвания в района на хижа Орфей (близо до гр.Девин). Палеолитните обекти са от типа на временните селища и са използвани като място за изра­ботка на оръдия на труда и оръжия от кремък и лагер на сезонно пребиваващи ловни групи. За това свидетелстват откритите големи количества върхове за стре­ли, стъргалки, резци, ножове, пробои и др.

В някои от карстовите пещери в същия район са открити материали от енеолита (4200-3600 г.пр.Хр.). Това са предмети за бита: глинени съдове, прешлени за вретено, костни шила, хромели, каменни тежести за вертикален стан, култови предмети-идоли и др. Откритите кости от опитомена овца, а също и глинени прешлени за вретено и тежести за вертикален тъкачен стан свидетелстват за развитие на скотовъдството и появата на предачеството и тъка­чеството като домашни занаяти.

Най-интересното и същевременно отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита при проучването на Ягодинската пещера. Отличителна черта е използването на графита и охрата като боя. Смесването на двете техники, характерно за керамиката от Ягодинската пещера, намира аналогия с райони от съвременна Северна Гърция и западните части на Балканския полуостров. Друг отличителен белег на керамиката от това пещерно обиталище е относително еднаквия диаметър на устията и сходните размери на дадена група съдове. Това показва високата степен на материална и духовна култура - добър вкус, вложен при търсенето на орнамента, вярно чувство за ритъм в мотивите, умело съчетание между формата на съда и типа на орнамента.

Рударството и металообработването са древни поминъци на населението в Родопите. Уникална находка от къснобронзовата епоха (XIV-XIIв.пр.Хр.) е колекцията каменни калъпи за отливане на бронзови предмети (оръдия на труда и оръжия), намерени при с. Могилица, Смолянско.

 ТРАКИ

Траките са първите засвидетелствани в писмени извори обитатели на Средните Родопи. Едни от най-известните племена, обитавали планината, са: дни, сатри, беси, одриси, сапеи.

Тракийският духовен живот е изпълнен с религиозни вярвания и култове: към слънцето; към възраждащата се природа; вяра в безсмъртието и прераждането на душата. Митологията свързва Родопа планина с Орфей, защото тя е достойна да се оглася от песните на най-възвишения певец. Около Орфей съществува най-деликатният мит, представящ символиката на идеята за "отвъдното", което, в общата орфическа концепция за света, е крайната цел на човешкото съществувание.

Най-богата информация за траките дават археологически­те проучвания на могилни некрополи и светилища. Издигането на надгробни могили е задължителна практика на траките в Средните Родопи за периода XV-VI в.пр.Хр. Докато през XI-IXв.пр.Хр. е практикувано погребване чрез трупоизгаряне, през VIII-VIв. пр.Хр. трупополагането преобладава, като двата начина се използват едновременно. Най-масов гробен инвентар са глинените съдове, изработе­ни ръчно от недобре пречистена глина. В погребенията са открити много накити - фибули, пръстени, гривни, обеци и амулети. По-малко са предметите от въоръжението -върхове от копия, стрели и мечове.

Могилният некропол край с.Любча, Доспатско (VIII-VIв.пр.Хр.) дава изобилен археологически материал. Свещеният бръмбар на египтяните "скарабей", кехлибарът - доставян от Северна Европа (Балтийското крайбрежие), някои варианти на фибулите, разпространени главно на Егейските острови, и намерените монети говорят за наличието на културните и търговски връзки през този период.

Един от най-ценните експонати е бронзовият шлем "тракийски тип", открит при с. Беден, Девинско, част от характерен тип бойно снаряжение. Намерен е с шест бронзови торкви (отворени шийни гривни), носени от жени и мъже за красота и като почетен и съсловен знак.

Бронзовата матрица с две лица (И-Ш в.), намерена край гр. Смолян, представя култа към почитания от траките бог на виното, лозята, веселието и възраждащата се природа Дионис. Интерес представлява бронзовата лампа (III-IVв.), намерена при с. Хвойна. Тя е еднофитилна, дръжката завършва със стилизирана глава на сърна. Принадлежи на ателие от римската епоха и е изработена в традициите на римското бронзолеярство.

През I в. траките падат под римско владичество, а след разпадането на Римската империя през 395 г. Родопите влизат в пределите на Източната римска империя (Византия). Под нейно влияние траките сравнително рано - IV-Vв., приемат християнството. За християнизирането им съдим от разкопките на базиликите край с. Барутин, с. Гела и гр.Смолян.

 СРЕДНОВЕКОВИЕ

Изследваните средновековни некрополи са сигурен източник за установяване на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Независимо че се въвежда християнството, част от езическите обичаи се оказват изключително консервативни и жизнени и в една или друга степен се запазват до наши дни.

Въпреки че езичеството не съществува вече, вярата в задгробния живот преминава през вековете. С това е свързано поставянето на погребални дарове до мъртвите, обичая Харонов обол и др.

Резултатите от проучванията на среднове­ковните некрополи дават възможност да се проследи формирането и развитието на материалната култура в Средните Родопи в продължение на осем века (X-XV1IIв.). Материалите, и то главно накити от X-XIVв., намират аналогии с такива от средновековните некрополи край Плиска, Преслав и др. и при­общават края към средновековната култура на България.

От друга страна, разкопките разкриват и гро­бове от късното средновековие (XV-XVI1Iв.) -времето на османско владичество и налагане на исляма на част от българите в Родопите.

 Поради важното стратегическо положение и бли­зостта на планината до сърцето на Османската им­перия са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания (XV-XV1Tв.). Въпреки оказаната съпротива, на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките-езичници не при­емат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло. Получава се своеобразен религиозен синкретизъм (преплитане) на езически, християнски и мюсюлмански погребални обичаи. Наблюдава се т.нар. криптохристиянство (скрито християнство), което е характерно за населението от Балканския полуостров и Кипър през този период. То се изразя­ва във формално приемане на исляма и тайно почи­тане на християнската религия. Българите, приели исляма, били длъжни да спазват мюсюлманските обичаи, за което следила официалната турска власт. Верни обаче на християнската традиция, те продъл­жили да врязват кръстни знаци върху парчета от тухли и камъни и да ги поставят вътре в гробната камера; погребвали мъртвите в посока изток-запад, в противовес с мюсюлманските обичаи, при които се изисква тялото да е ориентирано в посока север-юг, към свещения град Мека; поставяли гробни дарове и др. Доказателство за насилственото помохамеданчване и за дългото пазене от населението на християнските погребални традиции са и над­гробните камъни от мюсюлмански гробове, върху чиято долна, зарита в земята страна има врязани кръстове.

Скритото християнство е резултат от отчаяния опит да се запазят връзките със старата бащина вя­ра, език и обичаи.

 ЕТНОГРАФИЯ

 ТРАДИЦИОННО НАРОДНО ОБЛЕКЛО

 Принадлежностите за забраждане и към трите типа жен­ски носии в Средните Родопи са шапка-подложка с цилин­дрична или сферична форма и квадратна забрадка. Към края на XIX в. в занаятчийските центрове заможните мла­ди жени започват да заменят домашно тъканата забрадка с фабрична (копринена или вълнена).

Принадлежностите за обуване са предимно плетени вълнени чорапи (еднопрестилчено, саяно облекло), шити калцуни и лапчини, терлици (сукманено облекло).

Вследствие на развитието на занаятите и общия стопански подем през Възраждането се обособяват трудово-професи-онални и съсловни варианти на местния традиционен мъж­ки костюм. Фабричното сукно и богатата орнаментика са основни показатели при облеклото, особено празничното, на заможни кехаи, занаятчии и търговци.

Чернодрешната мъжка носия е характерна за цялата територия на Средните Родопи. Тя е съставена от тунико­образна риза, потури от дебел вълнен тепан плат в кафяв, бежово-кафяв, черен или тъмносин цвят, горна дреха, калпак и принадлежности за обуване. Запазени са спомени за бели дрехи, носени от овчари.

Неделима част от мъжката носия е поясът от вълнена тъкан в червен или оранжевожълт цвят, който създава връзка с местната женска носия. Характерна особеност на овчарския костюм е двуплатият шал, използван като постелка и завивка. Друг отличителен белег на родопския овчарски костюм е запасаният над пояса двупластов или трипластов кожен колан, в който се поставят нож, пищов и барутник.

Колекцията "Народно облекло" е една от най-богатите в страната. Тя представя типологичното многообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на XX в. и е източник на многостранна информация какго за бита и тради­циите в Средните Родопи, така и за историческото развитие на костюма, за различията, които ни показва по пол, възраст, семейно и социално положение, професия, участие в обичаи, обреди и др.

В Средните Родопи са разпространени еднопрестилченият, саяният и сукманеният тип женско облекло, чернодрешният и отчасти белодрешният тип мъжки костюми.

Еднопрестилчена носия: съставена е само от дълга цяла туникообразна риза, опасана с престилка. Употребява се предимно като лятно работно облекло.

Саяна носия: структурирана е от туникообразна риза, горна дреха с разрез на предницата и престилка. В Средните Родопи преобладава т.нар. раирана сая с дълги ръкави и високи странични разрези.

Сукманена носия: съставена е от туникообразна дълга риза, горна дреха с кройка на сукман, пояс, престилка и връхна дреха (салтамарка). Декорацията е съсредоточена по края на ръкавите, пазвения раз­рез и полите. Първоначално е изработвана от оран­жеви и жълти гайтани, а по-късно се появява богата сърмена украса.

 ОБРЕДЕН РЕКВИЗИТ

 В народната традиция родопската сватба е предшествана от дълъг цикъл обред­ни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.

Между годежа и сватбата момата трябва да довърши своя дар (чеиз, руба), който ще занесе в новия си дом. Неразделна част от чеиза са момините сандъци. След насрочването на сватбата се определят обредните лица - кумът, кумата и девера и се приготвя сватбеният реквизит - кожел (сватбено знаме), китки, хлябове и др.

По традиция кожелът се прави в дома на невестата в четвъртък вечер преди сватбата. Носещ елемент на кожела е дървената част. Като такава се използва хурка за предене, направена от дряново или лесково дърво, "за да са живи и здра­ви младите", което съвпада с традиционните представи на българина за дряна и леската като дървета с апотропейна сила. Същинската част на кожела се състои от разноцветна вълна.

Обредните хлябове са другия задължителен елемент от сватбения реквизит. Обичайните дни за замесването им са четвъртък и събота. Те се приготвят и в двата дома. В залата можете да видите ценни образци невестински и празнични накити. Среброто и неговите сплави с различен процент мед са основния мате­риал за изработването им. Със сплав с висок процент сребро се работи само по поръчка, а златото е служело за позлата. При украсата се използват растителни, геометрични и зооморфни орнаменти. Художественото майсторство на златарите се проявява най-вече при изработването на булчинските и празнични накити. Те задължително са включени към сватбения костюм и се предават от поколение на поколение. В миналото жените са ги носели до раждането на първото дете. Типични за някои райони на Родопите са мънистените накити, които се изработват ръчно от родоп-чанките и изпълняват ролята на амулети.

 ПАСТИРСКА ДЪРВОРЕЗБА

 През XVIII, XIX и началото на XX в. овце­въдството е основен поминък на значителна част от родопското население. Широко раз­пространено е едрото овцевъдство.

Колекцията "Пастирска дърворезба" включва предмети от дърво, изработени от овчари. Едни от най-интересните са овчарските геги. В гор­ния им извит край е изваяна глава на овен, а по дължината на дръжката - змия. Според на­родното вярване в Средните Родопи тя има функция напокровител и защитник. Вярвало се, че всяка къща, кошара, харман и стадо имат по една змия-пазител. Затова тя се тачи и почита. Сред експонираните пред­мети централно място заемат хурките - изложени са двуроги, трироги, къжеловидни и др. Някои от тях са богато орнаменти­рани, като най-често срещан орнамент е геометричният.

Можете да видите още съдове за съхранение на мляко, млеч­ни продукти, кафе и захар; мерки за мляко; дървен кантар; бъклици и др. Към 30-40-те години на ХХв. се отнасят дървените лъжици, украсени с резба.

 КОВАЧЕСТВО

 Ковачеството е тясно свързано с рудодобива и най-вече с добиването на же­лязна руда. Големи железодобивни центрове в Средните Родопи са Мадан, Рудозем, Златоград и др.

През Възраждането - при замогващото се занаятчийство, железарството полу­чава нов тласък. Забогателите занаятчии и търговци строят големи къщи, в които кованото желязо е добре застъпено. Наред с това майсторите - ковачи изработ­ват предмети, използвани в земеделието; във всекидневния бит; пособия, използвани при различните занаяти; оръжие и др. Украсяването им се извършва по два начина: чрез моделиране върху наковалнята и чрез изчукване върху повърхнината на предмета. При украсата се използват геометрични, растителни и животин­ски мотиви. Оригинални по форма са главнярниците за огнище, които пред­ставляват стилизирано трикрако живот­но с източена шия и скулптирана глава на кон или змия.

 МЕДНИКАРСТВО

 Медникарството е старинен занаят на родопското население, свързан с наличието на медни руди в Родопската област.

Като голям медникарски център се оформя с. Устово. Занаят­чиите снабдяват с медникарски произведения не само местното население, а и значителна част от Южна България - долината на Марица и Беломорието. Медникарството е вървяло редом с калайджийството като безусловно необходимо за него. В медни­те съдове, както и във всички изделия от приложен характер, са отразени естетическите и битови изисквания на епохата и вкуса на потребителя.

В Родопите медните съдове са само около 30 вида, но разно­образието на формите на всеки вид е богато, оригинално, не­повторимо. В залите са показани едни от най-разпространените: менци (харкоми), капаклии, сахани, купи, матури, кафеници и др. Богато украсени са онези съдове, с които родопчанинът се представя в тържествени случаи. Орнаментиката е доста разно­образна и се движи от най-простите линии до сложните компо­зиции от геометрични, растителни и животински фигури. Пора­ди изискванията на купувачите-турци при украсата медникари-те използват орнаменти по източни образци. Въпреки че укра­сата става все по-сложна, усетът за мярка и хармония се запаз­ва. Майсторът - медникар е не само обикновен занаятчия, той е издигнал своя занаят до приложно изкуство. С безпогрешен усет за симетрия и ритъм изгражда общата форма, уравновесява обемите и отделните детайли.

Като говорим за шарки по медните съдове, трябва да споме­нем и надписите по тях, които заемат голям дял. Те могат да бъдат инициали, дати, надписи-нравоучения, надписи-посвещения.

 Тъкачество

 В продължение на векове основен поминък на население­то в Средните Родопи е овцевъдството и свързаните с него занаяти. Най-бързо се развива домашното тъкачество - из­работването на тъкани за облекло и домашна употреба.

Основните материали са: вълна, коноп, лен и козина. Па­мукът започва да се употребява едва в средата на XIX в.

Специално внимание в експозицията е отделено на уре­дите за първична обработка на материалите - различни ви­дове хурки за предене на вълна, лен, коноп; кутели за баг­рене, мелици за очукване на ленени и конопени стъбла и предачно колело (рудан). Многобройните тъкани родоп-чанката е тъкала предимно на хоризонтален стан. Наред с него някои от тях (обикно­вено по-широките), се изработват на вертикален стан.

От гледна точка на естетическото въздействие родопските халища са недостижим връх на приложното народно текстилно изкуство.

Наред с тях широко разпространение в Родопите имат възглавниците, престилките, торбите, аглъците и др. Всеки район, всяко село дори, имат свой начин на украсява­не, свой колорит, който довежда до безпогрешно разпознаване на селищната при­надлежност. Орнаментиката на тъканите е разнообразна, но безспорно преобладава геометричният орнамент. Едновременно с чисто практическото си предназначение тъканите имат изключително важно значение като художествен елемент в интериора на родопското жилище. Те са живо и неоспоримо свидетелство за голямата любов и усет на родопчанката към красивото в ежедневния бит.

 РОДОПСКА АРХИТЕКТУРА

 В тази зала чрез богат снимков материал и макети на възрожденски къщи е пока­зана традиционната родопска архитектура. Родопската къща е една от сложните в планово, композиционно, обемно-пространствено и архитектурно-художествено решение. Правилно избраният мащаб, структура и пропорция на възрожденските къщи, продиктувани от битовите и духовните потребности и традиции на нашия народ, съобразени с начина на живот на българина и конкретните климатични ус­ловия, придават изключителна и трайна художествена стойност на архитектурния образ, хармониращ с величествената природа на Родопите.

 ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ

 В залата е показана традиционната календарна иразнично-обредна система на родопчани, като се акцентува върху те­зи обичаи, които ярко присъстват и в съвременния живот: Сурвак, Марта, Кукерски игри, Великден, Гергьовден и Предой. Общата им българска основа и местна специфика са разкрити чрез многообразен обреден реквизит и снимков материал.

Централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързани с най-впечатляващите карнавални игри, които по стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка в първи­те дни на месец март. Обичаят е календарно прикрепен към понеделника на Сирната неделя, наричан тук "Пес понедел­ник", откъдето идва и местното наименование на маскирани­те - "песяци". В игрите участват само мъже. В различните се­лища кукерите имат различни имена - старци, арапи, дракусе и др. Според светогледа на българите те олицетворяват прехо­да от зимата към пролетта, осигуряват здраве, плодородие и изобилие. Всяка дружина има строго определен персонаж, специално приготвено облекло и реквизит. Най-често среща­ните обредни лица са: "булка", "старейшина" - който е дълго­годишен участник и води шествието, "кумове", "девер" и др. Рано сутринта на празника дружината се събира на площада и тръгва да обхожда всички домове. При това те представят различни битови и комични сцени. Важен момент от игрите е обредното заораване и засяване.

Представени са и традиционните народни музикални инструменти в Средните Родопи - гайди, тамбура, гъдулка и кавали. Гайдата е най-популярния инструмент. Нарича се "каба" гайда, защото звучи в ниските регистри. Изработва се най-често от ярешка кожа, а останалите елементи - от черешово или сливово дърво.

Обредните хлябове, експонирани в залата, са свързани с различни календарни и семейни празници: Великден, Предой, Бъдни вечер, за прохождане на дете и др.

На Велики четвъртък се замесват великденските хлябове. Единият е най-голям и върху него се нареждат нечетен брой червени и бели яйца. Белите яйца са за къщата и бога, а червените - за всеки член от семейството. Познат е като "кошара". Другите няколко по-малки хляба са само с но едно яйце в средата - "кукли", които се дават на първия гост и на децата.

Овцевъдството, като основен поминък в Родопската област, определя както трудовите ритми, така и спазването на твърде богата обредност, съсредоточена главно около празниците Гергьовден и Предой. Двата празника имат много общи елементи, но всеки от тях притежава и своя специфика. Предой е трудов празник и е винаги след Гергьовден. В различни райони и селища има своя традиционна дата. Той е пряко свързан с издояването на овцете и отмерване на млякото. Жените приготвят обредни хлябове с родови знаци и подреждат богати трапези.

Изложените традиционни мартеници и сурвачки са свързани с едни от най-устойчивите обичаи на българите - Сурвак и Баба Марта.

 
visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com