Туризъм, забележителности и бизнес

Народните художествени занаяти и приложни гр.Троян  
област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Кърджали, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Народните художествени занаяти и приложни гр.Троян
категория :: Музеи |    област :: Ловеч, хотели, къщи, вили за гости

адрес: пл.”Възраждане” 1

телефони: 0670/62062,62063;
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
  изпратете запитване до собственика    web: www.troyanmuseum.com

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен

мин.цена : **** макс.цена : ****

наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
 местност
информация

 

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства град Троян

 

         В полите на северните склонове на Централна Стара планина се намира Троян. Китният балкански град е съхранил богатата материална и духовна култура на възрожденските майстори грънчари, горяни, медникари, ковачи, кожухари и калпакчии.

         Днес тяхното наследство се съхранява в единствения в страната Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства и привлича интереса и възхищението на многобройните български и чуждестранни туристи.

         Музейната експозиция е разположена в първата възстановена след Освобождението обществена постройка в града, който е опожарен по време на Руско-турската Освободителна война. Сградата е построена през 1881 г. за училище, по-късно в нея се помещава общината и съдът. През 1968 г. е открита експозицията на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство. В експозицията са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса. В три зали е проследено хронологически развитието на керамиката от праисторическата епоха, тракийската и римската керамика, Средновековието с появата на рисуваната  украса, до Възраждането с  разнообразието от форми и техники на украса. Проследяват се първите стъпки на керамичното училище в града и формирането на съвременната троянска шарка. Вниманието привличат причудливи стомни с необикновени имена – „Динченка”, „Рогачка”, „Булка” и „Шейтанка”. Стомни, с които троянските майстори демонстрират своите умения и естетически усет.

Представянето на дървообработващите занаяти започва с горяниството и неговите примитивни инструменти – брадва кривица, изнемало и свредел, с които майсторите изработват предмети за ежедневна употреба в домакинството. Преминава през използването на стружните, задвижвани от водна сила и струговете, на които се изработват бъклици, захлупци, гаванки, солници, хурки и др. Разходката завършва с църковната дърворезба, която е венеца на дървообработващия майсторлък с високохудожествените си постижения. В залата с резбата и иконописта могат да се видят копия на елементи от иконостасите на църквата на Троянския манастир и църквата „Св. Николай Летни” в село Гумощник.

От металообработващите занаяти са показни най-характерните за този край – ковачество, леярство, медникарство и златарство. Майсторите ковачи изработват предмети за бита и селскостопански сечива. Още през Възраждането Троян се очертава като център на медникарството. В музея е представена най-известната фамилия потомствени майстори-медникари – Тотеви. Техните съдове са с опростена, изчистена форма, която е подчинена на функционалното предназначение на предмета. Украсата не е самоцелна, а подчертава силуета и придава естетическа завършеност на съда.

Произведенията на традиционното тъкачество пленяват погледа със своя приглушен колорит, издържан в топли земни тонове. Хармонията на орнаменти и багри подчертава художествената стойност на тъканите и майсторството на тъкачката. Постелъчните тъкани (шарени и килимени черги, китеници и др.) са показани в своята функционалност – уредбата на възрожденското балканджийско жилище.  Показано е и традиционното народно облекло, в което делът на ръчния домашен труд е ограничен за сметка на майсторската изработка. Място в експозицията са намерили и занаятите, свързани с изработката на  облеклото – абаджийство, терзийство, кожухарство и калпакчийство.

Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом.  Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика.

Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.

 

Експозиция „Възраждане”

 

Историята на Троян е дълголетна като вековните гори, които покриват непристъпните дебри на балкана. Устоял на бурните ветрове на историята, той и до днес се гуши в безбрежното зелено море на Стара планина. От малко попътно-проходно селце, Троян израства до значим занаятчийски център през Възраждането. По време на османското нашествие много будни и непокорни българи от Тракия и Родопите, Дунавската равнина и Македония, намират сигурно убежище в пазвите на непристъпния Балкан. Първите писмени сведения за селището са в османски регистър за владеене на спахилъци и зиамети от 1608/1609 г. В него се споменава, че село Троян е най-голямото в зиамета на Чауш Мехмед, с доход от 16 500 акчета, значителна сума за онова време.

През Възраждането благодарение на благоприятните природни дадености: висококачествените глини, изобилието от дървесина, тучните ливади, по които пасат многобройни стада, пенливите потоци тук се развиват множество занаяти. Икономическото замогване на троянци,  будният и непримирим балканджийски дух, нетърпящ чуждия гнет, запазват българското самосъзнание. Ето какво пишат Емануил Васкидович и Неофит Бозвели в „Политическо землеописние” от 1835 г.: ”Троян, велико село под планината, без турци. С една красна църква и едно славяно-българско училище.”

Конакът е единствената оцеляла сграда от пожарищата на 7 август 1877 г. Строена е от троянския майстор Тотю Михов, през 1868 г. за нуждите на османската администрация. Тук е разположена експозиция Възраждане. В нея се проследява развитието на икономиката, учебното дело, културата, участието на непокорните балканджии в революционните движения против поробителите. Сведения за действащи хайдушки дружини в Троянския балкан дава австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц в неговата книга „ Дунавска България и Балканът”. През 1870 г. Апостолът минава през Троян и дава идеята за създаването на читалище, което да разбужда българския дух и да служи за прикритие на революционната дейност. На следващата година Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи идват в Троян на 8 октомври и полагат основите на Троянския частен революционен комитет. Къс от оригиналното знаме на комитета е изложено в експозицията на музея. Знамето е по проект на Тома Хитров, изработено е от най-големия син на члена Троянския революционен комитет Иван Марковски – Марко Иванов Марковски. В Троянския манастир Васил Левски създава единствения в страната монашески революционен комитет, чиито членове са братята в манастира. Непокорните балканджии вземат активно участие в подготовката на Априлското въстание. Тук се коват саби и ками, поправят се пушки и пищови. По домовете си революционните членовете леели куршуми, шиели въстанически униформи. Въстание в Троян така и не избухва, тук нахлува редовна турска войска и започват масови арести на революционерите. В тези размирни дни на оръжие се вдигат новоселци. От 1 до 9 май те с оръжие в ръце бранят така жадуваната свобода. Това са дните на Новоселската република.

През декември 1877 г. се сформира отрядът под командването на ген. Карцов. Руските войски идват в Троян на 3 януари 1878 г.  На следващия ден, подпомогнати от водачи от Троянско, те щурмуват непристъпния, покрит с дълбоки преспи Балкан. На 7 януари проходът е превзет. Троян е вече свободен град.

Акцент в експозицията са макетите на емблематични за Възраждането обществени сгради.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com