Туризъм, забележителности и бизнес

Къща за гости Лайън хаус в центъра на Велико Търново  

Noshtuvki, kvartiri, kashti za gosti, hoteli v centrana na Veliko Tarnovo do kreposta Carevec, vinen turizam, restoranti, mehani, noshtni barove na Veliko Tarnovo do kreposta Carevec

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Враца, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Къща за гости Лайън хаус в центъра на Велико Търново
категория :: Настаняване | Къщи   област :: Велико Търново, хотели, къщи, вили за гости

адрес: Къщата за гости "Лайън Хаус" се намира в самия център на Велико Търново, на улицата на занаятите, ул. „Георги Сава Раковски” № 19

телефони: 0879066453 0879066455
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
  изпратете запитване до собственика    web: www.hanhadjinikoli.com

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

мин.цена : **** макс.цена : ****


 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
Археологическа експозиция, Възраждането гр. Свищов
Археологически музей град Велико Търново,
Археологически резерват Никополис Ад Иструм,
Архитектурно-музеен резерват "Арбанаси" ,
Буиньовски манастир Свети Пророк Илия до гр. Елена,
Водопад "Кая бунар"край град Велико Търново,
Водопада Момин скок до Велико Търново и Арбанаси,
Водопада на река Мийковска град Елена, В. Търново,
Връх Симаново в Стара планина край град Елена,
Връх Чумерна в Стара планина край град Елена,
Даскалоливницата в град Елана, Еленски Балкан,
Дървото Слона в Еленски балкан край град Елена,
Екопътека Камъка м.Чуруковец град Горна Оряховица,
Експозиция Преминаване на руските войски-Свищов,
Еменската екопътека край град Велико Търново,
Еменският каньон край Велико Търново и с. Хотница,
Етнографски комплекс Осенарска река край Търново,
Етнографският музей в град Долна Оряховица,
Защитена местност Кайкуша край град Свищов,
Защитена местност Мешова гора край град Свищов,
Защитена местност Старият дъб край град Свищов,
Звук и светлина хълма Царевец гр.Велико Търново,
Историческа местност Паметниците край град Свощов,
Исторически музей Горна в град Оряховица ,
Исторически музей в град Килифарево край Търново,
Историческия хълм Варуша в град Велико Търново,
Камъка град Горна Оряховица,
Килифаревски манастир Велико Търново-Килифарево ,
Констанцалиева къща Село Арбанаси, Велико Търново,
Крепостта Раховец край Горна Оряховица и Арбанаси,
Къща - музей Петко Р. Славейков гр.Велико Търново,
Къща – музей Алеко Константинов в град Свищов,
Къща-музей Филип Тотю Вонеща вода край В. Търново ,
Къщата музей Иларион Макариополски в град Елена ,
Къщата музей на Асен Разцветников край с. Арбанаси,
Къщата музей на Асен Разцветников край с. Арбанаси,
Манастир "Света Богородица" село Арбанаси,
Манастир "Свети 40 мъченика" село Мерданя,
Манастир "Свети Николай Чудотворец" село Арбанаси,
Манастир "Свети Петър и Павел" град Лясковец,
Манастир "Свети Пророк Илия" град Горна Оряховица,
Манастирът “Света Троица” град Велико Търново,
Марков камък-хвърлен от Крали Марко край Елена,
Марянският манастир „Свето Преображение Господне”,
Музей "Възраждане и учредително събрание" Търново,
Музей "Констанцалиева къща" град Велико Търново,
Музей "Сарафкина къща" град Велико Търново,
Музей Затвор в град Велико Търново край Арбанаси,
Музей Нова и най-нова история град Велико Търново,
Музей на "Колю Фичето",
Музей на градския бит в град Велико Търново,
Окръжен исторически музей във Велико Търново,
Паметни Майка България град Велико Търново ,
Паметник на Асеновци гр.Велико Търново,
Паметник на загиналите във войните – с. Първомайци,
Паметник на загиналите за България в село Крушето,
Паметникът на Георги Измирлиев гр. Горна Оряховица,
Петропавловски манастир край град Лясково-Арбанаси,
Петте Разсуканови къщи в град Елена,
Плаковски манастир "Св.Пророк Илия" Велико Търново,
Попниколовата къща в град Елена и Еленски Балкан,
Посетителски център с уникален дизайн град Свищов,
Преображенският манастир „Св. Преображение Господн,
Природен парк Персина-Свищовско-Беленската низина,
Присовски манастир Свети Архангел Михаил, Дебелец,
Присовски манастир Свети Панталеимон до Търново,
Първо българско читалище в град Свищов,
Раев камък край Елена в Еленски Балкан,
Регионален исторически музей Велико Търново,
Резерват бяла крава село Костел,Община Елена,
Римски град Нове-Novae край град Свищов,
Родната къща на Иларион Макариополски в Елена,
Самоводската чаршия град Велико Търново,
Свищовски манастир Света Богородица край Свищов,
Свищовски манастир Свети Апостол Петър и Павел,
Стамболов мост град Велико Търново,
Стопанска академия Димитър Апостолов Ценов, Свищов,
Хотнишка Еко пътека Водопада Хотница,
Хотнишкия водопад край град Велико Търново,
Хотнишкото съкровище край град Велико Търново,
Храм Св. Димитър в град Свищов, обл.Велико Търново,
Христовският водопад край град Елена,
Художествена галерия "Борис Денев" Велико Търново,
Хълм "Трапезица" град Велико Търново,
Хълм "Царевец" град Велико Търново,
Хълмът "Света гора" град Велико Търново.България,
ЦЪРКВАТА "РОЖДЕСТВО ПРЕСВЯТА БОГОРОДИЦА" гр.Елена,
Църква "Рождество Христово" град Велико Търново,
Църква "Св.Архангели Михаил и Гавраил" Търново,
Църква "Света Троица" град Свищов,
Църква "Свети Димитър" град Велико Търново,
Църква "Свети Никола",
Църква "Свети Петър и Павел" град Велико Търново,
Църква "Четиридесет мъченика" град Търново,
Църква Възнесение Господне край гр Горна Оряховица,
Църква Св. Атанасий Великий в град Горна Оряховица,
Църква Св. Атанасий село Арбанаси, Велико Търново,
Църква Св. Георги в село Арбанаси, Велико Търново,
Църква Св. Иван Рилски край град Горна Оряховица,
Църква Св. Марина край Горна Оряховица и Арбанаси,
Църква Свети Никола в град Горна Оряховица,
Църквата Свети Никола в град Елена, Еленски Балкан,
Църквата храм „Успение на Пресвета Богородица” ,
Часовникова кула град Елена,
Часовникова кула в град Свищов,
Часовниковата кула Преображенския манастир ,
Часовниковата кула в град Златарица,
Часовниковата кула в град Килифарево,
Язовир "Йовковци" край град Елена-Велико Търново,
Язовир Палици до Елена, Еленски Балкан
 местност
информация

Къщата за гости "Лайън Хаус" се намира в самия център на Велико Търново, на улицата на занаятите - едно от най-известните и предпочитани от туристите места в старопрестолния град. Къщата е в края на улица Георги Сава Раковски, на площад Самоводска Чаршия и на метри от хана "Хаджи Николи" на майстор Кольо Фичето. Площад Самоводска чаршия, известен още като "стария пазар" е част от архитектурния ансамбъл на квартал Варуша в Търново. В началото на XIX в., с разрастването на града тук се оформя пазарна зона с множество търговски и занаятчийски дюкяни, фурни и кафенета. Днес, Чаршията е едно рядко съчетание на старинна и автентична атмосфера сред модерната градска среда.

   Къщата за гости "Лайън Хаус"
разполага с 3 двойни стаи. Една от стаите е със спалня и собствена баня, а другите две са с по две отделни легла и обща баня. На разположение на гостите е просторна обща дневна с оборудвана кухня и трапезария. Цялата къща е климатизирана, с възможност за индивидуално регулиране на температурата във всяко помещение. На разположение на гостите има кабелна телевизия и безжичен Интернет. Възможност за паркиране има на площада в непосредствена близост до къщата.

  В къщата за гости "Лайън Хаус" могат да отседнат максимум 7 души. Нощувката е на цена от 40 лева за двойна стая, като единичното настаняване е на цена от 30 лв. Цялата къща може да бъде наета за 120 лв.

Къщата за гости "Лайън Хаус" е на пешеходно разстояние от: средновековен град-крепост Царевец, крепост Трапезица, хълм Света Гора, средновековните църкви - "Св. Димитър Солунски", "Св. Георги", "Свети Четиридесет Мъченици" (част от Великата Лавра), "Св. Петър и Павел" и "Св. Йоан Рилски" (част от манастира "Свети Апостоли Петър и Павел"), Археологически Музей, Музей Учредително Събрание, Регионален Исторически Музей, Градска Художествена Галерия, Катедрален Храм "Св. Богородица", църквите - "Св. Константин и Елена", "Св. Кирил и Методий", "Св. Никола", "Къщата с маймунката", площад "Велчова завера", хотел "Янтра", хотел "Болярски", площад "Самоводска Чаршия", хан "Хаджи Николи" и др.

 В ресторанта на Хан “Хаджи Николи” ще се потопите в уникалната атмосфера на това неповторимо място, съчетана с перфектно обслужване, европейска и българска традиционна кухня, гурме меню, богат асортимент от качествени български и вносни вина, внимателно подбрани от специален екип от енолози.

   Готвачите в кухнята на Хан “Хаджи Николи” са обучени от почетния готвач на президента на Република България и вицепрезидент на Евро-Ток Интернационал (Европейско сдружение на професионалните готвачи) Жоро Иванов. Ястията в ресторанта на хана се приготвят в момента на поръчване, от най-качествените и пресни продукти. В кухнята не се използват никакви изкуствени подобрители, за да имат ястията вкуса и качеството на домашно приготвената храна.

   Ресторантът разполага с няколко различни салона, разположени на два етажа. На първия етаж на хана се намират залата на основния ресторант (30-35 места) и два гурме салона (20 места). Вторият етаж на ресторанта разполага с още две зали с общ капацитет от 20 места, които могат да бъдат ползвани и като конферентни зали.
 
Във Велико Търново само ресторантът на "Хан Хаджи Николи" предлага на своите гости подбрана гурме кухня.

   В ресторанта на Хана можете да се насладите на подбрано гурме меню, подготвено от главния готвач на "Гранд Хотел София" Жоро Иванов - почетен готвач на президента на Република България и вицепрезидент на Евро-Ток.

    Гурме салоните в ресторанта на "Хан Хаджи Николи" предлагат общо 20 места.
ЛЯТНА ГРАДИНА                  
   Лятната градина се намира във вътрешния двор на “Хан Хаджи Николи” и е предпочитано място както за хранене, така и за сцена на концерти, литературни четения, камерни представления, фирмени партита, коктейли и сватбени церемонии.

   През летните вечери от 20 до 22 часа в градината на ресторанта можете да се насладите на изпълнения на класическа китара, акордеон и пиано.
  
    Лятната градина на Хан "Хаджи Николи" разполага с общо 60 места. 

       СПЕЦИАЛНИ ОФЕРТИ                  
  Заповядайте в “Хан Хаджи Николи”, за да организираме За Вас празнуването на сватбени церемонии, рождени дни, банкети, фирмени партита, абитуриентски балове и кръщенета, както и всички специални за Вас  моменти, за да бъдат отпразнувани на специално място!

ВИНЕНА ЛИСТА  
  Вината в ресторанта на Хан “Хаджи Николи” са грижливо подбрани от нашият професионален екип енолози. Богатата ни селекция обхваща цялата пъстрота, типичност и многообразие на българското вино, както и ярки представители на най-известните световни винени региони. В ресторанта и винения бар на Хана "Хаджи Николи" можете да съчетаете добрата храна с хубаво вино и да откриете най-добрата за Вас комбинация!
 
ВИНЕН БАР  
  Виненият бар на Хана “Хаджи Николи” е естествено място за срещи и преживявания на хора с любителски и професионален интерес в областта на виното. Във вино-бара могат да се опитат едни от най-добрите български и вносни вина, както и лимитираните им образци. Това е място, на което можете да се запознаете с традициите и новостите в лозарството и винарството, да обмените опит или да споделите на информация от света на виното. За всички почитатели на виното барът предлага различни дегустационни пакети, а колекционерите могат да закупят редки вина на преференциални цени.

ВИНЕН МАГАЗИН  
 Виното със запазена марка “Хан Хаджи Николи” можете да закупите единствено от винения магазин на Хана, да си го поръчате в ресторанта или да го дегустирате във винения бар на Хан “Хаджи Николи”, гр. Велико Търново, ул. “Георги Сава Раковски” 19.

 ЗАПАЗЕНА МАРКА ВИНО  
 Хан “Хаджи Николи” поддържа собствени вина със запазена марка “Хан Хаджи Николи”. Първите вина, специално произведени за "Бул Бек" ООД от Винарска Изба – Сухиндол, са Мерло 2007 и Каберне Совиньон 2007. От 2011 година, ханджийското вино е вече шест вида: Шардоне 2010, Совиньон Блан 2010, Розе 2010, Мерло 2009, Каберне Совиньон 2009 и Кюве 2008 година.

Хан “Хаджи Николи" във Велико Търново е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния период на българското Възраждане. Като такъв, той е обявен за народна старина и архитектурен паметник на културата от национално значение. Ханът "Хаджи Николи" е емблематичен и сантиментално обвързан с историята и жителите на старата столица.

   Хан “Хаджи Николи” е построен през 1858–1862 година от гениалния самороден строителен талант Никола Фичев (уста Кольо Фичето) за богатия търговец Никола Минчев (хаджи Николи х. Димов Минчоолу). Значим е и поради факта, че е единственият оцелял през годините от всичките ханове, построени в града, които към 1877 са наброявали около 70.

   Хаджи Николи х. Димов е роден през 1826 г. в богат търновски търговски род. Баща му хаджи Димо търгува с кожухарска стока. Младият Никола отделя много време за борба срещу гръцките владици. През 1846 г. се жени за дъщерята на хаджи Минчо х. Цачев, след чиято смърт през 1855 г. наследява цялото му имущество. Опасявайки се от преследване заради борбата му срещу погърчването, заминава със семейството си за Цариград, където престоява 23 години. Въпреки сполетелите го нещастия (за кратко време почиват последователно първата му жена и шестте му деца, а в 1865 г. умира от холера и втората му жена), Николи Д. Минчоолу не спира нито търговията, нито участието си в църковно-народната борба, за чийто успешен изход е похарчил повече от 500 000 лв. наличен капитал. Като зет на хаджи Минчо Хаджицачев, със свои и негови капитали и в съдружие със свои другари той отваря шест търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Одеса и Цариград. За ревността на този родолюбец красноречиво говори следният факт: веднъж в търговската му кантора в Търново го посетил секретарят на Митрополията Мегавулис. С него Николи Димов провежда разговор за българските училища и за гръцките владици. Спорът се разгорещил и завършил с побой над гърка, след което хаджи Николи отворил касата си, пълна със злато, и се заклел, че всичко ще даде, но гръцки владици в Търново няма да има. И остава верен на клетвата си, макар че много по-късно умира в крайна бедност.

   Обикновено майсторите-занаятчии от един и същ бранш отваряли своите дюкяни или ханове на определени места в града и по такъв начин оформяли своеобразни центрове, улици и чаршии. По-голяма част от занаятчиите работели в хановете, които получавали името си според съответния занаят и еснафа, който работел в него: абаджийски, терзийски, кожухарски, или от името на собственика си, а понякога и от името на търговските пътници, които отсядали в него. Освен за нощуване те служели още и за работилници, складове за суровина, материали, готова занаятчийска стока. По-известни от тях били: Стамболовият, Хаджи Давидовият, ханът на Йоноолу, ханът на Великоолу, Батак хан, Текирзалийският хан, ханът на Хаджи Никола, Дряновският хан, ханът на Пановчето, Върбановият хан, ханът на Бяла Бона, Абаджийският хан, Кожухарският хан, Чифутският хан, Арнаутският хан и др. Към някои от тях имало и гостилници. В някои от хановете работели по няколко еснафа. Така например в Бешкатлията хан, който бил на 5 етажа, работели абаджии, кожухари и чохаджии, в Текирдаалийския хан работели абаджии, кожухари и тенекеджии. Подробно описание на търновски хан срещаме у Константин Иречек: “Най-добрият хан е този, в който преди четвърт столетие е отседнал Барт. Той е прилепен към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на тесен двор, отсядат колите... Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледалце, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи.”

   Почти всеки хан имал и кафене. По-известни били кафенетата на Дряновския хан и на Кръстьо Момчев. Последното било на два етажа – в долния имало терзийски манифактурен магазин, зад него мазе, а на горния кафене. По-късно в него били устройвани концерти от чешки и италиански музиканти. То било известно в града и с това, че там се коментирали всички новини и оттогава е останала популярната приказка: “Ново-вету, на Момчуолу в кафенето.”

Другите обществени сгради – училищата, също допринасят за българския характер на града. Със средства на всички еснафи през 1843 г. е построена първата училищна сграда при църквата “Св. Никола”; след опожаряването й през 1849 г. хаджи Минчо х. Цачев я възобновява изцяло със свои средства. Центърът на всяка българска махала е оформен от големите и хубави църкви, дело на майстор Колю Фичето. Със средства на богатия кожухарски еснаф и с труда на майстори, калфи и чираци през 1844 г. Колю Фичето издига една от най-хубавите си църкви в града “Св. Богородица”. През 1872 г. този самоук архитект и строител издига църквата “Св. Константин”; със свои средства и труд табашкият еснаф изгражда висок ограден зид на историческата средновековна църква “Св. Димитър Солунски”, а по-късно прави и покривът й; с труда на населението и средства на еснафите са построени и другите църкви: “Св. Спас” 1863 г., “Св. Атанас” 1861 г. също дело на Колю Фичето; с помощта на еснафите са възобновени манастирите Преображенски, Капиновски, Плаковски. В града се разгръща трескаво строителство. Строежът на българските къщи започва на запад от Конака и продължава по склона на Картал баир. 

   Създадената през Възраждането архитектура в Търново била жизнерадостна и дръзка като самата епоха. Неповторимата природна красота и силно насеченият терен, както и икономическото развитие, налагат своя отпечатък върху неподражаемата архитектура на старопрестолния град. Това своеобразно съчетание е създало и Възрожденско Търново, което и до днес буди възторг у всеки посетител. За съжаление честите пожари са унищожавали цели квартали. Така само за един период от 50 години са станали шест големи пожара, които са ни лишили завинаги от много архитектурни паметници. Все пак и това, което е останало до днес – няколко култови сгради, е неопровержимо свидетелство за висотата на творческия гений на българския строител от тази епоха.

   Сградата на хана на Хаджи Николи е част от плътен градски силует, разположена на стръмен и с малка дълбочина терен. Обемно пространствената структура е решена със стъпаловидно оформени обеми, ажурно третирани фасади, характерни архитектурни мотиви с конкавни профили на корнизите, парапетите и каменния им цокъл, елиптична линия на сводовете и арките. Тесен надлъжен двор се огражда от три страни: от североизток – двуетажно крило с приземие; от югоизток – едноетажно крило с приземие; от югозапад – приземно ниво с магазини към улицата и проход към двора. Плановата схема се състои от самостоятелни помещения по етажите, които през годините са били складове за стока и работилници. На първо ниво към улицата има дюкяни, които се ползват по предназначение и до днес. Конструкцията е масивен градеж от тухли, естествен камък и желязо. Стените са носещи, изградени от ломен и грубо обработен камък, а подовете - от масивни плоски тухлени засводявания. При колонарните коридори хоризонталните сили се поемат от обтегачи с квадратно сечение.

   Досега Ханът е претърпял няколко промени. През 1929 г. се засяга югозападното крило, за да се прокара улица с габарит по плана от 1907 г. и построи старата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стената на магазините. Изграден бил каменен надзид с елиптични слепи арки и дървена стряха, а магазините били приспособени за гаражи. В някои от помещенията сводовете са били закрити, а на подовете било поставено дюшеме предвид използването им за бекярски жилища. През 1967-69 година е направена частична реставрация от архитект Стефан Пенков. До 1987 г. Ханът е отворен за посетители като етнографски музей, след което е предоставен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на АЕК „Самоводска чаршия”. През 1992 година е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Никола Минчев.

   През април 2006 година „Бул Бек” ООД закупува Хана и по желание на новия собственик Едмънд Бек, през септември 2006 година започва реставрацията и съвременната му адаптация. Преди възстановяването в основната сграда липсват части от мазилките, има критични пукнатини по сводовете и дупки в стените, липсват олуци и водосточни тръби, каменните колони са ерозирали и някои имат конструктивни пукнатини, по корнизите и каменната настилка има ерозия, дворът е изоставен. Комплексът е силно наводнен откъм северната страна, изградена върху скала. Покривът е негоден. При възстановяването на хана автентичната фасада и обем са изцяло запазени и съхранени. Създадени са обслужващи помещения и кухня в съседна сграда, след като е направен пробив в общата стена. В същата сграда е разположена инсталация за отопление, вентилация и климатизация. Изцяло е подменена покривната конструкция, като за препокриване са използвани автентични старобългарски керемиди. Колоните са консервирани, арките - конструктивно укрепени. В интериора са използвани естествени материали – дъбов паркет, италианска подова керамика, дървена дограма, врати и мебели от масивно дърво. 

   Понастоящем, след продължилата над четири години и половина реставрация, Ханът "Хаджи Николи" се радва на нов живот и посреща всички свои посетители като своеобразен културен център и комплекс от кафене, ресторант, вино бар, лятна градина и изложбени зали с музейни експозиции и картинна галерия.

Забележителности и възможности за туризъм в област Велико Търново , може да разгледате в рубрика Забележителности.
Съседна област с възможности за туризъм е Габрово.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com