Туризъм, забележителности и бизнес

Хотели къщи Ковачевица. Братята  

http://kovachevitsabg.com/ hoteli v Kovachevica

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област София, бизнес, СПА, хотели, апартаменти под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Хотели къщи Ковачевица. Братята
категория :: Настаняване | Хотели   област :: Благоевград, хотели, къщи, вили за гости

адрес: Хотели къщи Ковачевица. Братята, Община Гърмен, Област Благоевград.

телефони: +359 897 777761, +359 899 598232
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
  изпратете запитване до собственика    web: http://kovachevitsabg.com/pages/2

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

мин.цена : **** макс.цена : ****

наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
Античен и средновековен укрепен град Никополис
Антична и средновековна крепост Калето и мост,
Антично и средновековно селище край Сатовча, Кочан,
Архитектурен резерват град Благоевград,
Архитектурен резерват и еко село Ковачевица,
Архитектурен резерват и еко село Лещен,
Архитектурен резерват село Долен Благоевградско,
Архитектурно-скулптурен ансамбъл – “Клада”Антоново,
Биосферен резерват Баюви дупки област Благоевград,
Биосферен резерват Парангалица област Благоевград,
Веляновата къща град Банско,
Водопад Демянишки скок в Пирин планина до Банско,
Водопад Юленски скок в Пирин планина край Банско ,
Връх Вихрен планина Пирин,
Връх Казана в Пирин планина до курорт Банско,
Връх Кончето в Пирин планина край град Банско,
Връх Мальовица-местността Меча поляна в Рила ,
Връх Руен във Влахина планина, България,
Връх Тодорка в Пирин планина край курорт Банско,
Възрожденски комплекс Вароша град Благоевград,
Горнобрезнишки манастир Свети Пророк Илия в Пирин ,
Гоцев връх (старото му име е Алиботуш)пл Славянка ,
Гроба на преподобна Стойна Златолист ,
Грънчарските езера, община Якоруда в Рила-Трещеник,
Драматичен театър град Благоевград,
Еко пътека край град Струмяни, област Благоевград,
Екопътеки Мелник, Златолист, Роженски манастир,
Исторически квартал Вароша Благоевград, България,
Исторически музей в град Струмяни, Благоевградско,
Исторически музей град Благоевград,
Казанските езера община Якоруда край Трещеник,
Каялийски скали Родопите край с.Ковачевица, Лещен ,
Кози камък в Родопите край с.Ковачевица, Лещен ,
Кончето стръмна трудно достъпна седловина в Пирин,
Кордопуловата къща град Мелни,
Крепост Момина кула край град Гоце Делчев в Пирин ,
Крепостта на „Деспот Слав” край Мелник-Сандански ,
Купена между градовете Банско и Гоце Делчев,
Късноантична и средновековна крепост Судин град ,
Късноантична и средновековна крепост-Хаджидимово,
Къща-музей "Никола Й. Вапцаров"град /курорт/Банско,
Къща-музей Неофит Рилски ски курорт град Банско,
Къща-музей ОТЕЦ ПАИСИЙ ски курорт град Банско ,
Къща-музей на Баба Ванга в град Петрич,
Ловно място на Яне Сандански гр.Гоце Делчев-Мелник,
Манастир Свети Козма и Дамян край град Сандански,
Манастирът Животоприемни източник край Гоце Делчев,
Манастирът Св. Великомъченик Георги гр.Хаджидимово,
Мелнишки пясъчни пирамиди град Мелник,
Местност Бъндеришка поляна в Пирин край Банско,
Местност Платото до връх Тодорка в Пирин, Банско ,
Местност Свети Никола около Мелник,
Местност Шилигарника в Пирин край курорт Банско,
Митрополитска църква град Мелник,
Музей към читалище "Георги Тодоров" общ.Белица,
Мъжки манастир Свето Никола до Мелник,
Национален парк "Пирин" ,
Национален парк "Рила",
Обидимски манастир Свети Панталеимон до гр. Банско,
Останки от металодобив край Хаджидимово и с. Долен,
Паметник на Гоце Делчев,
Паметник на Гоце Делчев град Гоце Делчев,
Паметник на Гоце Делчев месността Попени ливади,
Паметник на Ив. Козарев, Балкан, курорт Добринище,
Паметник на Паисий Хелендарски ски курорт Банско,
Паралис Свети Харалампи на Мелнишки пирамиди,
Парк за танцуващи мечки Белица в Рила,
Петрички манастир Света Петка край град Петрич,
Пещера Ванковица или Рупата край село Парил,
Пещера Комарница край с.Голешово общ.Сандански,
Попини ливади край гр. Гоце Делчев в Пирин планина,
Постоянна иконна изложба град Банско,
Природен феномен „Сватбата” Добринище-Гоце Делчев,
Природонаучен музей град Благоевград,
Раннохристиянска епископска базилика край Струмяни,
Резерват Соколата в Малешевската планина, България,
Резерват Юлен в Пирин планина до Банско,
Резерватът Соколата Малешевската планина,България,
Резерватът Тисата в Малешевската планина,България,
Роженски манастир град Мелник,
Самуилова крепост град Петрич,
Седемте рилски езера Рила планина,
Скулптурен парк на открито, с. Илинденци, Струмяни,
Средновековна жилищна кула край град Хаджидимово ,
Средновековна черква Свети Варвара в Мелник,
Стобски пирамиди град Благоевград,
Теснолинейният влак от градове Септември Добринище,
Тросковски манастир Свети Архангел Михаил-Симитли,
Хаджидимовски манастир Свети Георги Победоносец ,
Храм паметник "Св.Иван Рилски" гр.Кресна,
Храмът "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" ,
Църква "Въведение Богородично" град Благоевград,
Църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат",
Църква "Света Троица" град Банско,
Църква "Свети Никола",
Църква Света Богородица в град Банско.Банско,
Църква Света Богородица ску курорт Банско,България,
Църквата Св. Никола” село Долен, община Сатовча,
Църквата “Св. Архангел Михаил” в град Гоце Делчев,
Църквата “Св. Димитър” край община Хаджидимово,
Църквата “Св. Кирил и Методий и Св. Пророк Илия”,
Църквата “Св. Николай Чудотворец” общ. Гоце Делчев,
Църквата “Успение Богородично” в град Гоце Делчев,
Чаирските езера в Пирин планина област Благоевград,
Часовникова кула в град Благоевград,
Часовникова кула град Банско област Благоевград,
Черква Свети Андон в Мелник,
Якорудските езера, хотели, туризъм в Рила планина,
с.Рупите църква "Света Петка Българска"
 местност
информация

Добре дошли в село Ковачевица, къщи за гости и кръчма "Братята"
Високо, по стръмните западни склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи (на 23 км североизточно от гр. Гоце Делчев и 17 км северно от с. Гърмен) на 1020 м надморска височина се намира една от националните архитектурни легенди - село Ковачевица. Построено в суровите условия на високопланинска среда, но с мек средиземноморски климат, с планинско влияние, носено по поречието на р. Канина (Кървава), която се врязва в стръмните склонове на землището, село Ковачевица смайва погледа с невероятното си архитектурно богатство. Още с първите заселници възниква уникалният тип на компактно жилищно строителство, редово или ансамблово, от група къщи, наричани “братски”.
История
Високо, по стръмните западни склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи (на 23 км североизточно от гр. Гоце Делчев и 17 км северно от с. Гърмен) на 1020 м надморска височина се намира една от националните архитектурни легенди - село Ковачевица. Построено в суровите условия на високопланинска среда, но с мек средиземноморски климат, с планинско влияние, носено по поречието на р. Канина (Кървава), която се врязва в стръмните склонове на землището, село Ковачевица смайва погледа с невероятното си архитектурно богатство. Още с първите заселници възниква уникалният тип на компактно жилищно строителство, редово или ансамблово, от група къщи, наричани “братски”.

Общият архитектурен стил, който може да бъде определен като “възрожденски” е толкова уникален, че няма аналог в българската архитектура. Затова обществената оценка за самобитността и архитектурната автентичност на селищния ансамбъл и запазването му като неповторим и безценен исторически комплекс, е изразена в решението на Министерски съвет с разпореждане №89 от 1977 г. за обявяване на селището за “Исторически и архитектурен резерват - Ковачевица”. Историческото минало на с. Ковачевица е многопластово и неговата дълбочина, маркирана от изключително ценни археологически находки, може да се търси още от каменно-медната епоха и като предполагаем център на древна цивилизация, минава през античността, обитаем и населяван с различна интензивност през всички исторически епохи, до националното Възраждане, когато достига своя завършен стилов разцвет.

Свидетелство за това богато историческо минало са находките от надгробната могила в местността “Рударя” от късния период на желязната епоха и тракийското светилище от I хилядолетие пр. Хр. в местността “Козия камък”. Северно от с. Ковачевица в местността “Св. Константин” в открития античен некропол са намерени едни от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр. Хр. като известните “Бронзов шлем” и “Бронзова ризница” тракийски тип. Източно от селото в местността “Старата църква” са разкрити основите на средновековна църква. Следите от античен път, в близост до селището, свързвал Никополис ад Нестум и Филипопол (Пловдив) го поставя в среда на интензивни културни и търговски връзки в античността, предопределящи богатото му историческо минало.

Първите заселници на с. Ковачевица, според историческата народна памет, са бежанци от разгроменото от турците Търновско царство (1393 г.) към които се присъединяват преселници и от Костурско.

Архитектурната приказка от камък и дърво, на която се възхищаваме и сега, е създадена от изкусните ръце на велики ковачевски строители - самоуки гениални дюлгери от родовете Пачалови, Джигреви, Мъгеви, Джиртови, Баятеви и др. И днес са трайни следите от строителния апогей на тези талантливи хора, които сами, без външна помощ, въздигат големия трикорабен храм-базилика “Св. Никола” през 1841-1847 г., в близост с най-старото килийно училище в Неврокопско, завършено още през 1820 г., в което първи преподаватели са местните свещеници. Камбанарията на църквата, построена през 1900 г., е дело на Уста Ангел Митев и Тома Марков, когото считали за равен на легендарния архитект Уста Кольо Фичето и това име било прякора му, заслужен с голям талант. Камбаните на църквата били отляти на място от изкусни горнобродински майстори леяри от материали, дарени от цялото население. Претопени били десетки чанове (тунчове), звънци, метални съдове, златни и сребърни предмети и накити.

Не е случайно, че това население с будно национално съзнание още тачи името на народния учител Никола Ковачевски - основател на първото Новобългарско училище в Неврокопска област през 1854 г.

Населението на с. Ковачевица носи будно национално съзнание още от самото възникване на селището. Силното чувство за родова принадлежност (което е връщало гурбетчиите от далечни разстояния всяка зима) и християнската вяра са предавани като най-важните семейни ценности от баща на син. Готовността си за саможертва в името на свободата, жителите изразяват чрез всеотдайно поддържане на четите на войводите Славко войвода, Шимар войвода, Йордже войвода и известния Тодор Тетимов - Кануш войвода.

Както е известно Освобождението от турско робство на региона става едва през 1912 г. Това е времето на Балканската война, в която незабавно се включват жители на селото като доброволци, водени от патриотичен дух, в подкрепа на младата ни държава.

Мирният следвоенен период 1913-1931 г. бележи постепенно западане на характерния поминък - дюлгерството. Земеделието, животновъдството и дърводобивът стават основно препитание на бившите дюлгерски родове, които вече владеят големи горски територии. В една справка от поземлените регистри се вижда, че в началото на ХХ век землището на с. Ковачевица и включените към него планински местности, обхващат около 300 кв. км от територията на Западните Родопи. (В последните десетилетия територията е разделена на общинско землище с площ около 67 кв. км и държавна собственот от 230 кв. км). Тази голяма територия от земеделски и горски имоти погълнала силите на жителите като основен поминък. Бавната, но необратима миграция на населението на с. Ковачевица към градовете започва от 1946 г. Велинград, Нови Кричим, Казанлък и др. привличат с възможности за повече образование и различни професии. Потокът от млади хора, напуснали селото го обезлюдява. От население, наброяващо 2000 души при жилищен фонд от 300 къщи, още през периода 1938-1940 г. то спада на 1229 жители. Днешните жители са едва 50-60 души, повечето в напреднала възраст, а огромните горски владения на селището сега са природни резервати и не могат да послужат за съживяване на каквото и да е производство. Може би споменът за уникалното архитектурно богатство щеше да се заличи от времето, ако през 70-те години на ХХ век не стана едно преоткриване на този “каменен град” от родното кинопроизводство. Неколцина интелигентни хора: писатели, режисьори, художници, сценаристи и оператори откриха за хората, най-големия за България, филмов павилион на открито.

Отзвукът в българското общество, от емоционалния контакт чрез киното с опустяващото село, се изрази в спонтанен опит на много интелектуалци и патриоти за спасяване от разруха на тази красота. Това стана без намеса на държавни институции, по един естествен начин, на закупуване, реставриране и населяване, макар и сезонно, на умиращите къщи.
Настаняване
Не пропускайте възможността за едно 100% автентично преживяване в Ковачевица, оставайки за няколко вечери в реставрираните ковачевски къщи! Ще се заредите с енергия, ще си отпочинете от стреса в големия град и преживяното ще топли сърцата ви до следващия път, когато с нетърпение пак ще се завърнете. Защото сте оставили частица от себе си тук...

Между другото  - няма по-добро място за прочитане на "Под игото" от Иван Вазов!

4 стаи х 2 легла
• 2 стаи х 3 легла
• 1 апартамент
• самостоятелни санитарни възли
• родопски чардаци на всеки етаж
• BBQ
• кухня
• трапезария
• собствен паркинг
• голям двор
• стаи с камини
• 4 стаи х 2 легла
• 2 стаи х 3 легла
• 1 апартамент

Природа, забележителности и еко пътеки
Природата около село Ковачевица е впечатляваща и спираща дъха. Просторни поляни, осеяни с цветя, гъсти, прохладни гори и високи върхове около и над селото допълват приказната атмосфера на района. Ковачевица е притегателното място за много художници, артисти и други хора на изкуството.

В Ковачевица можете да се насладите на много природни дарове, събрани на едно място - живописни каньони, река с кристално чисти ледени води, гъсти гори с невероятна прохлада, високи върхове с чудни гледки. Всичко това ще ви пренесе в отдавна забравени времена. Селището е с надморска височина 1050 м.

Климатът е умерен - мека зима поради беломорското влияние и прохладно лято поради обгръщащата селището гора. В близост до Ковачевица тече река Канина, известна с трите си дълбоки вира, богатството на балканска пастърва и красивите водопади по протежението й.

В близост до Ковачевица се намира параклисът "Свети Георги", който е на разстояние 2 км източно в най-високата част над селото в местността "Свети Георги". Построен е през 1995 г. от майстора зидар Шериф Ходжов от с.Горно Дряново и с доброволен труд на населението на с. Ковачевица. Средствата за изграждането на параклиса са събрани по идея на Ирина Жерева от дарители, с най-значим принос от които са Стоян Петрилийски, Никола Карамфилов, Георги Тупалов и много други.

До параклиса се стига за около един час, като пътят минава през дъхави, осеяни с цветя ливади и стар римски калдъръм, а гледката която се открива от параклиса, е изключителна - вековни борови гори и поглед от високо към с. Горно Дряново, с. Гърмен и чак до Пирин.

Също така можете да посетите местноста Kози къмък, която се намира в землището на с.Ковачевица, над горско стопанство "Беслет" и носи името си от скалата "Кози камък". От Кози камък се открива причудлива гледка към Каялийските скали, а в далечината на запад - към стръмните върхове на Пирин планина.

Върху скалата са разположени множество дупки с абсолютно правилна кръгла форма, с еднакви размери и дълбочина. Твърди се , че техния произход е от тракийско време, като за доказателство се сочи намереният тук тракийски шлем тип "фригийски" с подвижни набузници, датиращ от IV в. пр.н.е. Според други виждания на "Кози камък" са " свалени" звездни знаци от видимата част на небето над местността (съзвездията Цефей, Касионен и др.)

Не пропускайте и възможноста да изкачите Връх Беслет (1938 м) представлява широка 80 м и дълга около 300 м плоска гърбица с посока югозапад - североизток. Изграден е от южнобългарски гранити. Темето му е обрасло с остра трева и хвойнови туфи, а склоновете му са покрити със стара иглолистна гора. Преданието разказва, че името му идва от някогашните безбрежни иглолистни гори, в които човек попадне ли, се загубва "без следа". На 10 мин. път под върха се пресича път, изкачва се малка височина, откъдето започва спускане към началните потоци на Каяли дере (Каялийска река).  Реката  води началото си от югоизточните склонове на връх Беслет и южните склонове на връх Ючардъч (три смърча) - 1650 м. Каялийската река е десен приток на р.Канина. Щом се стигне до долината й, се поема по черен път, който следи течението, минава през местността Хайдушки поляни и се стига до шосето при горско стопанство "Беслет". "Беслет" е едно от най-старите и големи горски стопанства в Дъбраш. Край него минава шосе за Велинград и с.Сърница, а през местността Сухия чарк - за село Ковачевица.

В района на село Ковачевица има възможност за множество маршрути по различни еко пътеки като една от най-интересните и живописни е Канинската екопътека, която е създадена по проект “Нови алтернативи за поминък за общините Гърмен и Босилово през 2006 .

Маршрутът е с дължина 13 км и преминава през гористи и скалисти местности, с множество живописни гледки и богато биоразнообразие. Изборът на маршрут е базиран на комплекса от качества на региона – той е едно от малкото места, където се открива съчетание на богато културно наследство и природни дадености. Туристите могат да се наслаждават на чудесни скални, горски и речни местообитания и редки видове растения и животни.

Има възможност за различни комбинации за преминаване на участъците на екопътеката, съобразени с наличното време и аранжирани според метеорологичната обстановка, наличието на водоизточници (чешми), степента на трудност на трасето, възраст, подготовка, опит и интереси на посетителите. В близост до екопътеката, над 500м. от с. Ковачевица по пътя за Синия вир, е изграден бивак със заслон, маси, пейки, огнища, места за пикник и/или за пребиваване на палатки.

И не на последно място, предпочитана от туристите е Местността Сини вир е една от красивите природни забележителности в близост до село Ковачевица. Тя представлява уникална каскада от прагове и водопади по живописното ждрело на река Канина,  около която стърчат непристъпни 300-метрови скали. Падащата вода е издълбала няколко дълбоки до 5 метра котли, най-големият от които е Синия вир. Всеки турист, видял мястото, веднага разбира откъде идва името му – от кристално чистата вода с изумруден цвят.

До Синия вир се стига пеша за около 3 часа. Маршрутът тръгва от центъра на Ковачевица на север в посока към река Канина, като има маркировка. Пътеката върви по самото корито на реката, срещу течението.  По пътя има голяма поляна с изграден заслон и бивак за туристите, заедно с маси, пейки, огнища и възможност за разпъване на палатки. Този маршрут е предпочитан от туристите през лятото и есента, но през пролетта е недостъпен заради пълноводието на реката.

Off road
При „Братята“ можете да се насладите на природните пейзажи, да усетите тръпката и адреналина чрез незабравими off road разходки със стари руски джипове   Газ 69, за които няма непроходими пътища, а само скрити предизвикателства. Забавлението е гарантирано за всички участници, ще останете с истински и незабравими спомени от преживяното.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com