Туризъм, забележителности и бизнес

Хотели в Ахтопол хотели, къщи за гости, под наем в Ахтопол, вили под наем, за гости в Ахтопол, нощувки в Ахтопол, стаи за гости в Ахтопол, квартири в Ахтопол, хижи в Аврен, ресторанти в Ахтопол, механи в Ахтопол, барове в Ахтопол, природни забележителности в Ахтопол, културни, исторически забележителности в Ахтопол, музеи в Ахтопол, бизнес. Bulgaria travel, holidays in bulgaria of balkans, hotels in bulgaria, tourism in bulgaria, balkans, vacation in bulgaria of balkans

 

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Стара Загора, хотели, къщи, вили за гости,под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

град Ахтопол хотели, къщи, вили за гости, под наем
област :: Бургас, хотели, къщи, вили за гости  община :: Царево, хотели, България

видове туризъм:
морски, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

наляво
наляво
надясно
надясно


 регион
 община
 
 
 
 забележителност
Античен комплекс-Мишкова нива гр.М.Търново
Антично селище Месемврия град Несебър,
Аркутино или Мечешкото блато ,
Археологически музей в град Ахтопол обл.Бургас,
Археологически музей град Бургас,
Биосферен резерват Узунбоджак област Бургас,
Веселите скали община Приморско,България,
Връх Баба Илийца край град Карнобат,
Връх Градище край град Малко Търново в Странджа ,
Голямобуковски манастир Животоприемний Източник,
Голямобуковският манастир Живоприемний Източник ,
Град Ахтопол - флора и фауна Черно море-Странджа,
Гръцкото училище град Ахтопол област Бургас,
Еврейски некропол в град Карнобат,
Залив Силистар Южно Черноморие до Резово,Синеморец,
Защитена местност Лаликото край град Карнобат,
Извор Малкия врис град Малко Търново,
Исторически музей в град Карнобат,
Исторически музей град Бургас,
Каменен великан р. Велека край Ахтопол.България,
Каменният мост с лъвска глава край град Созопол,
Крепостта Агатопол град Ахтопол област Бургас,
Курорт Несебър - стария град, Област Бургас ,
Манастир Света Богородица край град Бургас,
Могилен некропол в м. Пропада край Малко Търново,
Мощи Свети Йоан Кръстител в Църква Свети Георги,
Оперно-филхармонично дружество гр.Бургас ,
Пантеона град Бургас,
Параклис “Св.Константин и Елена”Ахтопол обл.Бургас,
Пещерата Мечата дупка край Лозенец,Китен и Царево,
Поморийска гробница мавзолей край град Поморие,
Поморийски манастир Свети Георги Победоносец,
Поморийското езеро град Поморие област Бургас,
Природонаучем музей град Бургас,
Резерват Аркутино в Ропотано до Приморско и Дюни,
Резерват „Витаново“ в Странджа планина,България,
Резерват „Силкосия“в Странджа планина,България,
Резерват „Средока“ в Странджа планина,България,
Резерват „Тисовица“ в Странджа планина,България,
Резерват „Узунбуджак“ в Странджа планина,България,
Резервати Змийски остров и Морски пелин в Ропотамо,
Родната къща на писателя Минко Неволин в Карнобат,
Старият град Ахтопол област Бургас,
Стралджанското блато край град Карнобат,
Тракийското светилище обсерватория Бегликташ ,
Турската баня-Синанбейов хамам в град Карнобат,
Устието на река Велека край М.Търново и Ахтопол,
Художествена галерия град Бургас,
Църква "Света Богородица" в град Бургас.България,
Църква "Успение на Света Богородица" град Несебър,
Църква Света Богородица Елеуса Несебър.Българиа,
Църква Света Петка Петрова нива ,
Църквата Св. Георги с.Лозенец общ.Царево,България,
Църквата Св. Йоан Богослов в град Карнобат,
Църквата „Св. Възнесение Господне”град Ахтопол,
Църквата „Света Богородица”гр.Созопол обл. Бургас ,
Язовир Момина Църква в община Средец ,
ЯзовириЦиганският,Костенският,Четалдере-Карнобат,
крепостта Калето до град Средец
 местност

Уважаеми потребители, забележителностите и възможностите за туризъм към това населено място се намират в областта около него. Някой са по-далеч а други по-близо ,но в рамките на един ден могат да се посетят при интерес от ваша страна. Всяка една от тези дестинации са достойни за нашето внимание. Към всеки един обект сме вързали възможностите за туризъм в региона.

 България-Град Ахтопол се намира в Община Царево, Област Бургас само на няколко километра от границата с Турция. Той е най-южният град по Българското Черноморие.

 През историята градът е известен с няколко имена:

АГАПИПОЛИС – град на любовта
АВЛEО ТИХОС – дворецът на Тихос
АГАТОН ПОЛИС – градът на Агатон
АГАТОПОЛИС – благоденствуващ град

 Разположен е на скалист полуостров на брега на Черно море в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 км южно от общинския център Царево, на около 90 км от Бургас и на 5 км северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Срещата на планината и морето е породила поредица закътани пясъчни плажове, които се простират на километри северно от града като само основният плаж е дълъг над 2 км.

В района на Ахтопол климатът е характерен с къса и студена пролет, горещо и сухо лято - температури от 28 до 35° C, продължителна, слънчева и топла есен с около 15° C, мека и дъждовна зима - температура около 0° C, 2 260 часа продължителност на слънчево греене, като е най силно през юни, юли е август. Летните горещини се понасят по-леко, отколкото във вътрешността на страната, поради редуващите се движения на морския бриз от морето към сушата и обратно, които ритмично освежават въздуха.
Морето край Ахтопол е чисто от механични и химични отпадъци. Солеността на водата е 16% промила. Температурата на морската вода през юли и август достига до 24 - 28° C. Тя е приятна за къпане до месец октомври, което дава възможност за удължаване на курортния сезон.

 Характерно за туризма в Ахтопол е, че за разлика от другите наши курорти, тук гостите на града предпочитат да отседнат в уютни бунгала.

 На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г.

В началото на 20 век градът процъфтява благодарение на риболова, търговията и корабоплаването, но през 1918 г е почти изцяло унищожен от пожар. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара.

Сред запазените паметници на културата са църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от 12 век, Гръцкото училище, части от крепостната стена (на места достигащи 8 м височина и 3,5 м ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града функционира Исторически музей.

 Пощенски код: 8280

Код за телефонно избиране от страната 0590, от чужбина 00359 590.

По- важни телефонни номера:
Кметство - 62324, 62475, 62249
Квартирни бюра - 62279, 62224
Здравна служба - 62489

България-История на град Ахтопол

    Богата  и интересна е историята на древния град Агатополис.Археолозите доказват, че първите заселници са от преди 5000 г. пр. Хр. По-късно траките, създали в началото първото хилядолетие пр. Хр. крайбрежно селище. То съществувало и през X-VI в.пр. Хр., за което свидетелствуват различни видове котви, съдове и късчета от сива тракийска керамика. Траките добре познавали морето, корабоплаването, риболова и лова, рудодобива и много занаяти, търгували с много народи и племена, отличавали се с висока култура, били прочути пирати.
          С настаняване на гърците след VI в. пр. Хр. по Западния бряг на Черно Море, създаването от Милет, на  прочутия в древността със своето богаство и култура град Аполония Понтика /Созопол/ се свързва и основаването на  Ахтопол. От пристанището на Ахтопол са изпращани кораби до Милет, Мегара, Атина и други средиземноморски градове. Ахтопол е бил известен и богат крайморски град, които за да се предпази от честите пиратски нападения, построява здрава крепостна стена. Градът е наречен Авликон Тихос /стената на тихос/ или дворцова стена/укрепление/.          Основаването на Агатополис към 430 г. пр. Хр. от Атина като „Полития” /град-държава/ се свързва с управлението Перикъл. Намерени са части от амфори, декоративни керемиди, окрасени с яйцевиден орнамент /йонйска кима/, елинистична крепостна стена италийски амфори от Западното Средиземноморие /първата полвина на I в. пр. Хр./, два старогръцки надписа разкриващи значението на града. Това доказва, че в края на V в. пр. Хр. тук е съществувала атинска колония  /клехурия/ под името Агатополис – от гръцките думи „агатос” /добър/ и „полис” /град/ , богат пристанищен и търговски град с интересна политическа и културна дейност. Предполага се, че един век по късно Агатополис сече свои бронзови монети.
  По време на Одриското царство /460-340 г. пр. Хр./, градът запазва своята самостоятелност и икономически се замогва, но македонския цар Лизимах му отнема автономията. Агатополис от средата на I в .пр. Хр. е в пределите на Римската империя и превърнатото в укрепно военизирано селище с пристанище, използвано в непрекъснатите битки с тракийското племе тини. За това съдим от намерената плоча, поставена на Капитола в Рим с надпис: „В чест на Свет, син на тривиат от Агатополис, за подвизите му в Юдея 86 г. пр. Хр. и от римска карта  /I в.пр.Хр./”, съхраняван в Нюйорския университет. За противопоставяне на варварските набези в началото на II в. сл. Хр., на мястото на старата охранителна стена се изгражда нова, по-здрава крепостна стена. За снабдяването с вода са построени няколко кладенци и оловен водопровод, а два тайни изхода в крепостната стена са водили към питейния източник и северния залив.
   Интересна е историята на Ахтопол по време на Византийското владичество и особенно след създаването на Българската държава от хан Аспарух през 681 г. Странджа и селищата по западния черноморски бряг през следващите векове, в резултат на непрекъснатите войни често променят своята принадлежност – от Византия към България и обратно. От надписа на каменна колона в Плиска се разбира, че в 812 г. Хан Крум разгромява византийските войски и крепостта Агатополис е покорена. От 864 – 894 г. градът е извън границите на българската държава. Император Лъв VI Мъдри обявява Ахтопол през 885 г. за епископия подчинена на Адрианопол /Одрин/.
   След въстанието на братята  Асен и Петър  /1185 г./, през 1187 г. те се установяват на стан край Ахтопол и с помоща на местното население го включват към България.
   Тежки години настъпват след 1204 г., когато кръстоносците завладяват  Константинопол, победени през 1206 г. от цар Калоян. В 1206 г. Ахтопол и областта са нападнати и ограбени от латините, които не успяват да превземат крепостта. До 1233 г. според мемоарите  на Андреа Дандало, често е нападан от венецианските пирати на Джакомо Доро – „При тези нападения градът беше ограбен и упостошен”.
   По време на цар Иван Асен II /1218 – 1261 г./ Агатополис отново е в българско владение.
   През 1263 г. болярина Мицо предава Аполония, Месембрия и Агатополис на Михаил VIII Палеолог. Същата година цар Константин Тих /1257 – 1277 г./ установява своя стан край града, средоточава голяма войска по долината на река Арезву /Резувска/, превзема Виза, но понася поражение при Вриси /Бунар Хисар/, остъпва и около 40 г. Агатополис е към Византийската държава.
  Към България е присъединен от цар Светослав Тертер /1300 – 1321 г./. Следващите години до 1322 г. са изключително успешни – градът е важно пристанище, търгува с Константинопол, Гърция, Венеция и Генуа, издига се като религиозен център.
 От 1322 г. Ахтопол е към Византия, но след блестяща победа  на цар Иван Александър /1331 – 1371 г./, на 18 юли 1332 г. край р. Русокастро, цялото Южно Черноморие е присъединено към България и сключен дълготраен мирен договор.
 Граф Амедей  VI Савойски, на 4.10.1366 г. го завладява след двумесечна обсада и предава на Византия.
 Историята на падането на Агатополис и Южното Черноморие под османско робство не е напълно изяснена. След превземането на Одрин в 1389 г. тук е преместена митрополията. Ахтопол, след няколко месечна обсада е превзет на 15.04.1453 г. от ген. Караджа бей. В 1498 г. Ахтопол, се споменава като център на нахия /околия/ в  кааза /окраг/ Анхиало с 12 села и 158 семейства.
 От средата на XVI в. градът оживява, развива се и забогатява. Завърналото се от Странджа население строи нови къщи, кей, кораби за турска флота, изнася за Цариград дърва, дървен материал и дървени въглища, риба.Турската власт решава „да определи специален закон за град Агатопулу /Ахтембулу/, такса /гюмрюк/” за внесени или изнесени стоки.
 Интересни сведения дават френският пътешественик д’Омер фон Хел, който през 1845 г. пише, че Агатопол, построен върху руините на крепостта Агатополис е гъсто застроен, с тесни и криви улички, застлани с калдаръм, с 600 къщи, дървен кей и корабостроителница.
  По време на Руско-Турската война от 1877 – 1878 г., в Ахтопол е настанен малък гарнизон с командир Юсуф паша, чиято цел е охрана на града и снабдяване на турската армия с добитък от селата. Напразни са надеждите на българското население, че с подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Одринска Тракия ще бъде част от България. Следват несправедливите решения на Берлинския договор и Странджа отново е под турска власт, а част от населението се изселва в свободна България. 
 До 1913 г., по богатство сред черноморските градове Ахтопол е след Варна и Бургас.
  При подготовката на Илинденско – Преображенското въстание, районът на Царево и Ахтопол попада съгласно решението на конгреса  Петрова нива /”Странджанското Оборище”/ от юли 1903 г. в участъците на войводите П. Шиваров – Граматиковски, Ц. Куртев – Иниадски и П. Ангелов – Пиргополски. На 20 юли – Илинден 1903 г. въстанието избухва в Македония, а на 06 август – Преображение и в Одринска Тракия. В Странджа са освободени много селища, създадена е Странджанската  република просъществувала 26 дни. Ахтопол е освободен на 06 август към 9 часа от въстаниците на воиводата Ц. Куртев. Изгорени са архивите, избран е комендант и ръководство от 10 души. Но както ще отбележи в своите мемоари М. Герджиков, във въстанието не се включват представители на гръцкото население, което за района около Ахтопол е преобладаващо. Изплашено, турското правителство изпраща за неговото потушаване над 40000 редовна турска армия. Турската власт проявява невиждана жестокост – опожарени са 66 села, 17745 изгорени християнски къщи, изклани и избити 2565 души, много жени и моми обезчестени, 12880 обездомени, 20000 изселени. Така завършило славното Илинденско – Преображенско въстание през 1903 г. Към българските земи потеглят хиляди бежанци.
 С голяма надежда населението от Източна Тракия посреща Балканската война от 1912 г.
 България настъпва с три армии, а пряко свързана с освобождението на Източна Тракия и Странджа е 3-та армия, командвана от прославения генерал Радко Димитриев. На 05.10.1912 г., в турската част на Странджа навлиза сформираният в Бургас отряд доброволци от участници във въстанието през 1903 г. и младежи, родени в поробените български територии под ръководството на войводата М. Герджиков и Д. Аянов, които освобождават  Василико, Ахтопол, Резово, М. Самоков и се установяват в района на Мидия. Военните действия се развиват светкавично. Българските войници проявяват нечуван героизъм. Следват блестящите битки край Бунархисар и Люлебургас, Одрин и др., които принуждават турското правителство да поиска примирие. В резултат на недалновидната политика на цар Фердинанд след Междусъюзническата война през 1913 г., Източна Тракия отново е завзета от турските войски, които безпрепятствено преминават линията Мидия – Енос. С подписване на Цариградския договор от 29.09.1913 г., на България са върнати селищата между залива Атлиман, резовска река и М. Търново, където се заселват хиляди български бежанци от Одринска Тракия. В Ахтопол заселниците са от селата Яна, Бунар Хисар, Колибите, Блаца, Цикнихор, Пенка, Чонгора, Кору дере и др. 
 С големия стихиен пожар на 20.10.1918 г. /вероятно умишлен/, красивият град с дву- и триетажни богати къщи, магазини и складове, църкви и параклиси изгаря,  в т. ч. и голямата митрополска църква „Успение Богородично”. За местното население настъпват отново тежки години. По-късно Ахтопол гори на 26.10.1935 г. – изгарят къщи, новопостроената маслодайна фабрика на Д. Коларов и общината в къщата на Ст. Иванов, и през лятото на 1945 г., когато изгарят осем стари дървени къщи, с което напълно е унищожен красивият старинен град.          Периодът до 1939 г. е изключително успешен – до 1930 г. са построени 86 бежански къщи, много масивни къщи на местните първенци, магазини и работилници, моторната мелница на братя Караниколови, водопровод с резервоар и 22 чешми, улици, общинска сграда, поща и митница. Развиват се риболовът, земеделието, дърводобивът и въглищарството, търговията, износът. Учредяват се клон на Морски сговор, горска кооперация „Гранит”, Тракийска организация, организации на БКП и БЗНС, читалище „Хр. Ботев”. В края на 1930 г. Ахтопол наброява 168 къщи и 1195 жители.
 В началото на XX в. Ахтопол е малък черноморски град, с утвърдена инфраструктура, който благодарение на ускореното и модерно архитектурно строителство непрекъснато се развива и мени своя облик, възвръща старата си слава на красив град и туристически курорт, известен далеч зад пределите на България.
Плажеве около Ахтопол
 
Плаж Ахтопол
  Централния плаж на град Ахтопол се намира на около 350 м. от Вила „Жани”. Плажната ивица е с дължина 2 км. Съчетанието между иглолистна гора, море, девствена природа и мекият климат правят този плаж и района около него уникален природен феномен. Тук водата е подходяща за къпане от май до октомври. Пясъка е златист и фин, морската вода в залива на плажа е спокойна и кристално прозрачна. Предлагат се всички удобства насъвремения плаж – чадъри, шезлонги, заведения за хранене, дискотеки, и всякакви други плажни разнообразия като: водни колела, джет, банан, водни ски, разходка с лодка и много други.
 
Плаж устието на река Велека
 На 5 км. от град Ахтопол, точно преди село Синеморец се намира най-уникалния плаж от южното черномориеПлажа на устието на река Велека се намира в широк открит залив, пясъчната му ивица е своеобразен „разделителмежду морето и река Велека. В единия му край е живописното устие на реката. Дълбокото море, вълните, специфичния пясък правят плажа уникален и любимо място за тези, които искат да са насаме с природата.
 
Плаж Бутамята
 Плаж Бутамята наричан още южният плаж на село Синеморец е охраняем и е най-посещаван. Има широка пясъчна ивица заобиколена от гора. Предлагат се атрактивни развлечения, заведения за хранене и други плажни разнообразия.
Ако той ви се струва оживен, на юг се редуват два плажа, запазили дивата си девствена природа.
 
 Плаж Липите
 В южния край на Бутамята започва пътека, по която се стига до плаж Липите. Той е слабо посещаван, заобиколен от гъста гора. И представлява приятно място за тези, които предпочитат усамотението..
 
Плаж Листи
 На около километър от плаж Липите се намира плаж Листи. Плажът е малък и закътан. Достъпен е само пеша.
 
Плаж Силистар
 На 11 км. южно от град Ахтопол, между село Синеморец и село Резово е отбивката за последния плаж преди границата с Турция. По около 1 км. черен път лакатушещ през гората се достига до обширен паркинг от кадето се открива невероятната гледка към може би  най-красивия залив по нашето черноморие. Плаж Силистар е с дължина на бреговата линия около 1 км. и средна широчина 70 м. В левия му край е река Силистар. Гората докосва златистатапясъчна ивица, а морето става постепенно дълбоко. Плиткото, топло море и нежния пясък правят плажа много.
 
Ахтопол - флора и фауна
 Флора
  Ахтопол, като част от Странджанския масив притежава специфична растителност,  особеност, която се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско – евксинската флора на Кавказ. Флората на Странджа есложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.  Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотиченхарактер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови ипокриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях савековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само вСтранджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”.  Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика; странджанска боровинка; тис; кримски чай; пирен; Йорданово подрумиче; битински синчец; странджански дъб;мушмула; калуна; източен бук; странджанско сапунче; тамянка; понтийско (странджанско) бясно дърво; червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа. Символ на парка е цъфтящата с приказнокрасиви огромни виолетови цветове странджанска зеленика. Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. В тях се срещат кавказки, средноевропейски и мадитерански представители на растителния свят.
Фауна
  Странджанският регион, включително крайбрежната ивица на Ахтопол, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Птиците в Странджа планина са особено многобройни. През определени периоди от годината броят на птиците достига 257, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. Голяма част от тази бройка са мигриращи птици, тъй като един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА (Черноморски маршрут) минава над Странджа планина. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в Световната червена книга. В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др. В парка се срещат 54 вида бозайници, като вълци (популация от 20-25 броя), диви свине (460), сърни (660), чакали (2000), диви котки, зайци. Особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида всички включени в Световната „Червена книга” и списъците на различни конвенции и споразумения. Интерес представлява и тюлена монах също включен в Световната „Червена книга”. В Националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Херпетофауната в парка е представена  от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни  и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстърсмок, жълто- коремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др. Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.           Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В Световната „Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа” е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.          В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега около Ахтопол се срещат 48 вида риби, от които 2 са в Световната „Червена книга”. 
  В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди „ветрило” и „калпаче”.
  Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г.
  Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека. 
  Между кафявите водорасли се крие морският паяк.
    Най-често срещаните дънни крайбрежни риби са 10 вида попчета, морското сомче, скорпитът, четири вида морски кучета и лапини. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула.
  Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.
Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.
       Град Ахтопол риболов
  Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.
Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.         Сладководните риби на Странджа предлагат богати възможности за туристите – въдичари. В Странджа няма да се налага да се редите на опашка, нито пък ще улавяте риби, които са хващани толкова пъти, че вече имат имена. Напротив, ще имате шанса да извадите диви и борбени екземпляри.Що се касае до морския риболов Странджа има може би най-красивото крайбрежие на Балканския полуостров. Хубавите плажове, пясъчните заливи, лагуните, естуарите, клифовете, плитчините скалистите носове и полуостровчета са приютили многобройни морски обитатели. В морето e разрешен също и подводният риболов, с който е особено известен град Ахтопол.
  В Черно море са известни над 130 вида риби, от които 60 вида са предмет на риболов.
   Най-изобилна е хамсията, която преобладава в източната част на морето. На второ място е цацата, която се размножава далеч от бреговете. През пролетта мигрира по западното крайбрежие. Тези два вида са основата на хранителната верига за по-големите хищни риби.
   Мигриращи риби обект на риболов по нашето крайбрежие освен цацата и хамсията са още: леферът, карагьоза, паламуда, сафрида, заргана, иларията, змарида и др.
     
Ахтопол - туристически маршрути и защитени местности.
     Ахтопол попада в ласкавите прегръдки на широко разстланата, като море планинска верига на Странджа планина и се е озовал в сърцето на едноименния парк – парк Странджа - най-големия и един от най-екзотичните природни паркове в България. Обявен е в началото на 1995г. с площ 1161 кв. км и обхваща централна богат избор от дейности на открито, които биха могли да задоволят вашите предпочитания независимо дали те са в областта на риболова, колоезденето, пешеходните преходи, лова или ездата – и всичко това на фона на част от най-красивия и недокоснат от човека български пейзаж. Така че, ако предпочитате незабравима ваканция и спокойна почивка, надали ще намерите много места, които да са по-добри от Странджа.
Устието на река Велека
   Велека е дълга 145 км., от които 125 км. в Република България и 20 км. в Република Турция, където е нейния извор. 140 км. се вие из величествената Странджа. Тя е една от най-чистите и богата на риба река в България. Покрай бреговете на Велека са формирани съобщества от елша, планински ясен, бряст, черна топола, тритичинкова върба, орех и др. Долното течение на реката обитават около 30 вида риби, земноводни, влечуги, бозайници и птици между които  защитения вид водна костенурка и морски орел. Един от застрашените видове, характерен за р. Велека е жълтата водна лилия. До района на м. „Царското изворче” реката образува лиман, плавателен на 6 километра срещу течението. Тук е запазена типична лозгозна гора, представителна за долината на р. Велека. Приятна местност с добре уреден заслон, с възможност за пикник.

 Силистар
   Обявен за защитена местност през 1992 година с площ 773 ха. Защитената местност е крайбрежна влажна зона, разположена между с. Резово и с. Синеморец. Целта на обявяването е опазване на уникални образци на биологичното разнообразие – пясъчна растителност, лонгозни гори, крайбрежни гори и ливадни съобщества, скална растителност, речни естуари, дюнни комплекси, пещери в морския клиф. В границите на защитената местност се срещат повече от 550 вида растения, над 30 вида сладководни и проходни риби, около 20 вида земноводни и влечуги, около 200 вида птици , около 40 вида бозайници.
 Туристически маршрут: от плаж Бутамята до местност „Липите” - 1 км. - местност „Липите” през метност „Листи” до залив „Силистар” – 3,5 км.           Село Българи - разположено е на 17 км от гр. Царево по пътя за гр. Малко Търново. Това е мястото, където е запазен и до днес автентичният и тайнствен нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на Св. Св. Константин и Елена (03 юни - стар стил)           В град Малко Търново – може да видите следните забележителности:
           - Исторически музей – Малко Търново.
           - Чешма в центъра на града „Големият врис”.
          - Православен храм „Успение Богородично” - архитектурен и исторически паметник.
         - Природен музей, в който множество снимки и приятни игри запознават децата с уникалната странджанска природа.           - Тракийски гробници в местността „Пропада” - на 4 км. северозападно от града - археологически паметник на културата.
         - Тракийската куполна гробница в местността „Мишкова нива” – археологически паметник от национално значение.
           - Тракийско скално светилище в местността „Камъка”.          Историческа местност „Петрова нива” – намира се на 14 км. от с. Звездец. Ежегодно в средата на месец август, на ден Преображение Господне се стичат хиляди българи на възспоменателен събор.
Еко-опознавателен маршрут:           Екомаршрутът е с начало м. „ Церът ” – на 1 км. преди устието на река Велека по пътя  гр. Ахтопол – с. Синеморец. Движи се срещу течението на река Велека, минава през м. „Трудовашката чешма”, м. „Гечитет” /разклона за м. „Царското изворче”/, м. „Долната воденица” и стига до крайния пункт с. Бродилово.
        Целта на проекта е да се покаже характерния ландшафт в крайбрежната зона, спецефичната ксеротермична растителност и понтийско-евксинска с вечнозелени храсти и богат животински свят на влажната зона.
Минавайки по маршрута имате възможност да се запознаете  с растителното и животинско богатство на Странджа планина, да се насладите на красиви природни гледки към р. Велека и близката околност в специално оформени за целта кътове за отдих и наблюдение. На края на маршрута пристигате в едно типично странджанско село - Бродилово. Местните хора са съхранили традициите и обичаите на Странджа планина в тяхната автентичност и самобитност.
  Маршрутът е разделен на четири части всяка от по 2,5 км.
      Първа част – начало на маршрута м. „Церът” – м. „Трудовашката чешма”- 2.5 км.
      Местност „Трудовашката чешма" е първата част от маршрута. Тук има обособен кът за отдих. Може да си починете и да се разхладите със студената планинска вода на чешмата.

Бързи връзки към хотели, къщи за гости, вили под наем, бунгала, апартамени, квартири, ресторанти, барове, дискотеки, забавления, природни забележителности, културно-исторически забележителности, музеи, туристически агенции, туроператори, фирми, туризъм, ваканция, пътуване, почивки в град Ахтопол.

 

www.ahtopol.start.bg

www.ahtopol.dir.bg

www.ahtopol-hotelikvartiri.com

www.vila-ahtopol.com

www.ahtopol-sunnyday.com

www.apartments-ahtopol.com

www.bungala-ahtopol.com

 

hoteli-ahtopol.tourism-hotels-bulgaria.com

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com