България-Община Пловдив, Област Пловдив, Тракийски низина в полите на планина Родопи.
Тези материали достигнаха до вас със съдействието, и финансова подкрепа на община Пловдив. Отделни профили на забележителности, може да разгледате в рублика забележителности.
Защо Пловдив?
Защото това е град, който ще ви очарова и спечели завинаги.
С неповторимата атмосфера на артистичност и уют.
С усещането за вечност…
С хората, които са особена порода – пловдивчани.
И защото тук всеки ще намери нещо за себе си, и всеки ще остави частица от сърцето си.
Защото това е Пловдив – древен и вечен, магия и присъствие, един необятен свят.
На брега на великата река Хеброс, там, където се издигат 7 хълма, преди 8 000 години се раждат четири неолитни селища. В едното от тях животът не прекъсва и до днес. А преди повече от 3 000 години траките създават своя град, признат през 1995г.от ЮНЕСКО като един от двата в света, съществуващи без прекъсване от тогава и до днес. Траките го наричали Пулпудева –„град край вода”. Както и Евмолпия - по името на царя-жрец Евполп „сладкогласия”.
През 342г.пр.Хр. е завладян и разрушен от македонците на Филип ІІ. С неговото име е свързано новото и най-популярно сред римските и ранновизантийските историци название на града Филипополис, въпреки че то се появява в хрониките чак след ІІв. пр.Хр. - след походите на Филип V. През 278г.пр.Хр. градът е завладян от келтите до 212г.пр.Хр., когато е освободен от въстаналите траки начело със Севт ІV. ІІ – ІІІвв. пр. Хр. е времето на римско нашествие в Тракия, през 46г. Пловдив е окончателно покорен и новото му название е Тримонциум, а първите столетия на новата ера отбелязвят най-голям разцвет на римския град – център на провинция Тракия. До 251г. - тогава градът е разрушен от готите и голяма част от жителите му са избити. А през 304г. при Диоклециан край градската стена са екзекутирани първите 38 пловдивски мъченици за християнската вяра. През 447г. градът на хълмовете – от 395 г. част от Византия- отново е разрушен, този път от хуните. VІ век е свързан с възстановяването на града и първите заселвания на славяните; тракийското Пулпудева зазвучава като Пъпълдийн, по-късно Пълдин, Плоудин и Пловдив. През VІІІ в. са първите заселвания на колонисти от Армения и Сирия, през 812г за пръв път е превзет от българи при кан Крум, а през 834г. при кан Маламир окончателно се включва в границите на България. От тук минават и войските на руския княз Светослав през 968г, разрушават града и избиват жителите му, а две години по-късно Йоан Цимисхий го възстановява и заселва втора вълна колонисти от Мала Азия. Не подминават Пловдив и рицарите, участници в трите кръстоносни похода през 1096г., 1147г. и 1147г. – особено при последния, когато градът отново е разрушен. 1204г.бележи създаването на Филипополското херцогство на Рение дьо Три като част от Латинската империя. Две години по-късно българският цар Калоян отново го включва в границите на България. От 1206г. до 1364г., когато е превзет от турците, градът 15 пъти сменя владетелите си.
Следващите 5 столетия преминават под знака на Османската империя, градът все така продължава да играе важна роля и с името Филибе остава един от най-големите в държавата. По време на Възраждането се строят църкви и прекрасни жилищни и обществени сгради, откриват се български и чужди училища. През 1834г.е създадено и първото търговско дружество, през 1848г. - първата пловдивски фабрика, 1855г. свързваме с първата печатница, на 11/24 май 1857г. за пръв път в България е отбелязан празникът на Светите братя Кирил и Методий. През 1869г. е създадено първото читалище, както и революционен комитет, през 1873 Пловдив става гара на железопътната линия Истанбул-Белово;
На 4.І.1878г. отрядът на капитан Бураго освобождава Пловдив и за кратко градът става столица. След Берлинския конгрес през юли 1978г., довел до разделянето на България, Пловдив е столица на т.н. Източна Румелия – автономия на Османската империя. Румелийският период, продължил седем години до 6.09.1885г., е един от най-успешните за града. Ролята си на важен културен, духовен и търговски център Пловдив запазва и в годините след Съединението. Тук се създава първият в страната професионален театър, възниква първото певческо дружество, издават се първият ежедневник и редица списания, открива се първата художествена изложба, за пръв път се организира тримесечно Изложение – началото на Международния Пловдивски панаир.
През целия ХХ век и до днес нашият град играе значителна роля в политиката, икономиката, културата, науката и спорта. През 1999г. е обявен за съпътстваща културна столица на Европа заради многобройните паметници, музеи, културни институции, фестивали.
Ако сте почитатели на историята тук ще се срещнете с материалните следи от живота на тракийския Евмолпия, гръцкия Филипополис, римския Тримонциум, османския Филибе и, разбира се, българският Пловдив. Уникалният резерват на Трихълмието „Старинен Пловдив” е особено място, където времето спира в различни епохи. Ако сте в Пловдив за да чуете прекрасна музика –избирайте между Вердиевите вечери и фолклорните фестивали, камерната музика, джазът, великолепните хорове. Театралните и кино фестивалите ни пренасят в други измерения, свой поглед към света представят художниците в над 30 галерии. Пловдив има своята Нощ на музеите и галериите, когато никой не спи и всичко е отворено. Пловдивските издателства глезят почитателите си с дни под надслов „Пловдив чете”. И, разбира се, важна част от нашия град са многобройните ресторанти, клубове, кафенета, сладкарници – над 1600.
Дори ако сте тук на делово посещение, конгрес или търговски преговори, отделете време за древния и вечен Пловдив – няма да съжалявате.
Текста е предоставен от Туристически информационен център община Пловдив и предстои да бъде публикуван в списание „Туризъм и бизнес”.
ПЛОВДИВ – ОБЯСНИМАТА ЛЮБОВ
Родена съм в този град. За мене той е даденост – не се замислям дали го обичам и ако е така – защо. Знам само, че много пъти съм имала възможност да го напусна, дори съм го искала, но не съм го направила. Не съм търсила обяснение. Не съм сигурна как се чувствам тук. Понякога се чувствам добре, защото познавам всеки камък по пътя нагоре към Стария град, а и камъните ме познават и се отнасят с разбиране към мен – щадят ме, когато неволно се подхлъзна и ми дават неочаквана опора. Понякога ежедневните грижи така ме поглъщат, че не забелязвам криволичещите улички и прясно реставрираните фасади, които ведро ми се усмихват в иначе мрачното за мене утро. Трябва само да вдигна поглед, за да се озова в една друга реалност – тази, която всички ние кътаме някъде дълбоко в сърцето си и която често ни изпълва с копнеж по отминалите дни и в която търсим опора, когато проблемите са ни оставили без дъх. Обичам да вървя бавно нагоре по ул. „Съборна”, да обгръщам с поглед всеки камък и внимателно да изучавам формата му. Странно е, че всички те са заоблени, като че ли хилядолетия наред са галени от нежна женска ръка и по тях никога не се е чувал тропота на конски копита… Това настроение като че ли е подсилвано от спокойствието, което лъха от всяка къща, от всеки китен двор, от всеки случаен минувач. Тук,обаче, времето не е спряло – впечатлението е измамно. Калдъръмът още помни забързаните стъпки на търговците, неравномерните почуквания на токчетата на пловдивските кокони, звука от съприкосновението на мечовете, отбраняващи вътрешния град в древни времена. Времената са били различни, хората, оставили следите си тук –също. Само градът винаги е стоял на мястото си, като че ли за да се надсмива над нашите дребни, но обясними и човешки неволи, мечти и съдби. Каквото и да се случва, той винаги е тук – същият, но и различен, опора, но и предизвикателство – да го запазим, но и да го победим в неговото величие и простота.
Вървя нагоре и погледът ми се отбива встрани по ул. „Княз Церетелев”.Някакъв спомен внезапно ме връхлита – неясен като визия, но много осезаем като преживяване. Изведнъж се озовавам оплетена в някакво перде, сърцето ми лудо бие, страхът да не ме открият ме е парализирал, ала не мога да устоя на изкушението и любопитно надзъртам навън. Там, в кръглата зала, около дузина мъже ритмично танцуват с очи, вперени в нищото под ритъма на барабана. Не знам как, но някак си разбирам, че дори да се покажа в този миг, те няма да ме забележат – бяха се слели един с друг и не забелязваха нищо и никого. Чувствам се донякъде обидена и бързо се измъквам навън – манастирът на танцуващите дервиши не е най-удачното място за едно дете.
Продължавам нагоре по улицата и се заглеждам по достолепните възрожденски къщи, запазили тайната на множество пловдивски родове – балгарски, арменски, гръцки… Голямата част от тях насят името на последния си собственик или на тези, които са ги построили. Балабановата къща, Недкович, Хиндлиян, Нишанян, Бирдас, Куюмджиевата къща… Отново като че ли претърпявам метаморфоза и изведнаж се озовавам сред цъфналите зюмбюли на двора и тичам останала без дъх за да се скрия от брат си, тъй като съм взела книгата, която той чете. Очите ми трескаво обикалят двора и не мога да открия по-подходящо място от нишата в стената, в която моята баба е седнала и си хортува със съседката отсреща. Бързо се шмугвам вътре и с очи и гримаси моля баба си да не ме издава. Както винаги тя първо грижовно ме нахоква, но после изпълнява желанието ми. Скъпата ми баба, винаги е на моя страна. Пък и мене ми е любопитно какво толкова си говорят със съседката. Аха, така си и мислех – раздвижването в къщи не е случайно – днес ще докарат мебелите, които папа поръча от Париж за дамката стая. Боже, колко се вълнувам! Винаги малко съм завиждала на моята приятелка за позлатените мебели – наистина никога не съм виждала такова огледало – къдриците ми като че ли са по-тъмни и лицето ми по-бяло отколкото като гледам в нашето, а и когато прокарвам длани по гладката позлата на мебелите винаги си представям един мъж с фрак, който бавно се приближава към мен и тихо прошепва „Госпожице, позволете…”
Е, в интерес на истината и таванът на майстор Георги не отстъпва по хубост, но е някак си по-български и не толкова изтънчен. Всъщност не мога да си представя едното без другото. Веднъж дори се опитах да помагам и майсторът каза, че ако съм момче от мене би излязло добър резбар! Но, право да си кажа, предпочитам пианото. Може би защото казват, че гласът ми си го бива…
Спомените един през друг препускат през главата ми, обърквайки епохи, хора и събития. Винаги съм вярвала, че човек се преражда в други – близки и далечни страни и спомените му са разнородни. Само моите са свързани с този град и тази земя.
От унеса ме кара да изляза учтива американска реч, която пита къде се намира къщата на собственика, убил съпругите си. Усмихвам се, защото не за първи път чувам притчата за Синята брада в Пловдив. Как ли би се почувствал Степан Хиндлиян, ако знаеше каква мистерия е обгърнала името му... Вярно е, че е имал няколко съпруги, говори се и че едната е намерила смъртта си под падналия полилей, но чак пък да ги е убил? Но ако тази легенда е привлякла тези американци тук, то аз бих я повторила. Като помоля Степан Хиндлиян за прошка – та нали и той е работил за благоденствието на този град и ще ме извини за лъжата.
Повеждам американците към къщата. Пътят ни минава през улица „Витоша”. Спирам ги и им обръщам внимание към останалите къщи и как различните епохи – от праистория до Възраждане – са вградени в техните основи. Което ми напомня думите на един германец от румънски произход, член на МК на ИКОМОС, който при посещението си в Пловдив каза, че уникалността на нашия град не е в отделно взетите паметници – добре запазени антични театри могат да се видят и в доста други страни, а в онова неповторимо и несрещащо се никъде другаде преливане на епохи, което може да се види на много места тук. Затова аз препоръчвам на чужденците непременно един от обядите им да е в ресторант „Пълдин” – не поради добрата кухня, а за да могат да видят множеството археологически пластове събрани на едно място, което ще им даде едно друго преживяване и обядът ще се превърне в незабравим спомен.
Преди къща „Хиндлиян” влизаме в Балабановата къща. Не мога да не обърна вниманието им към прекрасните дворове, така характерни за всяка една възрожденска къща. Винаги съм мечтала да имам такъв двор. Господ ни е благословил да работим сред тази красота. Трябва само по-често да я забелязваме. Проблемите нямат край. И ако само се поспрем и озърнем, ще видим как времето ни се надсмива и ни намига – всичко е преходно, само този град е вечен. И ако ние се отнасяме с любов и грижа към него, той ще ни се отплати със същото.
Пловдив – обяснимата любов...
Този материал е публикуван в брой 3 на списание "Туризъм и бизнес" със съдействието на г-жа Весела Илиева
Директор
Общински институт „Старинен Пловдив"
Община Пловдив – 4000
Адрес: Пл. Ст. Стамболов 1,
Тел.:+359 32 656700, Факс: +359 32 656703
Туристически информационен център град Пловдив
пл. “Централен” № 1
Тел. : + 359/ 32 656 794
Факс : + 359/ 32 656 794
e-mail : tic_plovdiv@abv.bg
http://www.plovdiv.bg
Бързи връзки към хотели, къщи за гости, вили под наем, бунгала, апартамени, квартири, ресторанти, барове, дискотеки, забавления, природни забележителности, културно-исторически забележителности, музеи, туристически агенции, туроператори, фирми, туризъм, ваканция, пътуване, почивки в град Пловдив.
Редакцията на списание и интернет портали „ТУРИЗЪМ ИБИЗНЕС” ВИ благодари за подкрепата. Пожелаваме ВИ да сте все така широко скроени и мащабно мислещи.
Фото Христо Чипев
