Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област София, бизнес, СПА, хотели, апартаменти под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Архитектурен резерват и еко село Ковачевица





 регион
 
 град
 село
 курорт
 
 

 

МАГИЯТА “КОВАЧЕВИЦА”

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.

Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.

Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села,както и от по-далечни места, като принудително изселените от Търново заселили се в т.н.”Търновска махала”, а един век по-късно (18 в.) - от Западна Македония идва нова миграционна вълна и образува т.н. “Арнаутска махала”. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко - преселник от близкото село Рибново.

За името на с.Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.

С нарастването на селището, за обслужването на населението се появяват и развиват различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали със строителство (дюлгерство). С течение на годините в духовния живот се оформят общи традиции и обичаи.

През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. През селото е минавал един от важните канали за снабдяване с оръжие на Неврокопско, Драмско и Серско. Цялото население е било посветено на тази голяма патриотична задача и е помагало с каквото може.

Ковачевица е посрещала и изпращала много комити. Имало е случаи, когато в една и съща къща на селото са намирали подслон едновременно представители на двете противоположни течения във ВМОРО, без едните да знаят за присъствието на другите. За да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните организационни ръководители решават да се прокопае подземен тунел, който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитетските хора при нужда, без да се застрашава сигурността на селото и населението.
През 1912г. като авангард на навлизащата към Неврокоп българска армия настъпва опълченската дружина на Георги Мяхов от Батак. При формирането й се присъединяват 30 доброволци от Ковачевица, които по това време са били дюлгери в различни краища на България.

Ковачевица е освободена от турско робство на 17 октомври 1912 година.
Ковачевлии вземат участие и в Междусъюзническата и Първата световна война на различни фронтове, в които дават 28 жертви от всички известни родове - Гюзлеви, Хорозови, Жуглеви, Копралеви, Дрянкови, Жереви, Йорджеви, Цингови, Гагови, Бенчеви, Таушанови, Трепкови, Ланджеви, Шушаркови, Георгиеви, Треневи, Дичеви, Аврамови, Михалеви.

В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900г. – 12 години преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци/чанове/, които майсторите претопили. В двора на Църквата, до самата камбанария е построено и през 1820г. се разкрива килийно училище, в което децата са обучавани от свещеници до 1854г. Първото светско училище в селото е открито през 1854г. в къщата на младия учител Никола Банев/Ковачевски.

Двуетажната сграда на новото училище е построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев, в памет на загиналите три от четирите му деца в пламъците на опожарената му от турци къща. Затова и до днес то носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”.

През петдесетте години на ХХ век Ковачевица е засегната от силни миграционни процеси. Масовото изселване главно към Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на страната, довежда до изоставяне на много от прекрасните ковачевски къщи, които бавно започват да се рушат.

Изключително благоприятно за съхраняване на селото е откриването на Ковачевица от деятелите на българското кино. Няма друга село в което да са заснети толкова много филми - над 20, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и много други.

През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, довежда в селото хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи и така селото е спасено от разруха.

Телефони за контакти със Сдружението:

Маргарита Матева - Йорданова
председател
 (088) 8 959 706  (088) 8 959 706
 (089) 8 567 406  (089) 8 567 406

 

Минко Зурлев
Член на Управителния съвет и Мениджър на проекта
 (088) 8 593 319  (088) 8 593 319

Тома Жуглев
Член на Управителния съвет
 (07527) 416  (07527) 416

e-mail:
project@kovachevica.com

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com