Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Кърджали, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Къща-музей "Иван Вазов" град Берковица





 регион
 
 град
 
 
 
 

Къща-музей на Иван Вазов в Берковица

Музеят е една от забележителностите на града. Намира се почти в центъра, в съседство с халите и общинския пазар. В този дом, изграден преди около 160 години и наричан Ипеклийската къща, през 1879-1880 г. живее и твори Иван Вазов.

Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. В малката съседна стая потонът е разделен на квадратчета, чиито страни са с удължени елипсовидни листа, които се свързват по четири в средата с пъпка, наподобяват цветче. Полето е изпълнено с дребни деко-ративни фигури, а от четирите страни е направен пластичен бордюр от растителни мотиви. Едно лъкатушно стъбло държи лентовия орнамент. Очарова тънката резба на таваните, долапите и полиците и в другите одаи.

Къщата музей "Иван  Вазов" е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава посетителя с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.

"Животът ми в Берковица - пише поетът - съвпада с един от най-плодовитите периоди на моето творчество..., поставен в една среда, пълна с оргинални типове..., не само поет, но и председател на окръжен съд, аз почерпих в Берковица голям брой сюжети, които отчаст обработих много по-късно... В свободни от занятие дни правех  на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко... В Берковица - споделя поетът - за пръв път обикнах страстно величествената природа."

Излетите му дават богат материал и той ги описва в романа "Нова земя". В стихотворението "На Ком" той дава простор на възторженото си чувство, опиянен от дивната гледка, от свободата, далеч от човешката завист и страст, чезнещи на фона на величествената панорама.

В следосвободителната действителност, в която се ширят лицемерието и безчестието, Вазов изразява негодуванието си в стихотворението "На детето".

Стихотворението "Малини" поетът посвещава на берковските девойки - малинарки.

Своите помощници в съда Йордан Шишков и Иван Стоянов, тези "живи архибългари, дебелоглави българи", Вазов обезсмъртява в повестта "Митрофан и Дормидолски". "Митрофан" се появи в "Наука" - отбелязва Вазов. - "Смя се цяла България. Митрофана го учеха наизуст... Причината? Една струя от веселост, която се разливаше от страниците."

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина (от 07 март 1879 до 18 септември 1880 г.). Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество.

Една тъжба в съда и няколко варианта народна песен за Занка и хайдут Стефан от с. Гушанци (Замфирово) му дават материал за популярната поема "Грамада". Вазов отбелязва, че предмет на поемата е "един оригинален народен обичай в Берковско, един вид нравствен линч, чрез който селяните наказваха в османско време ония свои съселяни, потисници и влиятелни изедници, на които бяха безсилни инак да си отмъстят."

В разказа "Славчо", впоследствие озаглавен "Белимелецът", и в поемата "Загорка" Вазов рисува борбата на хайдутите в Берковския край.

В Пловдив Вазов създава нови творби със сюжет от Берковица - "Среща", "За любовта не говори", "Звукове", "Гълъби", "Зимна вечер", "Уломки" и поемите "Моята съседка Гмитра" и "Зихра". В поемата "Зихра" Вазов с вълнение рисува берковската природа. "Зихра" е моята приятелка от Берковица - покръстената туркиня Пеша (Парашкева)" - споделя той с Иван Шишманов.


Къща-музей "Ив. Вазов" участва активно в културния календар на града. Изнасят се концерти, провеждат се рецитали и театрални постановки. Градът има хилядолетна история и култура и възможности за отдих и туризъм. Тя се посещава годишно от 6-8 хил. наши и чужди туристи. Работно време: от понеделник до петък 8.00-12.00 ч. и 14.00-17.00 ч. , събота и неделя: 9.00-12.00ч. и 14.00-17.00 ч. Вход: за учащи- 0.50 лв. , възрастни - 1 лв. , инвалиди безплатно, екскурзовод - 3 лв. .

    тел.за контакт директор мизей.

0953/88 046

моб.0878 10 39 66

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com