Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Пловдив, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Минерална баня град Монтана





 регион
 
 град
 
 
 
 

 

Минерални бани Вършец

И до днес няма достатъчно данни, които да доказват използването на Вършечките минерални бани в древността с лечебни цели. Според изследването на геолога проф. Д-р Лазар Ванков, те съществуват от незапомнени времена, но няма писмени доказателства, нито даже предания, от които да се съди, че същите са били използвани за лечебни цели през римско време или около тази епоха. Все пак трябва да се спомене, че разкази на възрастни хора, отбелязано и от проф. Ванков, че при разкопки около баните, към 1890 г., работниците са намерили парче от оловен кюнец, а на 80 м на север от главния извор който е до моста за към парка - стара зидария. По-късно, при извършване на големия каптаж на минералните извори, където сега е банското казино, са намерени овъглени греди. За съжаление оловния кюнец е бил откраднат от селяните, които са правели от него оловни топчета за рибарските си мрежи. Овъглените греди са били поделени от работниците, които изработвали от тях рамки за снимки и картини.

Единствените останки от далечното минало - неми свидетели за правени опити да се приспособят изворите за използване вече не съществуват; а те биха могли, ако са били запазени и предоставени на компетентни хора да ни разкрият доста неща за епохата от която произхождат, както и за предназначението им.

Тези именно предмети, навеждат на мисълта, че изворите не са останали незабелязани от набитото око на римляните, които са кръстосвали по този край в търсене на руди в местностите Плакалница, Озирвите, Горна и Долна Бели Речки, Вършец и наистина намирали рудни находища.

За жалост, няма точни данни и за това, от кога е станала известна лечебността на изворите за местното население.Единствено сведение от стари хора близко като информация до писанията на д-р Кръстев през 1900 г. във Вършец в сп. "Родина" е разказът на местният жител Димитър Ненов Лучков. Същият през 1848 г. паднал от дърво и получил натъртвания които го измъчвали дълго време, макар че бил лекуван от известният за тогавашното време берковски лекар Наум-евреина, повече от един месец, той останал на легло. Събрали се старейшините и решили да изкопаят и изчистят топлия гьол и скришом, предимно нощем да потапят болния. След 15-20 къпания, той се привдигнал и започнал да ходи. Все пак, селяните решили да не разгласяват случая, страхувайки се, че турците ако научат ще причинят нови тегоби на града. Затова, изворът бил затрупан с пръст и камъни.

Така изминали 10-12 год., докато през 1860 г. врачанският първенец Христо Савов, баща на Ботевия сподвижник Стефанаки Савов и дядо на Димитър Савов - председател на Търновско-индустриалната камара в София, страдащ от ревматизъм и движещ се с патерици, се научил за горенаписаното излекуване. Той дошъл във Вършец, разпоредил се да се изчисти извора, и започнал да се къпе в него. След 20-25 къпания Савов хвърлил патериците. От признателност за изцелението си, той наградил щедро църквата и заповядал, при извора да се постави икона и дискус и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. На тръгване, Савов посъветвал старейшините да не крият извора, а да го почистят и пригодят за къпане, като позволят използванeто му от всички нуждаещи се, независимо от вяра и народност.

След като си отишъл, Савов разгласил в турските вестници за лековития извор. От това време, започнало използването му. Посетителите непрестанно се увеличавали. От 1864 - 1879 г. черквата давала баните под наем. Като пръв наемател се явил местният предприемчив жител Илия Попов, който плащал на черквата наем по една кесия пари (500 гроша), за да подобри използването на баните. Попов издигнал над извора една колиба покрита със шума, която да запазва къпещите се от слънцето и от хорските погледи. Същият построил близо до банята и една друга колиба от шума, където продавал напитки и закуски.

Известността на баните започнала да расте. Мълвата за тях достигнала до Митхат паша, валия на Дунавския вилает. Този много деятелен и надъхан с реформаторски дух, турски държавник роден в Ловеч, по това време направил значителни административни, благоустройствени и стопански подобрения. С комисия, в която влизали и лекари, през 1868 г. дошъл във Вършец, за да види и проучи изворите и евентуално да ги отчужди в полза на държавата. Вършечките старейшини измолили съдействието на Берковските първенци и чорбаджии (българи и турци), да се застъпят пред пашата да не отчуждава баните. Всички те, настоявали, че изворите са вакърски (черковни). Пашата обещал да ги остави на църквата, но настоял да се построи за извора прилична сграда, да се поддържа чистота и да се взема определена такса за къпане. Митхат паша казал, че ще се интересува от баните и ще следи за тяхното развитие. През същата година обаче, той бил извикан в Цариград, за да заеме друг пост и след това стопанисването на баните продължило по същия примитивен начин. До 1878 г. баните представлявали едно блато, което селяните почиствали само през пролетта. Чак към края на 1879 г. за първи път било построено малко здание с три отделения (резервоари), без особени приспособления. Банската постройка, била иззидана с три изсечени в ронливата скала басейни. През 1885 г. постройката била съборена и заменена с друга по-удобна.



visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com