Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Габрово, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Пещера Снежанка край гр.Батак-Пещера-Цигов Чарк



наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 
 град
 
 курорт
 
 

България-Пещера „Снежанка“ край градовета Батак,Пещера и курорт Чигов Чарк регион планина Родопи

На левия склон на Новомахаленска река, между високи буки е скътан входът на подземния бисер на Баташки рид-пещерата „Снежанка“, национален туристически обект. Открита е на 3. 1. 1867 г. От пещерняци от гр. Пещера-Б. Евтимов, Г. Коцев и Г. Златарев. На 14. III. 1961 г. Снежанка е обявена за природна забележителност с площ около нея 131, 1 ха. Името на пещерата е дадено от известния български природозащитник Ал. Петров. То идва от снежнобялата й калцитна украса. Пътят до пещерата е приятен. Пътува се по шосето за гр. Батак до дълбоката преломна долина на Стара река. По левия й бряг се редуват мраморни стени като венци, издигащи се почти над самата река. Преминава се на левия бряг на реката и се пътува по живописен асфалтиран горски път. Тук са отвесните стени на вр. Купена. Срещу него на разстояние 1, 5 км. по десния бряг на Мезар дере и Новомахаленска река се белеят отвесните венци на Стенето. Под този бял мраморен декор се разстила гъст зелен горски килим, който дава убежище на сърни. диви свине, мечки и други горски обитатели. Труднодостъпният терен на Стенето е любимо леговище на няколко диви кози.

Отляво на пътеката е Лилова скала, от която се открива чудна гледка към отвесните мраморни стени на Купена и Стенето. В основата на тези скала е разположен входът на едноименната пещера, който ни отвежда до висока сводеста зала. Спускаме се по 22-те стъпала на желязната стълба към малка и ниска зала - „Залата на Виметата“. Тя покорява с красотата и разнообразието на формите си. По-голяма част от пода е покрит със силно наклонен на юг искрящ млечно бял синтър, по който особено в източната част на залата са се настанили многобройни малки снежнобели сталагмити и неправилни колони, свързващи пода с ниския таван. Приказно красив е мраморнобелият таван , фантастично моделиран от разнообразни по форма сталагмити. От него висят многобройни сталактити, известни в спелеологията с името „вимета“. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, медузи и други причудливи образувания, В долния край млечнобелите вимета и драперии, особено в източната част на залата, завършват с десетки кухи тръбички. Това са макаровидни сталактити от които ритмично сълзи вода. Своеобразният звук на падащите капки с тихата си мелодия веселят този мраморен дворец на вековна тишина.

Захласнати от красотата на тази зала, движейки се по стръмния й синитров под, се спускаме неусетно на глинестия под на „Голямата зала“ . В северната й част се издигат, подобно на сребърни свещници, малки, нежни сталагмити. Някои от тях наподобяват боздугани, като че ли изникнали от пода. Те едва се крепят върху глинестия под, защото коренчетата им, закрепени в егуатични ямички, образувани от капещата от тавана вода, са плитки. Грубото докосване на тези нежни сталагмити ги събаря на пода. В западната част на Голямата зала водните капки изваяли с ненадминато майсторство сталагмити, наподобяващи каменна гора. Зад големите колони, южно от Каменната гора, се крие „Музикална зала“. В тази зала има и две синтрови езерца. Със своите украшения те наподобяват неповторими огледала, които създават неописуема красота на този кът от пещерата. От свода на „Голяма зала“ висят безбройни макаровидни и други сталактити. Те са особено много в западната част на залата. Водните капки на долния им край искрят от светлината на прожекторите като звезди. Снежанка има над 800 000 сталактити. Тук се възхищаваме на разклонени сталактити и образни драперии. Голямата зала е облицован от снежнобял синтър. На него са разположени невисоки сталагмити и няколко колони, свързващи този сребрист под с ниския таван, който и тук е украсен с хиляди дребни разнообразни по форма сталактити. Голямата зала е забележителна още и с културни останки от времето на траките. Те са проучени от археолога Н. Джамбазов през 1961 г. В „Снежанка“ са открити много глинени съдове изработени на ръка без грънчарско колело. Това са гърнета, паници, съдове за вода. Един от тези съдове е запазен в западната част на залата и е почти изцяло обхванат от синтър. Отворът му има размер 27 см, а дълбочината му е около 10 м. До него белият синтър е споил дъговидна дръжка от съд за вода с размер 10 х 5 см. Някои от намерените съдове са украсени с врязани линии или пояси от две успоредни или зигзаговидни канелюри. Тези глинени съдове археологът Н. Джамбазов определя като тракийски от времето на ранния период на желязната епоха и датиращи преди VI-IV в. пр. н. е. , т. е. около 2600 г. На пода около огнището са разхвърляни разчупени или цели кости от диви животни, който изобилствали в този родопски край, като например сърни, диви свине и др. Намерени са и кости от домашни животни - говеда, овци, кози, свине и др., което говори за развито скотовъдство у бесите. Културните останки в „Снежанка“ говорят, че пещерата е била известна на тракийското племе Беси. По време на опасност част от жителите на това племе се криели в нея и я използвали преди около 2600 г. за временно жилище.

 
 
 
 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com