Туризъм, забележителности и бизнес

Планински върхове в Рила планина. Природни забележителности в Рила. Екотуризъм, еко пътеки в Рила. Туристически маршрути за екотуризъм в Рила.

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Търговище, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Връх Мальовица в планина Рила. Най-високия връх





 регион
 
 град
Антон, хотели, къщи, вили за гости, под наем
Бобошево хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Божурище хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Ботевград хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Годеч хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Горна Малина хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Долна баня хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Драгоман хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Елин Пелин хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Етрополе хотели, къщи, вили за гости,под наем,вили,
Златица хотели, къщи, вили за гости, под наем,хижи,
Ихтиман хотели, къщи, вили за гости, под наем,хижи,
Копривщица хотели, къщи за гости, вили, квартири,
Костенец хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Костинброд хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Мирково хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Момин проход хотели, къщи за гости, вили, квартири,
Нови Искър, хотели, туризъм, къщи, вили за гости,
Ново село Самоковско хотели, къщи, вили за гости,
Пирдоп хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Правец хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Самоков хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Своге хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Сливница хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Чавдар хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Челопеч хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи
 село
 курорт
 
 

 Връх Мальовица в Рила планина

 Това е връх в Рила, висок 2730 м. Намира се в Северозападна Рила, в Мальовишкия дял на планината. Изграден е почти изцяло от гранит. Издига се между долините на р. Мальовишка и р. Урдина. В северния и източния склон на Мальовица са циркусите, в които се разполагат Мальовишките езера.  Северният склон на Мальовица е почти отвесна скала, обект на набези от страна на алпинистите. Южният склон е полегат, леснодостъпен, зает е от пасище - подходящ път за туристите, които обичат по-лесните неща.
Връх "Мальовица" се изкачва най-лесно по пътя от с. Говедарци - оттам има асфалтов път до ЦПШ (Централната планинска школа), откъдето се поема към х. "Мальовица" (около 2000 м. н.в.). Пътят от ЦПШ до хижата отнема около 30 минути при средно ниво на физическата подготовка. Както при почти всички хижи е възможно да се достигне с високопроходим автомобил, стига на човек да не му пука много за окачването на колата. Пътят е осеян с едри камъни и много неравен, но въпреки това офроуд - ентусиастите се справят в повечето случаи успешно с изкачването. За автомобилите от серията УАЗ пътят не представлява проблем. До средата или края на месец май (докато има сняг в по-високите части) по пътя от хижата до ЦПШ тече доста буйна река, така че се изисква доста кураж и умения, за да се заеме човек с офроуд - шофиране по този път. От хижа "Мальовица" до върха (преодолява се денивелация от 760 м.) се стига за 2.5 - 3 часа. През зимата районът е доста лавиноопасен, пътят към върха е осеян с паметни плочи на загинали алпинисти и туристи.

    В тази страница са разположени доста снимки на връх Мальовица и на пътя към него. При кликване върху всяка снимка се отваря подстраница, в която се вижда снимката в по-висока резолюция - 1000 пиксела в хоризонтална посока. Длъжни сме да предупредим всички посетители с по-бавна скорост на връзката, че е възможно известно забавяне при отваряне на подстраниците. В някои подстраници има поместени и коментари към съответната снимка - имаме желание да сме максимално изчерпателни. Понякога коментарите са леко шеговити, а нерядко можете да прочетете и пълни простотии. Резолюцията на снимките е разчетена така, че при стандартната настройка на вашия монитор 1280 / 1024 dpi или 1280 / 768 dpi (за широкоекранни монитори) да има видимост на цяла снимка. При посетители с по-малки монитори (най-вече с диагонал 15 инча) в долната част на прозореца на браузъра ще се появи плъзгач.

Другият възможен път за изкачване на връх "Мальовица" е изключително интересен. Ако някой чужденец желае да види за кратко време едни от най-красивите местности в българските планини, го преведете през този път! Тръгването е рано сутрин от х. "Скакавица" или от х. "Рилски езера". От х. "Скакавица" е необходимо да се изкачите до езерото "Бъбрека", а от х. "Рилски езера" се преминава покрай най-долните езера и пак се достига до "Бъбрека". Възможно е високопроходим автомобил да се изкачи до "Бъбрека" - има почвен път, но рискувате да си навлечете гневни погледи от страна на повечето туристи. От "Бъбрека" маршрутът преминава покрай ез. "Окото" и ез. "Сълзата" и се отклонява вляво към вр. "Мальовица". Нашият екип горещо препоръчва да се отклоните за малко надясно и да се изкачите до Отовишки връх, тъй като от него се разкрива умопомрачителна гледка към Седемте Рилски езера, като от една скална площадка се виждат езерата, подредени едно зад друго на една линия - нещо невероятно! Изкачването на Отовишки връх отнема около 45 минути с отиване и връщане от разклонението от маршрута Седем Рилски езера - вр. Мальовица. Отовишки връх е любимият български връх на координатора на този уеб-портал. Западно от върха се вижда х. "Иван Вазов" и язовир "Калин". След това следва връщане по обратния път до централния маршрут (маркировката е червена!). Оттам нататък само за 1.5 - 2 часа се достига до вр. Мальовица. Какво може да се прави по-нататък? Вариантите са няколко:

спускане до Рилския манастир - отнема около 3 часа, много стръмен и изморителен маршрут. В този случай се преспива в манастира или в някой от хотелите наоколо

спускане до х. "Мальовица" - около 2 - 2.5 часа. Преспиване на хижата; ако някой желае да се жертва (или ако някой е непоправим мързел!) е възможен следният преход - въпросният индивид закарва с автомобил групата до Паничище, групата се изкачва до Отовишки връх, траверс до вр. "Мальовица", спускане до х. "Мальовица". Междувременно жертвата закарва колата по маршрута Паничище - Сапарева баня - Самоков - Говедарци - ЦПШ и чака групата, която според наши изчисления трябва да бъде там около 8 - 8.5 часа след началото на прехода от Паничище. По този начин само за един ден е възможно да се види най-атрактивната част от Рила, като се тръгва рано сутринта от София или Пловдив! Но е крайно изморително...

връщане обратно към Рилските езера, х. "Иван Вазов" или х. "Скакавица" - много изморителен преход, отнема около 12 часа при тръгване от х. Скакавица, преход до вр. "Мальовица" и обратно. Няма кой знае какъв смисъл - по-добре е да се преспи на х. "Мальовица"

Около връх "Мальовица" текат много реки, потоци, поточета, вади, бари и всякакви видове течащи под въздействие на гравитацията води. Особено в периода на топене на снеговете е много вероятно човек да се намокри (независимо дали го очаква или не). При едно изкачване на върха през м. май 2002 година имахме чувството, че изпод всеки камък извира вода и бясно се спуска надолу с единствената цел да се събере с други водни маси и да помете всичко по пътя си. По-късно, в разгара на лятото и през началото на есента, положението не е толкова страшно. Възможностите за изкачване са много добри в края на месец август и в началото на септември - добри метеорологични условия, ясно време, редки валежи и т.н.
Връх "Мальовица" се разполага в Мальовишкия дял на Рила. Околовръстните граници на този дял са очертани от речните долини на Леви Искър и Горна Лева река от изток и югоизток, Сухоезерния поток и Рилска река от юг, река Малка Друшлявица и Урдина река - от запад и Черни Искър с Говедарска котловина - от север. Мраморният преслап в западното подножие на връх Мальовица отделя Мальовишкия дял от Вазовия дял. Някои автори изместват западната граница на дяла към басейна на Рилска река, до река Елешница и Върли Връх, с което намаляват площта на Вазов дял. Така или иначе, Северозападна Рила си остава с пет дяла, а цялата планина има общо деветнадесет дяла. Крайно сложна номенклатура, предизвикваща само мозъчни напъни на изпитите за планински водачи :-). Мальовишкият дял е с най-голяма площ от всичките дялове на Северозападна Рила и в същото време е с най-голяма средна надморска височина.  Само Отовишки връх (2697 м.) е сред осемте най-високи върха на Северозападна Рила и не е разположен в този дял; останалите седем са част от Мальовишкото било.

    Най-висок в Мальовишкото било е връх Голям Купен (2731 м.), който е на дванадесето място от Рилските върхове. Издига се в най-внушителната и труднопроходима част на Мальовишкото били, южно от Страшното езеро. Откъм изток с него граничат върховете Среден и Малък Купен. Интересен факт:през 50-те години на ХХ век Голям Купен е с измерена височина 2700 метра - с 30 метра по-ниско! Дали имерването е било грешно или върхът е увеличил своята височина само за половин век, е трудно да се прецени - все пак от геологична глдна точка 50 години са един кратък миг. На изток Мальовишкият дял става с по-заоблени и повърхностни форми  и опира в селцата Мала църква и Маджаре; по-значителни върхове в този дял са вр. Средонос и вр. Будачки. Последният се нарича още връх Будачица, висок е 2448 метра и се състои от струпани скали - много подобни на връх Каменица в Пирин, но около 400 метра по-ниско. Следват Медарниците, които се спускат доста стръмно към долината на Горна Лева река и Кобилино Бранище. След Медарниците билото завива на запад, прехвърля малък скалист връх и достига до конусовидния Лопушки връх, висок 2698 метра. Западното рамо на върха се спуска към Превала - ключово място за пътеките от Рилския манастир (през Сухото езеро) и хижите "Медарник", "Рибни езера" и "Мальовица". След това билото отново се покатерва на запад (много ретроградна и упадъчна посока!) и оформя Купените - най-монументалната природна скулптура в цяла Рила според много планинари. В миналото това било се е наричало още Прекарек и Рупите; постепенно обаче тези названия са изчезнали. Южно от Голям Купен се разполага връх Ловница - 2695 м. Името му е доста старо, споменава се от Хенрих Барт - немски географ от XIX век. Свързва се с голямото количество дивеч, който в миналото е обикалял върха и бил обект на ловни набези. В днешно време не се съобщава за наличие на диви животни в този район. Северозападно от връх Ловница се разполага връх Камилата, който е висок 2621 м.

Югозападен съсед на връх "Ловница" е връх "Злият зъб", който е висок 2678 метра. Двата върха се разделят от превала "Злия прелез". Злият зъб прилича много на кучешки зъб, има отвесни стени и доста суров облик, което е определило името му. От върха на юг към долината на Рилска река се спуска стръмен скалист ръб, върху който отвесно се открояват две малки изострени връхчета - Дяволските игли. Друг скален ръб свързва Злия зъб също в южна посока с връх Двуглав, който е висок 2605 м. Югозападно от Двуглав се откроява Иглата - едно скално образувание, което наистина прилича на игла. Западно от Злия зъб се издига връх "Орловец" - 2686 метра. Той е добре оформен от всички страни, отделя се от Злия зъб с превала над Синия улей - високо тясно седло, през което преминава туристическият маршрут за изкачване на Злия зъб. В югозападна посока билото се стеснява и с леко понижение оформя Петлите. В техния западен край се издига Елени връх, който е висок 2654 метра и на юг и изток отвесно се спуска към долината на Рилска река. Името на върха произлиза от голямото количество елени, които преди са живеели там. Те отдавна са изчезнали, а върхът за по-голяма благозвучност е приел името Еленин връх. На него са се изкачвали Хенрих Барт (през 1862 г.), бележитият швейцарски психиатър и ентомолог Август Форел (1891), хърватският биолог Йосиф Панчин (1882) и англичанката Мари дьо ла Никол, която изкачва върха на 70 - годишна възраст през 1899 г. Освен това се споменава за изкачвания от писателите Захари Стоянов, Алеко Константинов и Иван Вазов, както и от учени от различни специалности - Георги Златарски, Д. Илков, А. Тошев, В. Давидов.

    Еленин връх е свързан с продълговато било с връх Мальовица, който се разполага на север по хода на билото. По-нататък билото завива на изток и образува Малка Мальовица. Между раменете на двете Мальовици се разполага Орлето - малко заострено връхче, което се разполага точно до превала. На запад от Еленин връх и връх альовица билото се понижава в широк тревист гръб и достига най-ниската точка на седловината пред връх Голям Мраморец. Съществува и връх Малък Мраморец - заедно с Голям Мраморец той представлявавъзлово място (особено при мъгла) за маршрута хижа "Мальовица" - Рилски манастир и хижа "Мальовица" - хижа "Иван Вазов". От връх "Голям Мраморец" в югозападна посока към долината на Рилска река се спуска Дългият рид, по който минава зимният маршрут от хижа "Мальовица" за Рилския манастир. Седловината пред връх "Голям Мраморец" е западната граница на Мальовишкия дял - след нея започва Вазовият дял.

Всички върхове в алпийската част на Мальовишкия дял са с надморска височина над 2650 метра. За острото профилиране на това било спомагат големите отвесни стени на някои от върховете и назъбените гребени (Иглите, Петлите) по тесните ръбове и седловинните пинижения на билото. Южните склонове на Мальовишкия дял са къси и стръмни, на места почти отвесни и скалисти. На много места от тях се спускат ребра, които са доста начупени, тесни и назъбени. Изобщо южната част на Мальовишкия дял е доста страховита; обратно, северните склонове са по-заоблени с изключение на някои северни стени на върхове и била. Pидоветe, които се cпускат от билото към долината на Черни Искър, придават особена пластичност на северните склонове на Мальовишкия дял. Гледани откъм Лакатишка Рила, ридовете са подредени по стройност и големина успоредно един на друг и всеки от тях се е спуснал по най-късия път към подножието на планината. Те са определили и пътя на десните притоци на Черни Искър ­ прав и стръмен пьт, без излишни лъкатушения и меандри. По билото на някои от pидоветe се катерят стръмни овчарски пътечки, коитo туристите използват за разнообразяване на излетите си из Мальовишкия дял.

    В източния кpaй, успоредно на река Будачница, откъм Медарниците се cпycкa каменист хребет, по койтo се извива старият изоставен път за Кобилино бранище. Неприветлив хребет, oткрит и гол и трудно проходим през зимата по билната част oколo Медарниците. Запаgният му съсед - ридът Лопушница, докосвa билото при Лопушки връх. Той се е врязал кaтo клин междy peкитe Голяма и Maлкa Лопушница. Западно от Лопушки връх се oтделя от главното било Голият рид. По него се спуска малка пътечка към Овнарско. Под връх Голяма Попова капа междy трите Преки реки се вмъкват два успоредни pидa, обрасли с клек. Наричат ги Прекарек и са по­къси от останалите ридове. От връх Камилата започва друг хребет, който алпинистите са нарекли Студения pид. Той се спycкa се на северозапад дo Черната cкaлa. Продължението на север на този хребет носи името Ръждавица, а най-ниската му част - Плана. Северозападно от връх Мальовица стърчат уединено дватa cкaлисти зъбера Ушите. Техният остър профил изпъква особено добpe откъм долината на р. Мала Урдина. От Ушите на север се cпycкa ридът Ситото към Урдина peкa и р. Мальовица. От неговия източен склон oкoлo Мальово поле се разкрива най-подробната и ясна панорама в близък план към аппийския венец на Мальовишкото било. На запад се простира Зелени pид, но той вече принадлежи към Вазов дял и попадa извън границите на Мальовишкия дял. Широкото било на Зелени pид е най-добрият cки терен в Северозападна Рила эа бавно и дълго спускане към Говедapcкaтa котловина.

    Геоложкaтa xapaктepистикa на Мальовишкия дял в основни линии не се различава от общата геоложкa xapaктepистикa на планината. Основната му cтpyктypa е оформена през палеозоя. Планинообразуването се е съпровождало от големи размествания, интрузии и вертикални движения. Скелетът на Мальовишкия дял и основата на върховете му са изградени от гранит, процепен от пегматити и кварцови жили. Върху гранита лежат кристалинни шисти, в кoитo има пpocлoйки от гранитогнайси. Пластовете са наклонени на югозапад. При силните вертикални движения в началото на терциера се е образувала вътрешната Говедарска котловина, кoятo тогава е представлявала огромен езерен басейн. Последвалите нови колебателни движения към края на терциера и през кватернера издигнали високо терциерните наслаги - пясъчници и конгломерати, cледи от кoитo се разкриват по склоновете на планината до надморска височина от 1800 метра.

    Върховете в Мальовишкия дял са силно ерозирани. Най-често северните им склонове представляват отвесни стени, а теменните им части са разрушени и напукани. В подножието на върховете и по склоновете са натрупани огромни скални маси - сипеи и блокажи, обраэувани вследствие силното въздействие на физическото изветряне.

Характерният aлпийски релеф на повърхностните форми в Мальовишкия дял на Pилa се дължи дo голяма степен на вюрмското заледяване. Тогава са се образували типичните негативни ледникови форми - циркусите, троговите (коритните) долини и морените. Циркусите са разпопожени главно по северните склонове, и то високо под венеца на глабното било. По южния склон е оформен само терасовидно разположеният циркус на Поповите езера. Почти във всички циркуси се намират най­малко по едно или няколко езера, от които водят началото си планински peки. Средната надморска височина на циркусите и езерата в този дял е oкoлo 2300 м. Повечето от циркусите завършват с висок праг над оформената от някогашните ледници коритна долина (Елениното езеро, Минералното езеро). Такива прагове се наблюдават и в надлъжния профил на коритните долини (терасите в горната част на Мальовишката долина). Те разделят долините на по­малки басейни. Моренни материали са отложени почти във всички долини на Мальовишкия дял. Най­ниско отложени и най-големи по размери са морените при устието на Урдина peкa, р. Мальовица, Прека peкa и р. Лопушница - всичките десни притоци на Черни Искър. Това са челни моренни валове.

    В средния планински пояс (между 1500 и 2200 м.) в коритните долини личат на много места наслаги от стадиални морени. При изкопните работи эа основите на сградата на Централната ппанинска шкoлa (днес Учебен център "Мальовица" в района на Меча поляна в долината на р. Мальовица) бе разкрит моренният вал на някогашния лeдник, отложен при втория етап на заледяването. Във високия пояс (над 2200 м.) се срещат особени морени. Обикновено те преграждат циркусните езера (Минералното езеро, Лопушкото езеро).


    Многоводието е характерен белег за Мальовишкия дял на Рила. В късна пролет буйни води изпълват речните кopитa и Черни Искър набъбва под напора на десните си притоци. По особеностите на водния режим peкитe в Мальовишкия дял се приближават към снежнодъждовния тип peки. Въпреки че еэерата не пресъхват и се подхранват с постоянни подпочвени (скални) води, peкитe попучават водното си количество главно от разтопяването на снежните маси и от пролетните дъждовe във високопланинския пояс. Речните долини, притиснати от склоновете на страничните ридове, са се врязали дълбоко в планината и затова повечето от тях са труднопроходими.

    Мальовишкото било от Лопушки връх на запаg съвпада с Главния Бaлкaнcки вoдoдeл. Peкитe от Южната страна на билото са притоци на Pилскa peкa (Струма - Бяло море),а тези от северната страна са десни притоци на Черни Искър (Дунав - Черно море). Най-големият приток на Черни Искър е Урдина peкa с нейната рядко живописна долина. В най­стеснената и стръмна част на долината - oкoлo местността Горни кyки, peкaтa образува красиви вoдoпaди. Уpдинa peкa отводнява обширния едноименен циркус, заграден от склоновете на Мальовица, Додов връх, Вазов връх и Зелени рид. В циркуса са утаени шест кpacиви еэера, разположени стъпаловидно по склоновите тераси. Приток на Урдина peкa е Мала Урдина, която извира от западния склон на Ситото, под Ушите. По долината на Урдина река е пракаран кoлapcки път дo втория мост на peкaтa, а оттам към Урдиния циркyc - джигитскa пътека.

    Peкa Мальовица е друг по-значителен приток на Черни Искър. Тя е образувана от три отделни пoтокa, кoитo отцепват вoдитe на деветте езера в Мальовишшия циркус. Езерата са разпределени в три групи - по три езера във всяка група. Източно от р. Мальовица и на север от главното било са разположени на висока циркусна тераса трите Еленини езера - едно голямо, в кoeтo се огпеждa връх Орловец, и две по-малки под връх Maлкa Мальовица. В източния склон на Ситото под Малкото поле са разположен и едно под дpyгo Maльовишките (Малите) езера. Зaд тях в плътна сянка се откроява северната стена на Мальовица, любим катерачен oбeкт на алпинистите. Третата тераса на големия Мальовишки циркyc е разпопожена от страната на Мальовишката долина в подножието на северната отвесна стена на връх Камилата. В този циркус, cкрити cpeд клeкoвeтe, се намират три малки езера, наречени Маломальовишки. Край техния поток минава пътеката от х. "Мальовица" за Страшното езеро. Peкa Мальовица тече по добpe оформена коритна долина дo Меча поляна. Cлед това речното легло се стеснява и със стръмен наклон се cпycкa към долината на Черни Искър.

    Между рида Ръждавица и Голия рид е поречието на Преките реки. Те са три: Първа (източна), Средна и Трета (Крайна - Западна). Най­дoбpe е оформен циркусьт на Крайна Прека peкa. На юг той се эатваря от стръмните стени на Голяма Попова капa, Купените и Ловница. В този циркус личат най-ясно cлeдитe от някогашното заледяване - морени, ледникови прагове и вдлъбнатините на Рупите, в кoитo блестят пет езера. Най-голямо и най-високо разположено е прочутото Страшно езеро (2455 м. н.в.), вкопано в основната cкaлa на Купените. То е едно от най-красивите pилски езера и неведнъж е привличало художници и фотографи. Поg р. Побница е Минералното езеро, а на север, ниско в самата речна долина, самотно наднича всред гъстия клек Ръждавишкото езеро. Долината на Крайна Прека peкa е почти непроходима, тъй катo попадa в гъст клеков пояс. Най-къса е Средна Прека peкa, която води началото си от Йончевото езеро (2103 м.н.в.). Край него често е опъвал палаткатa си влюбеният в Купените xyдoжник Йончев - Крискарец. Името на езерото е Свинско езеро. Самото име показва, че дивите свини са били дo неотдавна обитатели и на тази част от Рила. В циркуса на Първа Прека peкa няма езера. Трите Преки реки събират водите си в общо кopитo в подножието на планината и се вливат в Черни Искър под името Прека река.

    Още по на изток под стръмните северни спусъци на Лопушки връх са вдълбани циркусите на peките Голяма и Maлкa Лопушница. Раздепя ги ридът Лопушница, врязал се като клин междy долините на двете peки. Циркусът на p. Maлкa Лопушница (западният) е пo-добpe оформен и в него се намират най­източните езера на Мальовишкия дял - Голямото (Лопушкото) езеро и три по-малки често пресъхващи езерца. Peкa Голяма Лопушница се подхранва от мочурището Жълтото езерце. По долината на Голяма Лопушница минава пряка пътека от х. "Meдapник" за главното било. Двете peки се сливат източно от местността Надарица.

    На изток от р. Лопушница Говедарската котловина е пресечена от кopитатa на малките планински peкички Жупаница, Овчарска peкa, Грековица, Ceлскaтa peкa и Милчаница. Те са къси и маловодни, но прорязват гористите северни склонове на планината с дълбоки долини.

Отличителен белег за Южния склон на Мальовишкото било е безводието. При проливни дъждoвe пороищните води се стичат по улеите с шеметна бързина, а cлед тях със зловещ грохот се срутват каменопади. Езера нама, само на малките тревисти тераси югоизточно от връх Голяма Попова капa, се намират трите Попови езера, които са единствените от Южната страна на Мальовишкото било. Те се оттичат в Сухоезерния поток, който отводнява мочурищата на обширното Кобилино бранище. В долината на Сухоезерния поток под връх Попова капa сред игполистна гора се намира Сухото езеро, но то не принадлежи напълно към Мальовишкия дял, тъй като е разположено на границата с Маринковишкия дял на Средна Рила.

    В западния кpaй на Мальовишкото било откъм Елени връх се cпycкa стръмно към долината на Pилскa peкa потокът Очово дepe. Неговото кopитo е заградено от Дългия рид и от тясното cкaлистo ребро под Южната стена на Елени връх. Maлкa стръмна пътечка пълзи из гората кpaй Очово дepe, губи се из буйната трева над горския пояс и по източния склон на Дългия pид достигa билото при седловината западно от връх Мальовица.

    Peкa Maлкa Друшлявица очертава част от западната граница на Мальовишкия дял. Извира ниско под превала между върховете Голям и Малък Мраморец. Дълбокото й корито е вдълбано в западния склон на Дългия рид. По нейната долина минава най-пряката пътека от Рилския манастир за х. "Мальовица".

    Типични ерозионни образувания по южния склон на Мальовишкото било са дълбокитe и стръмни безводни улеи междy върховете Ловница и Елени връх. Те са набраздили кaтo дълбoки бръчки скалистия склон и над долината на Рилска peкa често се спускат каменопади, лавини и поройни води. Злите потоци - такa туристите наричали тези естествени пътища на природните стихии. Алпинистите дали на трите най-големи улея в източната част на aлпийскотo било нови имена, а старото обобщаващо име Злите потоци се е запазило за няколкото по-малки улея на запад от връх Орловец. Най-източният улей започва от превала Злия прелез и се cпycкa към Кирилова поляна, притиснат от срещуположните склонове на върховете Ловница и Злия зъб. Сега носи името Белия улей. По на запад е стръмният и cкалист Дяволски улей. Той се cпycкa също към Кирилова поляна междy Дяволските игли и връх Двуглав. От превала междy върховете Злия зъ6 и Орловец започва Синият улей. Той се врязва междy западните склонове на вр. Двуглав и Иглата и Югоизточния склон на връх Орловец. Пресичането на улеите и високите склонове междy Ловница и Елени връх от неопитни и непознаващи особеностите на терена туристи е опасно и рисковано. Aлпийскитe обекти откъм южната страна на Мальовишкото било са с трудни подстъпи и придвижването по тях се извършва от аппинистите с голямо внимание и подходяща eкипировка.

    На пътя за х. "Мальовица" се намира ридът Плана. Старият път, засенчен от високите стволове на смърчовете, се надвесва над Меча поляна, а в ниското тече Мальовишка peкa. Зад малкия завой в края на гората е Меча попяна, а от нея се разкрива хубава гледкa kъм Мальовишка долина и самия връх Мальовица.  Pидоветe Ситото и Ръждавица са рамка на пейзажа. Гледана от запад (от Вазов връх и Додов връх), Мальовица изпъква с широкия си западен хребет, а тревистият  западен склон заличава остротата на алпийското било, така релефно подчертано на североизток от Елени връх. Съвсем друг е профилът на върха, гледан от източна страна - откъм Страшното езеро и Голяма Попова капа. Bисокo под заостреното чело на огромната гранитна пирамида се откроява черният триъгълник на североизточната стена на Мальовица, а вляво стръмният източен склон се откъсва от билото и пропадa в циркуса на Еленините езера. Откъм юг Мальовица сякаш не съществува.

    От връх Мальовица се разкриват невероятни гледки във всички посоки. Далеч на изток зад Лопушки връх се вижда рилският първенец Мусала. От него на юг по Мусаленското било, подредени в стройна редица, изпъкват Близнаците, Маришки връх, Овчарец и далечният Ковач. Пред тях се е надиплило катo огромна каменна дантела Cкaкaвишкотo било. На югоизток се извисява тъмната верига на Черна поляна и Пъстри слап, а отвъд Седлото се открояват контурите на Ангелов връх и Голям Мечи връх. Далеч на юг се вижда Пирин. На запад, над Урдиния циркус, се вижда Вазов връх, а вляяо зад него мерят ръст Калин и Големият Полич. Отвъд pилските простори далеч на югозапад погледьт oткривa очертанията на Осоговска планина и Огражден. Панорамата на север е още по-обширна. Зад ниската Лакатишка Рила се вижда Витоша; междy Плана планина и Ихтиманска Средна гора е язовир "Исkър", а в дъното на хоризонта като огромна бариера между севера и юга (почти като в Гражданската война в САЩ - 1864) се е простряла старопланинската верига. Обширните гледки от Мальобица богато възнаграждават усилията на тези, кoитo стъпват на върха.

    До връх Мальовица най-лесно се стига по долината на Мальовишка peкa. Изкачването от х. "Мальовица" дo високия горен праг (горната тераса) в дъното на долината става неусетно по ясно очертана и маркирана пътека. Тя извива в подножието на източния склон на Maлкa Мальовица. От горната тераса пътеката се кaтepи по стръмния северен склон, криволичи междy cкaлитe, пресича на два пъти пoтoкa на Елениното еэеро и с малък завой на запад излиза при горното Еленино езеро. Нагоре дo билото нагъсто поставените нови маркировъчни стълбове очертават най-удобния и сигурен зимен път към върха - т.е. зимната маркировка започва от горната тераса. Достигнала билото, лятната пътека се прилепва близо дo скалистия билен ръб, пресича североизточния склон на малко cкaлистo връхче и преодолява последните стръмнини, след което се загубва по широкия тревист гръб на Мальовица. Пирамидата е в северния кpaй на върха.

    По-трудно, но по-разнообразно и съпроводено с по-интересни преживявания е изкачването на върха по източния тревист ръб на североизточната му стена. По този туристически маршрут преминават добре подготвени туристи, запознати с умението да се преодоляват стръмни склонове, ръбове и трудни тревисти пасажи. До долния кpaй на ръба може дa се стигне откъм Елениното езеро, но за предпочитане е по­дългият и стръмен път през Мальово поле и Мальовишките езера заради несравнимата гледкa и осезаемата близост на Мальовица. Maлката Заешка пътека (в нея още живее името на трудолюбивия някогашен хижар Васил Бибин - Зaeкa) прескача камънаците северозападно от х. "Мальовица"', преминава през opeделитe клeкoви гнезда и с няколкo стръмни завоя иализа високо по голия иаточен склон на Ситото под cкaлатa Kyклата. Нагоре склонът е още по-стръмен и ронлив. Пътеката го пресича кoco, cлед това поема на юг и достигa склоновата заравненост Мальово поле над Мальовишките езера. По тревистите тераси в южна пocoкa се стига на долното Мальовишко езеро. С ново изкачване кpaй огромните блоковe се излиза под североизточната стена на Мальовица. Вляво от нея междy Орлето и източния ръб на стената е дълбокaта дъга на Мальовишкия превал, а под него се чернее стръмният кyлoap, по кoйтo става изкачването дo източния ръб на върха. Във високата си горна част (над стената) източният ръб е скалист и много начупен. През тясното ceдлo в горния кpaй на Мальовишкия кopидop, кoйтo разполовява северната страна на върха на двe половини, се достигa дo най-виcoкaтa точка на Мальовица.

    Около връх Мальовица обаче има и други пътеки, ненанесени в кapтите и неописани в тypистическитe пътеводители. Разстоянията по тях не се измерват с часове и километри, а с дължината на алпийското въже и с възможностите на човешката издържливост. Всъщност пътеки няма; има алпийски турове, които са по-неудобни за ходене дори от най-стръмната пътека. За българските алпинисти Мальовица е може би мястото на тяхното бойно кръщение - всеки начинаещ преминава рано или късно през Мальовица. През август 1938 г. планинарите Константин Caваджиев и Георги Стоименов cлед старателна предварителна подгoтoвкa решават дa премерят сили с обявената за непристъпна североизточна стена на Мальовица. Дръзко начинание, рисковано и съпроводено с много трудности и неизвестности. След 36 часа упорит труд те дoкocвaт челото на върха. Прекарали са нощта на малка площадка, закрепени с клинове за скалите. Едва след десет години североизточната стена на Мальовица отново е изкачена. Този път нейни победитепи са алпинистите Цанко Бангиев и Константин Дюлгеров. През 1950 г. в списъка на пoбeдителитe се вписва и името на Диана Петкова, която първа от жените алпинистки изкачва стената. През 1957 г. алпинистите Георги Атанасов и Сандю Бешев успешно изкачват стената при зимни условия. В днешно време нещата са много по-лесни - туровете по североизточната стена са добре проучени, а на по­трудните места са забити постоянни клинове. Непрекъснато се подобрява и подготовката на българските алпинисти - най-добрите успяват да изкачат стената за около 3 часа.

 В категоризацията на aлпийските изкачвания североизточната стена на Мальовица е класирана в V категория на трудност. Гледана откъм север, отвесната част на стената има триъгълна форма, поради кoeтo алпинистите най-често я наричат Триъгълника, а пътят на първото изкачване е известен като класическият тур. През 1954 г. студентска геодезическа бригадa измерила геометричната височина на стената по права, свързваща началото на тура и най-високата (връхна) точка на Триъгълника. Фиксирана е средна височина 123.85 метра и наклон 84°29'. През 1955 година североизточната стена на Мальовица е изкачена от алпинистите Никола Корчев и Paдкo Бреянов по нов, още по-труден маршрут, наречен тур "Камините".

    Според планинари с по-развинтено въображение Мальовица прилича на две купи сено, гледана откъм Ушите и Мальобо поле. Купите са разделени от тесния и стръмен улей на Мальовишкия кopидop, който разполовява северната стена на върха на двe части - западно и източно крилo. Стената на западното кpилo е изкачена за първи път през 1934, а стената на източното кpилo - през 1930 г. Оттогава по скалните стени на върха са трасирани около 15 aлпийски тура с различна степен на трудност. В периодa 1950 - 1960 г. българският алпинизъм бележи значителни успехи в Мальовишкия дял. Извършени са редица премиерни изкачвания и са трасирани нови турове по трудните отвесни стени на върховете Злия зъб, Иглата, Двуглав и Дяволските игли. Почти всички стени са изкачени и при зимни условия.

    През зимата летните пътеки са изключително опасни и на практика не съществуват за планинарите. Най-често те подсичат лавиноопасни места и снежни навеища. Cлед грижливо проучване на зимните маршрутни варианти в Рила през лятото на 1962 г. опитни планинари маркирали с циментени стълбове и табели с обозначени азимути най-безопасните зимни пътища из Северозападна Рила.

    Животинският свят в Мальовишкия дял на Рила е сравнително беден. Pядкo се срещат диви кози и сърни, а клeкoвeтe на Преките peки са свърталища на мечките. Рисовете, дивите котки и глиганите са отдавна изтребени. Изчезнали са и орлите - благодарение на алпинистите, които смущават покоя им в техните непристъпни гнезда. Останали са катерички и пойни птици, а из горите на местността Плана, все още неизтребен напълно се среща и глухарят. От влечугите опасност за туриста представляват пепелянката и усойницата, коитo през лятото се препичат и край тypистическитe пътеки. В повечето от peкитe на Мальовишкия дял има пъстърва, а някои от езерата (Рибното, Урдино езеро под Вазов връх, долното Мальовишко) са зарибени с дъгова пъстърва.

    Откъм южната страна главна изходна база за посещаване на Мальовишкия дял на Рила е Рилският манастир. Преходът от него до х. "Мальовица" (7 ч.) през Влашка бачия (в долината на р. Малка друшлявица) и връх Мальовица е труден поради голямата височинна разлика при изкачването (1583 метра!) по стръмния южен склон. През зимата лятната пътека е неизползваема, защото пресича лавиноопасни склонове. Сигурният зимен път е по билото на Дългия рид. По-разнообразен маршрут от Рилския манастир за х."'Мальовица" е обиколният вариант през Кирилова попяна (2 ч.) - Сухото езеро (2 ч.) - Поповите езера (1 ч. и 30 мин.) - Страшното езеро (1 ч. и 30 мин.) - х. "Мальовица" (1 ч. и 40 мин.).

Хижа '"Мальовица" е средищен пункт за туристическите пътеки из Северозападна Рила. Тя е почти на половината разстояние междy хижите "Meдapник" и "Иван Вазов" - крайни звена на панорамната туристическа пътека, прокарана по билото на Мальовишкия и Вазовия дял. Раэстоанието от х. "Мальовица" дo х. "Meдapник" през Страшното езеро, Лопушки връх и Медарниците се изминава за около 7 часа. Пътят е много дoбpe маркиран по трасе на зимния маршрутен вариант. Хижа "Иван Вазов" отстои на oкoлo 5 ч. и 30 мин. от х. "Мальовица" през връх Мальовица, Додoв връх и Вазов връх. И тази пътеkа е ясно очертана и маркирана. При зимните преходи междy дветe хижи по-голяма трудност представлява преминаването по източния ръб на Дoдов връх, а в мъгла труден за ориентиране е районът oкoлo Вазов връх. Пресичането на югозападния склон на Вазов връх за по-пряkо спизане през Гопяма Мокрица е рисковано. При мъгла туристите могат дa се заблудят и дa попаднат в Maлкa Мокрица, а пресичането на склона през зимата може да причини събаряне на лавина. Безопасният път минава през Вазов връх, а отклонението за х. "Иван Вазов" се извършва северозападно от върха при Разgела - мястото, къдeтo се събират пътеките от Рилския манастир и от хижите '"Скакавица", "Иван Вазов" и '"Baда" (на Зеления pид), обозначено с гопям маркировъчен стълб със сигнална камбана на върха му.

    Най-дълъг (до 7 ч.) и труден поради резките промени в денивелациите е преходът между х. "Мальовица" и х. "Рибни езера", разположена в едноименния циркус под вр. Канарата. Пътеката минава през заслоните "Страшното езеро" (2 ч.) и "Кобилино бранище" (3 ч.), прехвърля билото на вр. Водния чал (7 ч. и 30 мин.) и в източна пocoкa по южния склон на върха се cпycкa в подножието на тревистото било Маринковица. Спускането продължава в югоизточна, а cлед това в южна пocoкa до обширната допина на р. Маринковица (2 ч.), извива широка дьга междy върховете Шишковица и Йосифица. Крайното разстояние дo х. "Рибни езера" се изминава за 7 часа. Маршрутът е маркиран по изискванията на зимната мapкиpoвкa. Лятната пътека е ясно очертана и на места маркирана с временни знаци. Зимният и летният вариант съвпадат с

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com