Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Перник, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Араповски манастир на 12 кл.от Асеновград



наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 
 град
 село
 курорт
 
 

 

Основан през 1856 г. близо до Аязмо (свещен извор) от йеромонах Софроний, това е единственият манастир в България, построен по време на турското владичество. Той е единственият български манастир построен в равнината u е бил убежище на легендарният хайдутин Ангел войвода.

 

Храма Света Неделя е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача да пролее невинната й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”

. ИСТОРИЯ

Манастирът е възникнал до древното Аязмо недалеч от Асеновградското село Златовръх (в миналото се наричало с. Арапово). Според легенда мястото е било открито от гъркиня. Тя сънувала, че трябва да изкопае вода, с която ще може да излекува сляпото си дете. Владетел на земята в това землище, по онова време е бил Арап бей. Тръгвайки към местността тя е замолила селяните да и помогнат да изкопае извора, но за тази цел е трябвало да се вземи позволението на Арап бей. При първата копка на показаното от гъркинята място и излязла изворната вода преспивайки там и майката е миела очите на детето си и така чудото е станало. По това време Арап бей е имал любима ханъма която е била болна неизлечимо, той решава да я заведе до Аязмото там преспива и се излекува. Станал свидетел на чудото, в знак на благодарност дарява чифлика си намиращ се в територията на Аязмото. Тъй като извора е открит от християнка той е разрешил да се съгради манастир. Строежът на манастира е започнало през 1856г. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението и продължило до 1862 година.

Първоначалния манастирски комплекс е запазен почти без изменение. Освен традиционните култово, жилищни и стопански сгради. Специален интерес представлява триетажната кула, която е тясно свързана с името на известния в Родопския край Ангел войвода. И днес величествената осанка на наблюдателницата всява респект. През 1859г. е основано шампарница и училище към манастира. Възрожденски полъх е допринесъл и за основаване на ново българско училище с около стотина ученици – българчета, на пълен пансион, за подготовка на български учители и свещенослужители. Изгряващ духовен лъч и чудо за онези далечни робски години. Араповският манастир е бил арена на борба на гръцките фанариоти. Манастирското братство е поддържало революционните идеи, Игуменът Архимандрит Гервасий Левкийски е основал таен комитет.

На север от кулата е главната църква ” Св. Неделя”. Три корабна, триконхален тип с четири свободни опори и едни куполен притвор със странични врати от север юг, украсени с каменни портици. По стил и съвършенство тя е сходна с главните църкви в повечето манастири около Асеновград, чийто прототип е главната църква в Бачковския манастир. Пари не са щадени за строителството е поканен видния със сръчните си ръце и творческите строителни хрумвания на Стойо Устбаши от с. Югово. За прототип е използвал Горноводенския манастир. Сборната църква ” Св. Неделя” е завършена през 1859г. Освен с изящния си каменен градеж църквата е забележителна с разнообразното стенописно богатство, изпълнило всичките вътрешни стени, сводове и купола. Основния иконостас и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов . Впечатляваща е иконописната украса на храма са изографисани от Първомайстор художник е Георги Данчов – Зографина (1846 – 1908г.) личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Зографът е пресъздал образите на Св. Св. Кирил и Методи (сцени от дейността им), заедно с учителя си Алекси Атанасов . Голяма част от илюстрираните тук сюжети, цикли и образи са свързани теми изтъкващи духовното развитие на българския народ, славното минало на българската държава и църква. Освен традиционните евангелистки сюжети и най – съществените от литературна гледна точка символични композиции, задължителни за стенописната украса но всеки християнски храм. Тук намираме житейски цикли наред с житиета на патрона на манастира ”Св. Неделя”, на родоначалника на монашеството Св. Атанасий и особено почитаната в този край Св. Параскева: на българския светец Иван Рилски, ”Св. Йоан Кръстител”. В първия регистър на южната и западната стена са фигурите на светци и патриарси: Евтимий и Йоаким Търновски, епископ Преславски, Теофилат Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Сцената „Св. Цар Борис се кръщава от Методий” е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на Солунските братя. Селяните на стенописите са в характерните за този край носии и този цикъл се счита за уникален в нашата национална възрожденска живопис .

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средствата събрани от населението при игумена на манастира архимандрит Софроний. По време на Априлското въстание в манастира е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско -Турската освободителна война 1877 – 1878 г. манастирът е опожарен, полусрутен от отстъпващите турски войски и в последствие наново възстановен.

Силно земетресение през 1928г. повредило църквата и стенописите, които са възстановени по- късно. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото на манастира е изписано, като тук е повторена сцената „Св. Цар Борис І Михаил се кръщава от Методий”.

        Монаси живяли в Манастир ”Св. Неделя”

·        Игумен Архимандрит Софроний  починал 1865г.

·        Велики Метрополит Дамлескин  починал 1877г.

·        Игумен  Иеромонах  Герасим от с. Рила 1817г.- 14.05.1892г.

·        Игумен  Иеромонах Викенти от гр. Пловдив починал 1912г.

·        Игумен  Архимандрит Николай-Гологанов от с.Търлис-Неврокопско починал 1913г.

·        Иеромонах  Йосиф  7.01.1900г. - 20.02.1976г.

·        Игумен  Архимандрит Киприян 3.08.1900 – 4.02.1978г.

·        Иеромонах  Йосиф  1950г. - 25.02.1999г.

АРАПОВСКИ МАНАСТИР

"СВЕТА НЕДЕЛЯ"

Монах:

Йеромонах Киприян

 

ВИНОВНИ ЗА СТРАНИЦАТА НА АРАПОВСКИЯ МАНАСТИР

Име

телефон

e-mail

Славчо Дечев Иванов

  +359 888005977  +359 888005977    +359 888005977  +359 888005977

slavcho.ivanov@arapovski.org

Тодор Георгиев Хуклев

  +359 888213601  +359 888213601    +359 888213601  +359 888213601

todor.huklev@abv.bg

 

 

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com