Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Сливен, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Национален музей "Христо Ботев"град Калофер



наляво
наляво
надясно
надясно


 регион
 
 град
Асеновград, хотели, къщи, вили за гости, под наем
Баня община Карлово хотели, къщи, вили за гости,
Брезово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Калофер, хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Калояново хотели, къщи,вили за гости,под наем,хижи,
Карлово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Клисура хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Кричим хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Куклен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Лъки хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Марица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Ново село Пловдивско хотели, къщи, вили за гости,
Перущица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Пловдив хотели, къщи, апартаменти, квартира, наеми,
Първомай хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Раковски хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Родопи хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Руен Пловдивско хотели, къщи, вили за гости, хижи,
Садово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Сопот хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Стамболийски хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Съединение хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Хисаря SPA СПА хотели,къщи, вили за гости,под наем
 село
 курорт
 
 

 

България-НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ “ХРИСТО БОТЕВ” – ОГНИЩЕ НА РОДОЛЮБИЕТО в град Калофер

 

В навечерието на Освобождение Калофер е процъфтяващ град с 5-6 хил. жители. На 26 юли 1877 г. перлата на Стремската долина, градът получил прозвището си “Алтън Калофер” е напълно опожарен и сринат до основи. 618 души са безмилостно изклани , а през следващите месеци от студ, глад и епидемии умират общо 1100.

Отцелелите от зверствата на поробителите и ужасите на войната се завръщат и заварват родния си град в руини. И отново непримиримият български дух им помага да съградят от пепелищата нов град.

2 юни 1926 г. в Калофер е организирано подобаващо честване, по случай 50-та годишнина от гибелта на Христо Ботев. Поставена е и паметна плоча (запазена и до днес) на мястото, където трябва да се издигне паметник на великия Ботев. На плочата са отбелязани три дати: на раждането на поета, на неговата гибел и годината на поставянето на плочата. На същия ден е официално открита и осветена и т.нар. “Ботева градина”. Година преди тези събития, последният пряк потомък на рода – о.з. ген Кирил Ботев “подарява за вечни времена…дворното място край друма в Калофер”, където се е намирала последната къща на семейство Ботеви. На тово място се открива през 1930 г. и първият бюст-паметник на Ботев в Калофер с автор Кирил Георгиев.

До 1926 г. въпросът за възстановяване на родния дом на Ботев не бил разискван. Той се поставя на обсъждане за пръв път от Настоятелството на Калоферската културно-просветна дружба веднага след възпоменанието, по повод на 50-та годишнина от Ботевата гибел. Настоятелството се заема с набирането на необходимите срадства, а разработването на проекта за къщата е възложено на проф. Хараламби Тачев. Освен, че е член на Настоятелството на дружбата, Тачев (1875 – 1940) е и професор в Художествената академия. Роден е в Пловдив, завършва Рисувалното училище в София, учи живопис при Мърквичка, а декоративно изкуство при Улрих, основател е на дружеството “Съвременно изкуство”. Работил е при декорирането на вътрешността на множество обществени сгради, сред които храм “Св. Александър Невски”, двореца “Врана”, но най-известен е с изработването на проекта за герб на София.

Като доказан професионалист, проф. Тачев пристъпва към изпълнението на възложената му задача особено отговорно. Преди всичко, той се запознава с описанията на пътешествениците, преминали през Калофер в ср. на ХІХ в. И В. Григорович, и Каниц дават доста подробни сведения за типичната калоферска къща от този период. Тя е двуката с голяма всекидневна, покрай стените на която имало вградени големи шкафове – мусандри, в тази стая се намирало и огнището. Когато обаче се стигнало до конкретни данни за мястото и външния вид на Ботевия дом, Тачев се натъкнал на непреодолими препятствия. Въпреки това, той остава с надеждата, че “…поне по показанията на разни лица в Калофер и вън от него – съвременници на Христо Ботев или баща му Ботю Петков”, ще създаде най-достоверния проект за възстановяване на родния дом на Ботев. За жалост, безмилостният ход на времето постепенно е заличил спомените, а през 20-те и 30-те години на ХХ в. малцина са останалите живи сведетели на онази епоха или, както сам пише проф. Тачев: “…пропуснат е момента за тези издирвания…, ако тази идея дохождаше тогава – скоро след Освобождението – все можеха да се съберат много ценни сведения, още повече, че самите братя на Христо Ботев бяха живи и щяха отлично да си спомнят за жилищата, в които са живели те и родителите им.”

Сведенията, които проф. Тачев успява да събере от по-стари жители на града, както и от Ботевия брат Кирил, сочат, че семейството е живяло на 3-4 места в Калофер. Като главен учител, Ботьо Петков, извън заплатата си, е имал право и на безплатна квартира, която му се предоставяла от черковно-училищното настоятелство. След завръщането си от Одеса, той живее в една от стаите на старото килийно училище, разположено около църквата “Св. Богородица”, в нея по-късно довежда и съпругата си Ивана Стайкова Дрянкова. Именно в тази стая на 25 дек. 1847 г. се ражада и първородният им син – Христо Ботев.

След близо 10 годишни проучвания, проф. Х. Тачев установява, че в Калофер семейство Ботеви са живел по-дълго в две къщи. Тази на хаджи Нестор се е намирала в сляпа уличка, близо до училището, а другата била преостъпена на семейството от брата на баба Иванка – Стою Дрянков, който я дарява на сестра си при изселването си в Кишинев.

Възстановяването на Ботевата къща започва през 1940 г. Тогава е решено да се изгради наново тази, в която най-дълго е живяло семейството, последната им къща, намираща се в Ботевата градина. Решението е продиктувано от факта, че старото килийно училище отдавна е съборено, а и близостта до църквата “Св. Богородица” създава неудобство за изграждане на музей.

Изпълнението на проекта за възстановянване на къщата на Ботевото семейство е възложен на арх. Балтаджиев от Пловдив. Балтаджиев изготвя, проект, по който през 1942 г. започват строителните работи.

През 1944 г ., по случай деня на славянската писменост, група евакуирани в Калофер учителки и ученици от София решават да разчистят къщата и двора и да уредят изложба от книги. Изложбата е подредена от библиотекарката Василка Кертева, която по-късно става и първата уредничка на музея. В деня на Ботев 2 юни къщата е официално открита за посещения. Интериорът е възстановен със събрани и дарени от калоферци старинни предмети – възглавници, черги, софри и друга покъщнина. На този ден е открита и първата - “Златна книга” за посетители и дарители на къщата-музей. В нея Минко Фетваджиев, член на ККПД написва, макар и с известни неточности “описанието, какъ се съгради тази паметна зграда – “къщата музей на Христо Ботев”,…”.  От този ден домът на Ботев започва да приема първите си посетители, които са и първите дарители и се превръща в музей, който и до днес остава свято място за преклонение.

Днес Национален музей “Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му.

Основен елемент в музейния комплекс е възстановената къщата, в която е живял най-дълго Ботев и с право е наричал “роден дом”, В нея той се завръща след учението си в Одеса и учителстването в с. Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник “Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение “Майце си”. От този дом Ботев тръгва за “черна чужбина”, за да отдаде “сили и младост за свободата на любимото си Отечество. Оригинални музейни експонати, показани в нея, са чекръкът и шевната машина на Ботевата майка – Иванка. Чекръкът е изработен от орехово дърво и е предназначена за предене на по-финна вълна. Когато отива в Букурещ при Ботев, баба Иванка оставя чекръка си при свои близки. На 8 февруари 1945 г., чрез Мария Донева Неделчева, той е предаден в музея. Шевната машина е ръчна, марка “Хове”, американско производство. Принадлежала е на сем. Барзови от Калофер. Използвана е от Ботевата майка, за да шие дрехи на многолюдното си семейство. На 29 август 1948 г. е предадена на музея от Цветана Гълъбова.

През 1973 г. към мемориалната къща-музей отваря врати за хиляди поклонници на Ботев и новата експозиционна зала на музея. По случай 160-та годишнина от рождението на Христо Ботев в нея ще бъде открита новата експозиция. Основните акценти в нея са единствените запазени лични вещи на Ботев, печатната преса „Знаме”, знамето на Ботевата чета, макетът на парахода „Радецки” и други оригинални музейни експонати.

Най-ценните експонати, които има честта да съхранява Национален музей “Христо Ботев” са джобният часовник и личните писалищни принадлежности на Ботев. Джобният му часовник марка “Акре” с 15 камъка е с турски цифри на циферблата и отделен секундарник. Задната му част е с двойни капаци, като на външния с острие са гравирани инициалите “ХБ”. Часовникът е принадлежал на Ботевия баща – Ботьо Петков. Той го подарява на сина си при заминаването му за втори път за Русия, когато Ботев се установява в Румъния. През 1875 г. Ботев и Иван Драсов си разменят джобните часовници, в знак на най-искрено приятелство и по този начин тази безценна реликва е запазена. Потомците на Драсов предават Ботевия часовник на Института “Ботев-Левски”, а след разформирането му той е предаден, заедно с много други материали на Къща-музей “Христо Ботев”, Калофер.

Личните писалищни принадлежности на Ботев включват пресичка за попиване на мастилото, мастилница от синьо стъкло и поставка за перодръжки във формата на подкова. Изработени са от месинг и са използвани от поета през последните години от живота му. Запазени са от Ботевата майка, която по-късно ги подарява на племенника си Стефан Дрянков, от когото са откупени през 1972 г. и стават притежание на музея.

Във фонда на музея се пазят и лични вещи, снимки, писма и др. принадлежали на семейството на Ботев, негови приятели и съратници. В експозицията са изложени месингово хаванче с името на Ботевата съпруга – Венета, сахан и кърпа с монограм на дъщерята на Ботев – Иванка. Те са подарени на музея от внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова. Тя дарява и едно томче с произведенията на Ботев, върху което личат бележките и подписът на дъщерята на Ботев. Музеят притежава и оригинални снимки на Венета и Иванка Ботеви, както и на сина на Венета – Димитър, повечето са дарение от сем. Рашеви. Особен интерес сред ценните експонати представлява и писмото на Иванка Ботева от 24 януари 1906 г. до Дружество “Христо Ботев”, Калофер, в което тя изразява благодарността си за поздравителната телеграма по случай встъпването си в брак и уверява Дружеството, че продължава работата си по подготовката за новато издаване на Ботевите съчинения.

Представата за личността на Ботев, епохата, в която живее и твори, за най-близките му другари се допълва и от колекцията на музея от лични вещи и снимки на Ботеви съратници. Две кутии – едната за цигари, а другата за дребни предмети, използвани от Никола Славков, са предоставени на музея от неговата дъщеря Олга. Тя дарява и една снимка на Славков, отразяваща последното честване на поборника през 1936 г. (Славков умира на 20 април 1936 г. – бел.авт.) Дъщерята на друг приятел на Ботев Димитър Тодоров-Димитрото – Райна през 1956 г подарява на музея 3 снимки, които са запазили образите на най-близките Ботеви съратници и четници: Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Ботевия брат – Кирил.

С безценните си реликви, богати фондове и музейни специалисти Национален музей “Христо Ботев” се е превърнал в утвърден център на ботевознанието. Но най-важната част от дейността му си остава непосредствената работа със стотиците посетители на този истински храм на българщината. Повече от половин век музеят на Ботев е свято място за преклонение пред живота и делото на гения на България. Всички музейни служители, от откриването му до днес, се стремят да съхранят народната памет за поета и войводата и да предадат на гостите на музея своята любов почит към него. Те вярват, че тази любов не ще угасне, докато на страниците на книгата за впачатления обикновените българи, с трепет пишат: “…Докато има България, докато има само един българин на Земята, Ботев ще живее!”

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

8.00 ч. – 12.00 ч.

13.30 ч. – 17.30 ч.

Без почивен ден

Музеят разполага с щанд за сувенири. Предлагат се беседи на руски и фрески език. По заявка се организира обзорна разходка из Калофер с посещение на исторически забележителности – църкви, Девически манастир, гробът и паметника на Калифер войвода и др.

Адрес: 4370  Калофер, ул. “Христо Ботев” № 5

Тел.                    03133/22-04

Тел.факс   03133/22-71

e-mail: musei_botev@abv.bg     

Ася Николова

 

 

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com