Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Пловдив, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Кукленски манастир „Св. Врач”





 регион
 
 град
 
 курорт
 
 

 

Кукленски манастир „Св. Врач”

 

Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е по-известен с народното и си име “Св. Врач”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”

Духовната обител се гуши в чудно красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на 2,5 км югозападно от с. Куклен. Обителта се намира вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив.

Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. Според други изследователи духовната обител е построена от грузинските братя  Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир. По време на царуването на цар Иван Александър, манастирът е известен с книжовната си школа, културното си влияние и разбира се с лековитите си води.

 

Светата обител е разрушавана на два пъти, като през 1657 г. е единствената оцеляла по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. В старинния си вид (ХV-ХVІ в.) манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Манастирът е решен на три нива, обградени от обща дворна рамка. Най-долното ниво принадлежи на молитвената зона. Гостоприемницата започва от тук и преминава на по-горното ниво, където някога се е намирала стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии се разположени в най-високата част, свързани от южната им страна със стопанската част, чрез хранителният блок, поместен в приземието на второто монашеско крило. Това крило преди години изгаря и на мястото му е изградена новата зимна църква.

В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. св. обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. С течение на времето, тя се превръща в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. За историята са останали част от техните имена – йеромонах Ананий, Кръстю Граматик и йеромонах Сидер. В манастирската библиотека са запазени ценни ръкописи и книги. Тук е съхраняван десетилетия наред Кукленският псалтир – Песнивецът (съхранява се сега в библиотеката на БАН), написан по волята на цар Иван Александър през 1337 г., като възхвала на самодържеца.

През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи (при реставрацията на църквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя).

Манастирският комплекс се състои от две църкви – “Св. Козма и Дамян” (ХV в.) и “Св. Благовещение” (50-те години та ХХ в.), голямо аязмо на няколко метра от църквата, жилищни и стопански сгради.

Съборната църква  “Св. Козма и Дамян” (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи. Тя е с два притвора, като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. По план тя наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърхна арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.

Най-значими са запазените стари стенописи на църквата, като най-добре е съхранен образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Особен интерес представлява иконата “Св. Четиридесет мъченици”, която е паметник на българското иконографско църковно изкуство. Сравнително добре запазени са гръцките фрески от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., когато обителта е заселена с гръцки монаси, които наново изписват храма.

Манастирът е известен на длъж и шир с целебният си извор. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.”  Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система.

Официалното най-старо наименование на Кукленския манастир е “Св. Врачове”, но местните жители го наричат “Св. Козма и Дамян”. Светите братя Козма и Дамян  са известни като лечители на всякакви болести, включително и лудост. Водата в манастирското аязмо се счита, че лекува душевни заболявания.

За празник на манастира, както и на намиращото се наблизо до него с. Куклен, се смята Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат люде от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие. От с. Куклен до обителта пътят е около 4 км и има указателни табели.

Манастирът предоставя и настаняване –  легловият фонд е за петдесет поклонници, но не предлага храна. Стаите са с по 3 – 4 и повече легла, но без самостоятелен санитарен възел. Обителта има трапезария и предоставя възможност за готвене.

Гости се приемат само през лятото.

Св. обител е обявена за паметник на културата и е обновена. Сега манастирът е действащ, с храмови празници на 1 юли и 1 ноември.

От 20 юни за игумен на манастира е назначен протосингелът на Пловдивскиа епархия архимандрит Антоний.

 

Пътят до Куклен от Асеновград или Пловдив е асфалтиран, но отбивката от Куклен до манастира е в лошо състояние. Все пак е проходима дори с обикновен автомобил.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com