Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Шумен, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Археоологически резерват "Абритус" до гр.Русе




 
 
 град
 
 
 
 

България-Абритус

Абритус (на латински Abrittus, произнася се Абрѝтус) е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността "Хисарлъка" на около 3 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

История

Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от лат. произход и означава “стръмен”. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е бил пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен добре планиран, водоснабден.През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.

Етнически състав и религия За разнообразния етнически състав съдим по откритите епиграфски паметници. Населението е било доста разнородно: римляни, траки, гърци от Мала Азия –военнослужещи, ветерани и цивилно население. В Абритус са живеели също траки и чужденци с императорска романизация.

От Абритус и неговата околност произхождат множество паметници,свързани с духовната култура на живялото тук население: посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки – матрици и култова бронзова пластика. Те са свидетелство както за разнородния етнически състав, така и за религиозната търпимост между различните етнически групи и за религ. Синкретизъм.

В периода между I и IV в. били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия – и Христос.

Един от най-разпространените култове в Абритус е култът към Херкулес (особено в армията). Почитани са още Юпитер и Марс, Сабазий, бог Аполон, Хигия, Епона Регина, Поробон, Арес и др. Намерени са оброчни плочки и на Тракийския конник.

Събития През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римската войска, начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива, а римляните търпят пълно поражение. Поредното възстановяване на града е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики.

Археологически разкопки

 

Надгробна плоча

Първите разкопки в района се провеждат още през 1887 г. Системни археологически проучвания започват през 1953 г. Градът е открит при разкопки през 1954 г. Абритус е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Защитен е с крепостна стена. През 1976 г. Укрепителната система на Абритус е разкрита напълно. Крепостта има четири порти, 35 кули и 9 потерни. Портите са разположени по средата на крепостните стени, с изключение на източната, която поради неравностите на терена e изместена до североизточната кула.

Пред южната и западната крепостна стена има дълбок ров за защита. Портите имали две врати: външна – падаща (катаракта) и вътрешна – двъкрила. Кулите са били триетажни, с дървен покрив.Около крепостта са открити 4 некропола, разположени в четирите посоки на света спрямо крепостта. В основната си част погребенията са чрез трупополагане, а останалите чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои главно от глинени съдове, накити – пръстени, обици, костени игли, фибули; глинени лампи и др. Върху гробовете са били поставяни надгробни плочи с латински и гръцки надписи

Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (ок. 3 000 кв. м.) която е разположена на главната улица с посока изток-запад. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м. се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна. Открити са и части от крепостната стена, порти, 29 кули и др. Намерен е жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-известни от откритите експонати са Златният Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V-ти век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи. При Абритус е уреден музей.

Резерват Абритус

Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Богат е с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край гр. Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население.

Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.

През VII в. върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-981 г.). В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х и началото на XI век. Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на XI век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887 г., организирани от акад. Анание Явашов в западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893 г., върху източната, най-висока част, където разкрил старохристиянска куполовидна църква от V-VI в. Резултатите от тези разкопки са публикувани през 1894 г. в "Български алманах" и през 1904 г. в "Юбилеен сборник по случай 35-годишнината на разградското читалище Развитие. През следващите години Карел Шкорпил публикува подробно описание и план на Хисарлъка.

Систематични археологически разкопки и проучвания започват от 1953 г., под научното ръководство на проф. Теофил Иванов и сътрудничеството на разградския Исторически музей, продължили до 1972 г. През първите години в източната част на античната крепост е разкрита голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в V-VI в. До 1972 г. провежданите разкопки обхващат цялата крепостна стена. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35 и 3 порти от четирите. Останалите шест кули и западната порта попадат под сградите на построения Завод за антибиотици и тяхното разкриване и експониране за сега е невъзможно. Застроената площ, включена в крепостната стена и фортификационните съоръжения, обхваща 150 дка. На изток, извън крепостта, на около още 150 дка било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружавали римската аркия. Така общата застроена площ на Абритус достига над 300 декара.

Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) сечени от 10 императора и императрици от V в., управлявали Източната римска империя и 1 на Западната римска империя.

Откриването на името и откриването на града е също голямо достижение на българската археологическа наука. В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.) Археологическите проучвания продължават и днес.

Абритус е град с международна известност. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, Абритус е обявен за археологически резерват. Към него е построена сграда на специализирания музей Абритус, с уредена археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност. През декември 2002 г., в района на музея, е експониран открит Лапидарий, включващ около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.

Паметниците са обособени в три групи: посветителни, надгробни, архитектурни. Основната част от тях са от римската епоха II-III в., намерени в късноантичния римски град Абритус. Останалите са паметници от късното средновековие XVIII-XIX век - надгробни и строителни християнски, мюсюлмански и арменски надписи.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com