Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Велико Търново, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Боянската църква град София





 регион
 
 град
 
 
 
 

 

Боянска църква

Адрес: ул. Боянско езеро 3
Паметник на ЮНЕСКО от 1979 год.

Боянската църква се намира в полите на Витоша. През XI в. тук е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. Боянската църква е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис. Същевременно тя е един от най-добре запазените и интересни наши архитектурни паметници от епохата на феодализма. Фреските са едни от най-ценните творби на европейската средновековна живопис, в която ярко се очертават ренесансови похвати и мотиви. Изографисана е от талантлив Боянски майстор. Стенописите са и от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура.

На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, "братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан", и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

Светата обител не е разрушена от турците при завладяването на София, но въпреки това запада. Силно засегната е през XVII в., а през XVIII в. съвсем запустява. В момента е енорийска черква на кв. Бояна в София и играе ролята на музей на българското изобразително изкуство. През 1987 г. приключиха реставрационните дейности в Боянската църква.

История

Боянската църква е уникален паметник на българския дух. Тя е една от малкото напълно запазени средновековни паметници, който представлява изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство /ЮНЕСКО/. Тази църква не е изолиран феномен, а е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени от отоманските завоеватели.
През средните векове - периода на І Българско царство, в района на Средец е имало 35 крепости и селища. Защитената област, разпростираща се върху северните и западни укрепени склонове на Витоша, е включвала две основни крепости - Средец и Перник. Между тях е имало връзка, минаваща през Момина скала, която е била основна част от Боянската крепост. Средец е бил главен център на важна военна и административна област и е имал съществено комуникативно значение. Около града, разположен в полето, е имало три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал укрепленията по склоновете на Витоша. Една от тези крепости е била Бояна.

Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на схемата на крепостта. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в рамките на укрепено селище, което е осъществявало връзката между Средец, Перник и други укрепления наоколо и е охранявало пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южният подход към Софийското поле. Тази църква е единственото оцеляла до наши дни част от Боянската крепост.

Архитектура

Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква - източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.

Най-старата част - източната датира от времето на Боянската крепост. Тя е малка, почти кубична, кръстокуполна църква. Изградена е от тухли. В план представя равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.

Втората част е двуетажна сграда, долепена до западната фасада на старата църква. Според запазения надпис върху северната страна на долния етаж църквата е съградена и изографисана със средства на севастократор Калоян и жена му Десислава през 1259 година (тогава е изписана отново и старата част на църквата). При градежа са използувани тухли и камък. Представя семейна църква - гробница, като е свързана архитектонично и стилово със старата сграда. Приземието, посветено на св. Никола е сводесто, правоъгълно и служи за притвор на старата църква, a етажът над него е кръстокуполен параклис, посветен на св. Пантелеймон.

Третата, най-западната част, късна пристройка от 1882 г., представлява двуетажен притвор и няма художествена стойност.

Стенописи

Боянската църква е известна главно със своите изключителни стенописи от 1259. Боянският майстор е успял да вложи ново реалистично течение в каноните на. Боянската църква е известна в България и чужбина главно с високите художествени достойнства на стенописите от 1259 г., които следват в общи линии декоративната система и иконографията на византийското изкуство от XI - XII в. По стил и по смесената фресково - темперна техника стенописите на Боянската църква са много близки до стенописите в Търново от ХІІІ в. Те са създадени от неизвестен художник - българин, работил в стила на Търновската художествена школа. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в.

Боянският майстор е успял да вложи изключителен за онова време реализъм и нова за средновековието хуманистична естетика. В центъра на вниманието е човекът - умен, благ, състрадателен. Той е подчертан във фигуралните сцени "Разпятие", "Тайната вечеря", "Преображение" и др. и особено в многобройните образи на Христос, представен в различна роля, състояние, възраст - Христос Вседържител, Христос Благодетел, Христос 12 - годишен в храма и др. В регистъра на правите светци боянският майстор създава богата портретна галерия на светски, духовни и военни лица, където наред с тънко нюансираната психическа характеристика изпъква и индивидуалната красота на реалната плът. Особен интерес като художествено произведение с историко-документално значение представят портретите на цар Константин Асен (1257-77) и царица Ирина и портретите на севастократор Калоян и жена му Десислава, изписани в притвора. Фигурите в портретите са представени в цял ръст, в тържествени пози и парадни облекла, със знаците на царското и севастократорското достойнство. Калоян е изобразен с модела на построената от него църква в ръце. Образите са жизнени и наситени с психологическа дълбочина.

От 1968 г. Боянската църква е национален паметник.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com