Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Средновековна крепост "Урвич" гр.София


видове туризъм:
исторически, културен


област: София, бизнес, СПА, хотели, апартаменти под наем

община: Столична, Столична община



 регион
 
 град
 
 
 
 

 

България-СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ УРВИЧ град София

Местността е заселена още от времето на траките. Позната е и като късноримска и византийска крепост Ескумане, т.е. крепост на Ескус (на р. Искър). През римско време пътят, минаващ покрай крепостта, се е наричал Траяно на името на римския император Траян (98 - 117 год.).

По времето на византийския император Юстиниан, твърдината изпълнява ролята на военно-отбранителна крепост, защитаваща пътя Виндобона - Сингидунум - Наисос - Сердика -Тримонциум (Филипополис) - Адрианополис – Визанциум.

През 789 - 809 год. прабългарите превземат крепостта. Основна роля в укрепването й има и цар Самуил. Крепости с подобно военно-отбранително значение край Сердика има в Лозенската планина, Плана, Средногорието и Люлин планина.

През годините на турските нашествия, в края на 14 век, Урвич оказва силна съпротива. През 1382 година турците превземат София, но крепостите в Бояна, Бистрица и Урвич все още са в български ръце. Именно край Урвич се водят последните сражения между завоевателите и отслабналата българска войска.

Крепостта Кокалянски Урвич се е издигала на скалистия масив Средобърдие, където се срещат разклоненията на Витоша, Плана и Лозенската планина и е преграждала долината на река Искър. Южната страна на масива е непристъпна, тъй като тук скалите са почти отвесни. Западният скат, както и част от източният, са много стръмни. Крепостната стена е затваряла пространство под формата на неправилен триъгълник с дължина около 350 метра и ширина около 150 - 200 метра. От нея са оцелели останки от четириъгълна бойна кула с височина 7-8 метра, както и руини от източния крепостен зид на две места с дължина съответно 30 и 8 метра, дебелина 1.50 м. и височина до 5 м. Дебелината на зидана кулата варира от 1.20 до 1.40 м. Крепостната стена и бойната кула са изградени от ломен камък, с различна форма и големина, споен с бял хоросан.

 Разположение

Крепостта Урвич се намира на 15 км от София, на 8 км южно от кв. Кокаляне и на 6 км северно от с. Долни Пасарел. Най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автогарата в кв. Гео Милев. Слиза се на спирка "Трудовак" (при Паметника на трудовака), слиза се по стръмна пътека до река „Искър”, тръгва се налява, пресича се реката и по малка, но добре очертана пътека се стига до постройка, изглеждаща като крепост. Това, обаче не е крепостта, а частен дом със забранен достъп, не особено приятелски настроена охрана и кучета. Тази сграда се заобикаля отляво и се достига до частично запазена кула и оригиналната крепостна стена. Наблизо са и руините на църквата „Св. Илия”. Ако се продължи още нагоре се стига до старичина скала, за която легендата твърди, че оттам е хвърлена жената на цар Иван Шишман.

 Легенди

Легенда за предаването на крепостта Урвич
Населението от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва. Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София, затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво.
Една жена от село Бистрица пасла стадото си и с гордост поглеждала към Урвичката крепост - сама работила дълго време на укрепителната стена и знаела тайната врата, през която нощно време слизали към Искъра да налеят вода и да я занесат на смелите бранители на крепостта. Всички строители се клели да не издават тайната врата, дори и на страшни мъки да ги подложат.
Жената държала в ръцете си невръстно дете, което заплакало. Тъкмо тогава пашата обикалял тия места и оглеждал твърдата крепост, що му задавала толкова грижи и ядове. По рева на детето той открил овчарката. Поздравил я той с добър ден, а тя му отвърнала с дал бог добро. После пашата рекъл:
- Не бой се, булка, нищо лошо няма да ти сторя, ако ми кажеш истината - ти помага ли, когато поправяхте стените на Урвич?
- Па помагах, целият народ помага и работи там.
- Посочи ми тогава вратата, през която слизат нощя за вода на Искъра.
Стреснала се жената. Тръпки я побили при мисълта да престъпи клетвата, която дала - да запази в тайна вратата към Искъра.
- Ако не ми кажеш, ще те блъсна заедно с детето ти в пропастта - заплашил я пашата.
- Не знам, аго, не мога да кажа, клела съм се да пазя тайна - проплакала жената.
- Не знаеш, не искаш, клела си се! - извикал свирепо пашата и заповядал на войниците си да я хвърлят в пропастта.
- Стойте! Ще кажа, бог да ме убие - извикала жената и посочила витата скала. - Ей оттам...
Пашата наредил да пуснат жената и се спуснал надолу по сипея, а след него и войниците му.
Ведена, така се казвала овчарката, останала горе при стадото си, притискала детето до гърдите си и се молела Богу да прости греха, който сторила заради детето си. Цяла нощ не мигнала, а сутринта чула страшни писъци и олелия откъм крепостта.
Войските на българския цар, защитниците на крепостта, доловили навреме предателството и успели да се измъкнат през нощта из обсадата. По стръмната пътека за манастира "Архангел Михаил" забегнали към Самоков и Доспейското кале, което и досега се знае като "Шишмановото кале", а върхът - Шишманица, уж там загинал Иван Шишман. А турците превзели и разбили Урвичката крепост - останали само руините. Предателката Ведена се вкаменила с детето си над самия бряг на реката, която оттогава нарекли Ведина река.
В село Бистрица, което днес е квартал на София, и досега разказват за предателството на някогашната им съселянка Ведена. Според техния спомен, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му усетили, че ще се случи нещо лошо - от няколко дни турците били спрели натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта. Разбрали предателството и побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на царя. Той повикал болярите си и им рекъл:
- Не ще можем повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците тайната врата към Искъра. Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците.
Болярите се съгласили с думите на цар Иван Шишман. Взели царските съкровища и знаци и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката със съкровищата, заличила я напълно. Царят заедно с всички защитници се измъкнал тайно и избягали, но накъде - никой не знае. По тия места повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и да са завладели България.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com