Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Кърджали, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Село Маточина-Крепост "Вукелон"





 регион
 
 град
 
 
 
 

 

България-Крепостта Вукелон


Село Маточина се намира на около 10 км източно от с. Сладун и на около 40 км изток-североизточно от Свиленград, на десния бряг на р. Тунджа, съвсем близо до българо-турската граница. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото.

 Внушителните останки на крепостта Вукелон (Букелон) самотно се извисяват на голо възвишение, в подножието на Сакар планина и заемат площ от около 10 дка. На хвърлей място от нея античният Тонзос (река Тунджа) пресича българо-турската граница.
Още през късната античност римските стратези са оценили ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол.

 Останките от крепостта представляват едно величествено зрелище дори и за неизкушените от историята любители. Тя опасва билото на хълма, широка е около 65 метра и е дълга 150 метра. От нея най-добре е запазена защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид при вратата. Кулата и стените са градени от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е била издигната на три големи етажа. Последният е с полуцилиндрична форма и е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало по дървени стълби.

 По естествено защитения венец от скатове на платото през античността е била изградена крепостната стена. Първото впечатление, което се получава от руините е, че те са принадлежали на голяма крепост, от която е оцеляла само входната кула. Ако се вгледаме обаче ще се убедим, че сме пред наистина уникална военна постройка, представляваща самостоятелно пригодена за отбрана кула-крепост.
Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, на дясно от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове.
Гнезда от напречни греди са останали и до днес. Една каменна стълба извеждала до увенчаната със зъбери бойна платформа най-горе на кулата.

 Всяка страна на кулата, включително коридора и цилиндричното продълговато тяло, има по няколко мазгала, увеличаващи неимоверно отбранителните й способности, като същевременно и осветяват средновековния сумрак в живота на обитателите.
Градежът на средновековната крепост е изцяло от ломени камъни, споявани с бял хоросан. Сводовете са от тухли от средновековен формат и груби плочести камъни.Украсата е пестелива, като следвайки античната традиция в строителството, се състои от няколко тухлени пояса по високите части на сградата.
Този вид крепости от самостоятелно укрепени сгради, разположени в защитена площ се наричат донжони. Те представляват високи ограничени по размер кули, в които са вместени най - необходимите помещения за последен отпор.

 ИСТОРИЯ

Първите сведения за крепостта ни дава Амиан Марцелин, отбелязващ разгрома на римската армия в битката край Адрианопол (Одрин) от разбунтувалите се готи през 378 г., в която император Валент (364-378 г.), е ранен а по-късно и умира от раните си. Можем да предположим, че сраженията са били в околностите на крепостта, отстояща само на 15 км от Одрин.
През Средновековието поради близостта си с ромейската столица и Адрианопол, укреплението по-често е принадлежало на Византия отколкото на България.
Вукелон е бил превзет и разрушен при походите на хан Крум през 813 г. и името му е изписано на триумфална колона от Плиска.
Пробива си път и една легенда. Според нея, след паметната победа на цар Калоян в битката срещу латинските рицари от IV кръстоносен поход, плененият фламандски граф и латински крал Болдуен де Фландър прекарал няколко дни затворен в кулата на Вукелон. От тук е отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.

 През 1328 г. при настъплението на армиите на цар Михаил-Шишман във византийските предели гарнизонът сам предал крепостта на българите и затова владетелят "...се разположи край нея без да извърши нищо лошо..." Там той престоял един месец, изчаквайки среща с ромейската войска. Император Андроник III изпратил пратеници в българския стан започнали дълги преговори. Искането на цар Михаил-Шишман да замени Вукелон за Созопол останало без последствия, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта на Византия срещу голям откуп.

По време на турското робство крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чиито дневник научаваме, че крепостта и намиращото се под нея селище се наричат вече Фикла.


МОНОГРАМЪТ

Един кръстов монограм, изработен от тухли, е вграден малко над входната врата.Към горното западното и източното рамо на кръста са изписани буквите М, Н и Л.
От начина, по който са разположени буквените знаци на монограма, може да се допусне, че се касае за някой Михаил, без обаче да се конкретизира определена личност. Възможно е това да е и цар Михаил - Шишман, който при похода си от 1328 г. престоявайки тук, да е укрепил допълнително набързо, крепостта затваряйки пътя по долината на река Тунджа.
Допустимо е, макар и малко вероятно, монограмът да означава името Мануил. В такъв случай строежът или поправките могат да се свържат с Мануил Апокавк, чието име се споменава през 1344 г. във връзка с крепостта Вукелон.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com