Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Хасково, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност с.Устрем-Устремски манастир-Тополовград





 регион
 
 град
 село
 
 
 

 

България-Устремски манастир „Св. Троица”

 Манастирът “Св. Троица” се намира в Сакар планина, на около 3 км. от с.Устрем (до 1934 г. с. Вакъф).  Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. Пътят от Ямбол към обителта минава край с. Срем, кацнало на левия бряг на Тунджа. Надясно се очертават първите височини на Сакар. Отклонението за манастира се отбива наляво от пътя от с. Устрем за Тополовград. В зашумения дол, на чието дъно се вие Манастирска река, току под скалите са струпани купчина сгради, увенчани с бяла камбанария сред тъмната зеленина на дърветата. Тук течението на реката прави завой надясно и сякаш се грижи да отдели обителта от останалия свят.

Обикновено култовите средища у нас са свързани с езическите светилища на траките и на славяните. Устремският манастир не прави изключение в това отношение. За присъствието на траките говорят останките от зидове на отсрещния бряг на Манастирска река, където е било някогашното манастирско лозе и където е изкопана голяма тракийска делва. Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.

Недалеч от сегашния манастир се намира пещера, дълбока 5 м. и висока и широка около 4 м., в която се е помещавала първата църква на обителта. Поверието гласи, че един човек на име Петър дошъл при пещерата (после наречена “Вехтата” църква и Каракольовата дупка) с две икони: “Св. Троица” и “Св. апостоли Петър и Павел”, оставил иконите вътре, заживял около нея и пасял козите си. По-късно след съновидение той продал стадото си и с помощта на жителите от близките села, построил през 1725 г. параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”, на чието място е издигната сегашната манастирска църква.

Вероятно в началото на кърджалийските размирици параклисът и манастирът пострадали сериозно. Към края на XVIII в и началото на XIX в. тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, който се погрижил и за Вакъфския манастир. Твърде възможно е самият той да е изпратил известния хайдутин Христо войвода, който вече бил на възраст и изпитвал желание да напусне мирския живот, да възстанови обителта. Според някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил под името Хрисант и първоначално живял в познатата ни вече пещера. Оттук той приканил околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др. да започнат възстановяването на манастира. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки.

Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова църква, която била посветена пак на св. апостоли Петър и Павел. Направили и две чешми, като едната имала каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел. Тази плоча в момента се намира в Националния исторически музей в София. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и Хрисант станал негов игумен.

С течение на времето Вакъфския манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността. През 1918 г. поради върлуващата чума мнозина, за да спасят живота си, дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели.

През 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да постоят по-голяма църква. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена “Св. Троица”, параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”. Новият иконостас на църквата бил изработен по образец на стария иконостас. Иконите са зографисани от неизвестни художници през първата половина на миналия век.

До 1909 г. манастирът е бил мъжки. В средата на август 1909 г. в него се настаняват около 50 монахини от с. Студена, Елховско. Игуменката Евпраксия странствувала почти из цяла България и Русия и донесла много парични помощи, с които изплатила огромните манастирски дългове.

Вакъфският манастир заедно с Караколювата дупка са обявени за паметници на културата.

 Настаняване

Манастирът целогодишно приема гости от цялата страна и разполага с 40 легла. Манастирският събор е на 16 юни.

 Транспорт

Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. Пътят от Ямбол към обителта минава край с. Срем, кацнало на левия бряг на Тунджа. Надясно се очертават първите височини на Сакар. Отклонението за манастира се отбива наляво от пътя от с. Устрем за Тополовград.

Контакти

svtroica@abv.bg 



visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com