Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Ловеч, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Кръстова гора с.Борово общ.Лъки



наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 
 град
 село
 курорт
 
 

 

България-Кръстова гора село Борово община Лъки

В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време бил разрушен и манастира “Св. Троица” и повечето от монасите му били избити.
Едва в началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили възстановяването на манастира “Св. Троица”.

В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др.
На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани. Нещо повече, макар че Кръстова гора след 1878 г. остава в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до Кръстов връх.
Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.
Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо на Кръстов връх, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.

 

Случват ли се чудеса?

    Вечер е. Вдигаш поглед нагоре и виждаш над себе си необятното небе. Звездите са толкова големи ... Имаш усещането, че ако само се повдигнеш на пръсти и ще ги достигнеш с ръцете си. Над теб се извива млечният път и във въображението си тръгваш към него по звездната шир ...

          Малко са местата, където човек има това усещане и осъзнава, че е една малка прашинка сред Вселената. Кръстова гора е мястото, което те кара да почувстваш всичко това. Необяснимо е как тази местност извършва чудеса с хората!

          В миналото Кръстова гора е била тракийско светилище. Днес легендите разказват, че там някъде е скрита част от Христовия кръст. Истината е, че и преди, и сега това място е притежавало и притежава магическа сила. Не всичко може да бъде разбрано и обяснено от човека. Може би, нашето усещане към Вселената във времето е закърняло, но такива места като Кръстова гора ни карат да се замислим за ценностите в живота, да осъзнаем, че всичко се променя и нищо не е вечно, да повярваме в чудесата, коита тук се случват и да станем по – добри.

          Много са разказите на хора, излекували се на това място. Забързани във времето, живеейки сред бетон и желязо, ние забравяме, че сме част от Природата. Тук, обаче, отново осъзнаваме своео място.

На Кръстова гора идват хора от цял свят, изповядващи различни религии. Всеки човек със своите сетива вижда и усеща нещата по различен начин. За да ни помогне Природата създава места, чието съвършенство е повече от очевидно. Тези места ни карат да вярваме, да се обичаме, да си помагаме. Щеше да е чудесно, ако това се случваше навсякъде и по всяко време. Животът на земята щеше да бъде с по – малко болка и беда.

          Всеки от нас може да помогне на себе си и на всички около него с вяра и позитивна енергия. Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага.

„Слава и чест, и мир всеки му, който прави добро!”

         Да! Чудеса се случват! Всичко зависи от човека, неговата вяра и желание.

        Екатерина Здравчева село Борово

Сайт на село Борово

http://www.borovo.info

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com