Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Римска крепост "Состра" гр.Троян-Ловеч





 регион
 
 град
 село
 курорт
 
 

 

СОСТРА

римският град в подножието на Хемус

Една от основните римски военни пътни артерии свързващи провинция Долна Мизия през Хемус с Тракия, е пътя Улпия Ескус (с. Гиген) - Филипополис (гр.Пловдив). Пътят активно функционира от втората половина на І до края на V век и е сред най – натоварените в търговски и военен аспект римски път, свързващ две римски провинции.     

По продължението на пътя са локализирани множество пътни станции, селища и укрепления. В тях се разполагали военни контингенти, чиято основна цел била да наблюдават и бранят този важен търговски и военен римски път.

Сред добре запазените крайпътни комплекси почти в средата на пътя е Состра. Това е шестата пътна станция по този път. Включва крайпътна станция, силно укрепен лагер, цивилни селища, некрополи, сгради. Крайпътната станция е изградена от римляните върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.

Состра най – рано е отбелязана върху „Певтингеровата карта” в края на ІV век, която възпроизвежда местоположенията на римските пътища в късната Римска империя.

Преди повече от 17 столетия, поречието на река Осъм, се оказва подходящо място за настаняване на римски войници от ІІ-ра Матиакска кохорта. Стратегически подбрали местоположението, равен терен до естествен водоизточник, обработваема земя, планина.

Изпратени тук с мисията да бранят прохода и римския път през Балкана от варварски набези, те построяват своя отбранителна крепост. Наричат я Состра, вероятно от старогръцки, означаващо „пояс, превръзка, преграда”.

Лагерът-крепост е ситуиран в долината на реката, при село Ломец, Троянско, на 12 км северно от град Троян и 28 км южно от град Ловеч.

На площ от 4 кв. км. са разкрити и проучени още множество антични обекта.

Укреплението при е стандартен базов лагер (кастел) на помощна пехотна част, наброявала в различни периоди от своето съществуване, от 500 до 1000 войници. Планът на крепостта е близък до ромб, с територия около 1,5 ха.

Основите на ранната крепостна стена са положени през ІІ в.

В сегашния си вид Состра е запазена крепост от преходен тип, достигането до който станало в края на ІІІ – началото на ІV в.

Високи, единадесет метрови стени се издигали високо над земята.

За по-добрата и надеждна охрана, в средата им били изградени правоъгълни кули, а при ъглите на укреплението - в краищата – кръгли. Тяхната височина била още по-величествена - над 16 метра от земята. Независимо от разположението и функцията, която изпълнявали, всички охранителни кули били покрити с керемиди. Благодарение на височината им, войниците успявали да наблюдават голям участък от трасето на античния път Ескус – Филипополис.

Освен внушителните кули-наблюдателници, крепостта имала порти от всички срани. На три от тях били двупроходни - малки по размери и разположени в средата. През късната античност те са затворени, за да бъдат превърнати в потерни.

Най-голямата порта била от източната страна. Наименована е портата Претория. Голямата й височина и широката основа позволявали преминаването на талиги, превозващи от и за крепостта необходимите суровини, зърно, оръжие.

Зад крепостните стени, укреплението било снабдено с улична система, водопроводна канализация, лазарет, баня, склад за зърно, а войниците спяли в специално построени казармени помещения.

В центъра, била изградена най-важната сграда - щабът на военната част – Принципията. Там се решавали въпросите, свързани със стратегическото и тактическо командване на войниците. На специално отредено място се пазели свещенните бойни знамена с орела на подразделенията, бюстът на императора и касата на кохортата.

Римските военни части построили и други представителни сгради. Издигнали преториумът (луксозно жилище на командира на кохортите и същевременно място за отдих на високопоставени лица), хореумът (складът за зърнени храни) и други важни сгради.

Животът на войниците бил немислим без връзка с цивилно насел селение. За целта, на площ от 4 кв. км., източно и югоизточно от кастела, през периода ІІ – V век, вън от крепостните стени възниквали селища (викус или канабе), занаятчийски квартали, различни постройки, множество пещи за изпичане на битова керамика и др.

Цивилните осигурявали провизийте, оръжието и всичко необходимо за войниците вътре в крепостта.

За религиозните нужди на жителите на крепостта и населението извън нея се появила и църковна сграда – базилика.

На 1 км южно от кастела Состра, върху платовидно възвишение между селата Ломец и Дълбок дол, е открита раннохристиянска базилика „Свети Георги”. Тя е еднокорабна с една полукръгла апсида, притвор и три допълнително прилепени помещения от северната й страна, служещи при определени обреди. В специално построените й помещения, освен молитви, римляните извършвали своите кръщавки на новородени. Зидовете са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан.

Базиликата спада към т.нар. базилики с дървен покрив, едноделен олтар и дълъг наос. В края на ІV – V в. храмът обслужвал религиозните нужди на населението от крайпътния комплекс. Разрушена е по време на хунските нашествия през втората половина на V век. Вероятно е преизползвана през средните векове.

За нуждите на жителите на крепостта и цивилното население извън крепостните стени възникнали и „градове на мъртвите”. На територията на Состра са локализирани един малък некропол между селата Ломец и Дълбок дол, т.нар. мавзолей (монументално каменно съоръжение) – „Тунела”, и плосък некропол.

Животът вън и вътре в крепостта вървял гладко, до мига, в който нашественици ограбват, опожаряват и окончателно я разрушават.

Така, през време на своето съществуване Состра преминала през няколко етапа на историческо развитие.

Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която в средата на ІІ век изградила първата каменна стена Тя просъществувала до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите.

Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите, крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен - 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило и през следващите три десетилетия.

 Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в Римската империя при Теодосий І и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.

Така през V век е прекъснато съществуването на римската крепост Состра – античният предшественик на град Троян.

Музеят на занаятите e място, където днес се съхраняват великолепните находки, разкрити при археологическите разкопки. В резултат на това фонд „Археология” разполага с богата колекция от накити, монети, оръдия, оръжия, керамика, кост, стъкло и др.

От изминалия ХХ век до днес на територията на римския кастел и крайпътна станция са открити множество епиграфски паметници. В специално изграден Лапидариум до сградата на Музея на занаятите днес се съхраняват всички тези паметници.

Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра; надгробни и оброчни надписи, похлупак от саркофаг, постаменти, колони и др.

Благодарим за предоставения материал, а вие ще научите още нещо на sostra.troyanmuseum.com.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com