Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Търговище, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Църква Света Богородица в село Бобошево.България





 регион
 
 град
 
 
 
 

България-Църква Света Богородица - Бобошево

 Църквата се намира в центъра на град Бобошево. Тя е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове, не само в Кюстендилска област, но и в цяла България. Отличава се с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир.

Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. По план е трикорабна базилика. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 м и ширина 8 метра. Висок е 10 метра. Иззидан е от камък, с тухрени пояси, и е покрит с керемиди. Във вътрешността на църквата, като втори етаж, се издига т. нар. женско отделение, което събира 150 души; в ниското храмът побира повече от 650 богомолци. Подът бил покрит с големи квадратни тухли, но през 1923 г. тухлената настилка е заменена с мозайка. Сградата има три големи дъбови врати. От запад и юг било издетнато покрито сводово преддверие "артика". Първоначално камбанарията била неразделна част от църквата и се издигала високо над покрива в югозападния ъгъл над женското отделение. На 02.03.1904 г. силен земетръс съборил камбанарията и западното преддверие. През 1907 г. издигнали камбанарията отделно - в южната част на църковния двор.

Строителството на църквата започва през пролетта на 1851 г. и завършва след десетилетие - през 1862 г. Според историческите свидетелства вдигането на такава голяма църква се наложило поради факта, че съществуващите дотогава църкви - поради малките си размери, не можели да побират миряните. Неин строител е прочутият първомайстор Миленко от село Блатешница, Радомирско, който е строител и на южното крило на Рилския манастир.

Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Изписването на огромната църква било поверено на големия възрожденски художник Станислав Доспевски, а негови помощници били братята му Никола Доспевски и Захари Доспевски. Освен тях в изографисването на църквата взели участие местният художник Георги Веселинов - Зограф, както и други самоковски и разложки художници. Иконостасните икони, рисувани 1859-1864 година, са дело на Никола Доспевски и Захари Доспевски. Част от стенописите (1890-1898) са изпълнени от Димитър Сирлещов и неговия ученик Костадин Хаджи Попов.

От запазени документи от това време е видно, че само на Станислав Доспевски и хората му било уговорено да се заплатят 24,000 гроша. Бобошевци обаче успели да заплатят само 14,000 гроша, а за остатъка Доспевски завел дело пред софийския шериятски съд. В София подсъдимите бобошевски първенци се споразумели с художника, който им опростил 3,000 гроша, а те му платили разликата от 7,000 гроша. Разноските по църквата обаче били огромни и за погасяване на задълженията селото било принудено да прибегне до заем от Рилския манастир. На 1.12.1865 г. бобошевските първенци издали задължителен запис в полза на манастира, за главница 30,000 гроша при годишна лихва от 3,600 гроша, дължими на три вноски. На първия падеж вноската не била платена и записът бил протестиран. Манастирът и поръчителите прибегнали до сурови мерки. Десет души от църковните настоятели били задържани и хвърлени в затвора в Дупница. Това стреснало всички. Първата вноска били платена и затворниците - освободени, а останалите задължения - покрити с вноски, разпределени между бобошевските първенци и доброволни дарения от селяните.

Църквата била тържествено осветена на 29.10.1862 г. в присъствието на цялото население, селяни от близките села и пратеници от Кюстендил, Дупница, Самоков и Горна Джумая.

Църквата е действащ храм, паметник на културата.

 

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com