Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Сливен, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Крепостта "Красен" край град Панагюрище,България





 регион
 
 град
 
 курорт
 
 

България-Крепостта Красен край град Панагюрище област Пазарджик

 

Намира се на около 6 км южно от Панагюрище , върху един от множеството хълмове на изток от село Бъта и левия бряг на река Луда Яна. С лек автомобил от града се стига за 15 минути, но хълмът се изкачва пеша за около 40 минути. 

Калето "Красен" отваря широко вратите на времето

Още древните траки са населявали района на "Красен" в края на бронзовата епоха. Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), преди Аспарух да обяви край Плиска, че "тук ще бъде България". Животът на селището е прекъснат за около 300 г. от варварските нашествия и трайното заселване на славяните. През Х в. възниква старобългарско неукрепено селище. През следващите 200 г., по времето на Втората българска държава, крепостта е надстроена и се възражда за живот. Твърдината престава да съществува като градски център и административна единица след турското нашествие в края на ХІV в. 
Обикновеният турист не знае нищо за калето, чийто зидове и днес стърчат в самота върху един от множеството хълмове, сред дивите акации, на изток от с. Бъта. Малцина панагюрци са ходили до там, макар сериозните археологически проучвания да започват през 1976 г. и крепостта да става популярна сред местните жители. Иманярите обаче живо се интересуват от земята на Красен. В работата за настоящата статия (публикувана за първи път през 2002 г.) журналистическият ми фотообектив се натъкна на три пресни иманярски рова в южната част на крепостта, както и на редовно използвано огнище, край което бяха разпръснати празни кутии от бира, кола, опаковки на готови храни и бутилки от минерална вода. 
Откъсвайки се обаче от злокобната разруха на днешния ден и успокоявайки мислите си, човек неволно се пренася в други епохи. Той не е смущаван дори от постоянно сновящите насам-натам гущери, нито от жуженето на дивите пчели. Поглеждайки на запад, той съзира хълма край с. Баня, в гъсталаците на който е скрито друго кале. Пред погледа се ширва като на длан цялата долина около Банска Луда Яна, а точно под крепостта в своеобразно ждрело се вие Панагюрска Луда Яна. 


Жилището на кастрофилакса
Във въображението започват да хвърчат бранителите на древната крепост, които тичат между външната стена и Цитаделата. Седнал върху стена, част от вътрешната сграда, човек си дава сметка, че тук в ранновизантийската епоха е живял кастрофилаксът - управителят на крепостта. 
Жилището е с оригинален и сложен архитектурен план - състои се от пет помещения с различни размери и сложна комуникативна връзка. Тук археолозите са открили фибули, бронзова игла за коса с врязана геометрична украса и монета на император Тиберий Константин (578-582). Подът е бил от декоративни тухли, върху чиято лицева страна са нанесени различни орнаменти, пауни и други птици. Стените са били боядисани в червено. В цитаделата са открити още вкопана в земята правоъгълна щерна (водохранилище) със запазена височина от над 3 м., както и още шест други жилища. Проходите между жилищата са така направени, че да са перпендикулярно на посоката на вятъра. От останките на дъното на щернята са възстановени изцяло 19 фрагментирани глинени съда - гърнета, стомни и една плоскодънна амфора. 


Животът на крепостта - низ от събития
Първият период от съществуването на крепостта (ІV-VІ в.) се отличава с процес на важни етнически промени в Източната Римска империя или на възникваща Византия. Тези векове са изпълнени с нашествия на готи, сармати, карпи, вандали, алани, бастарни, хуни и на много други племена. 
В бурята на честите нашествия и на постоянно сменящите се заселници оцеляват предимно градските центрове по Черноморието и на юг от Стара планина. Етническият облик на жителите им е извънредно пъсътр - резултат от заселници с икономически интереси, от войски или просто преселници от Мала и Предна Азия, сливащи се с местното население, сред което и траки. По това време започва покръстването на траките и превеждането на свещените писания на техния език, което се смята за една от най-големите победи на християнската църква по това време. 
Крепостта е имала богат стопански живот, твърдят археолозите. Големият брой открити глинени тежести за стан и прешлени за вретено, както и зъбите за дарак говорят за интензивно предачество и тъкачество. Освен керамичното производство, налице са данни за силно развито железарство, обработка на кост, ювелирно дърво. Жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - намерени са мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител. 
Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХVІ в. 


Уникалните находки
Тук е открит уникален бронзов печат-пандатив от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. 
Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството. 
В стотиците гробове на трите некропола е открито какво ли не - обеци, пръстени, гердани, стъклени и метални гривни, сърмени шапки и препаски, токи и коланни апликации и мн. др. 


70 открития донесоха поредните разкопки
70 нови предмета откриха археолозите по време на поредните разкопки на крепостта "Красен".  Разкопките се извършиха през септември 2006 г. под ръководството на научнен сътрудник Валери Григоров и директорът на историческия музей в 
Панагюрище Георги Абдулов. През близо двумесечната си работа екипът работи върху разкриването и консервацията на мощната вътрешна крепостна стена, дебела 2,60 м, която е част от най-старото отбранително съоръжение. Двамата археолози целяха да изяснят точно по какъв начин е бил охраняван северният вход на крепостта.

И именно през тези два месеца на усилена работа  откриха и новите 70 медни и железни предмета, както и части от различни оръжия. Впрочем, това бе очаквано. Защото жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - досега бяха намерени мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
На този етап в северозападния сектор на цитаделата бяха проучвани общо шест жилища, проходите между които са перпендикулярно на посоката на вятъра. Най-голямото е с пет дяла и е принадлежало на управителя на крепостта. Безспорен интерес представлява и античното селище, проучването на което обаче тепърва предстои. С разкопките през есента на 2006-та приключи поредния етап от проучването на крепостта. За тях бяха похарчени едва 6000 лв., като 5000 лв. бяха осигурени от историческия музей, а останалите  - от община Панагюрище.


Християнството пуска корени тук още през ІV в.
За това говори откритата в Подградието втора църква между коритото на р. Луда Яна и крепостта, построена в началото на този век. В нея са намерени монета на Галерий Валерий Максимилиан (Цезар от 293 до 305 г. и Август от 305 до 311 г.) и фрагменти на съдове от ІV-V в. По-късно тя била преусторена в баптисерий, което е съобразяване с нуждите от кръщелни след приемането на християнството чрез Миланския едикт в Римската империя. 


Необходимите уточнения
Най-ранните сведения за крепостта са на Васил Чолаков в неговото "Описание на село Панагюрище", публикувано в Цариград през 1866 г. За нея са писали още Константин Иречек в "Пътувания по България" и Павел Делирадев в "Принос към историческата география на Тракия" и др. В местността на 2 км. на изток от с. Бъта има две крепости - Голям и Малък Красен, както и Подградие - тераса, с наклон към коритото на р. Луда Яна. Регулярното проучване на обекта започва през 1976 г. Основната работа на екипа е насочена към цялостно разкриване на Голам Красен. Проучванията на Малък Красен са сондажни, а в Подградието са извършени разкопки със спасителен характер - сега там са обработваеми площи. Научно-популярно тези проучвания се представят пред широката панагюрска общественост за първи път.

 

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com