Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Пазарджик, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Карановската селищна могила край гр.Нова Загора





 регион
 
 град
 село
 курорт
 
 

България-Карановската селищна могила се намира край с. Караново, община Нова Загора, обл. Сливен. Това е най-голямата селищна могила на територията на Европа. В нея са разкрити до момента седем археологически пласта, които отразяват етапите в развитието на цивилизациите, живели по тези земи.

През 2009 г. е включена сред 100-те национални туристически обекта.

Човекът се е заселил тук още през началото на новокаменната епоха. Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. В резултат на направените проучвания е изготвена Карановската хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури.
Караново е разделено на 7, съответно Караново I и II - ранен неолит, Караново III - среден неолит, Караново IV - късен неолит, Караново V - ранен халколит, Караново VI - късен халколит и Караново VII - ранна бронзова епоха. Живота на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и ранно бронзовата епоха. Откритите керамични съдове в момента са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния Археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известния археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер.


Част от находките от могилата се намират в специално построена сграда край могилата.

В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912-1914 г. археолозите откриват монети от 3-4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа в следствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети намерени на обекта са от 46 г. пр. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила-рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна-Анхиало. Освен монетите, към този период се отнасят и големия брой оброчни плочи на Тракийския конник, което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументна сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30-6,80 м., правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи. Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите. Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се камънен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли. За нуждите на новата християнска вяра е построена малка трикорабна базилика, в която са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта. През третият строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. Построена е и нова по-голяма базилика. Третото селище е разрушено от хуните. Четвъртият строителен период е по времето на император Юстиниан I (527-565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Новата базилика е триапсидна, но строителството е некачествено. През втората половина на VI в. авари и славяни разрушават селището. Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com