Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Търговище, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Град Ахтопол - флора и фауна Черно море-Странджа





 регион
 
 град
Ахелой хотели, къщи, вили за гости, под наем
Ахтопол хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Бродилово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Бургас бизнес хотели, къщи, вили, квартири, наеми ,
Българово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Каблешково хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Китен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Крайморие хотели, къщи, вили за гости,под наем,хиж,
Малко Търново хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Несебър хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Обзор хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Поморие СПА хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Приморско хотели, къщи,вили за гости,под наем,хижи,
Руен Бургаско хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Свети Влас хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Созопол хотели, къщи, вили за гости,под наем, хижи,
Средец СПА SPA хотели, къщи, вили за гости, хижи,
Царево хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи
 
 курорт
 
 

България-Ахтопол флора и фауна Черно море Странджа планина област Бургас

Флора

        Ахтопол, като част от Странджанския масив притежава специфична растителност,  особеност, която се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско – евксинската флора на Кавказ. Флората на Странджа есложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.  Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотиченхарактер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови ипокриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях савековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само вСтранджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”.  Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика; странджанска боровинка; тис; кримски чай; пирен; Йорданово подрумиче; битински синчец; странджански дъб;мушмула; калуна; източен бук; странджанско сапунче; тамянка; понтийско (странджанско) бясно дърво; червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа. Символ на парка е цъфтящата с приказнокрасиви огромни виолетови цветове странджанска зеленика. Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. В тях се срещат кавказки, средноевропейски и мадитерански представители на растителния свят.

Фауна

           Странджанският регион, включително крайбрежната ивица на Ахтопол, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Птиците в Странджа планина са особено многобройни. През определени периоди от годината броят на птиците достига 257, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. Голяма част от тази бройка са мигриращи птици, тъй като един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА (Черноморски маршрут) минава над Странджа планина. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в Световната червена книга. В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др. В парка се срещат 54 вида бозайници, като вълци (популация от 20-25 броя), диви свине (460), сърни (660), чакали (2000), диви котки, зайци. Особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида всички включени в Световната „Червена книга” и списъците на различни конвенции и споразумения. Интерес представлява и тюлена монах също включен в Световната „Червена книга”. В Националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.

Херпетофауната в парка е представена  от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни  и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстърсмок, жълто- коремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др. Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.           Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В Световната „Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа” е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.          В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега около Ахтопол се срещат 48 вида риби, от които 2 са в Световната „Червена книга”.
           В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди „ветрило” и „калпаче”.
         Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г.
          Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека.
           Между кафявите водорасли се крие морският паяк.
          Най-често срещаните дънни крайбрежни риби са 10 вида попчета, морското сомче, скорпитът, четири вида морски кучета и лапини. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула.
          Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.
Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.

       Град Ахтопол риболов

 

   Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.
Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.         Сладководните риби на Странджа предлагат богати възможности за туристите – въдичари. В Странджа няма да се налага да се редите на опашка, нито пък ще улавяте риби, които са хващани толкова пъти, че вече имат имена. Напротив, ще имате шанса да извадите диви и борбени екземпляри.

          Що се касае до морския риболов Странджа има може би най-красивото крайбрежие на Балканския полуостров. Хубавите плажове, пясъчните заливи, лагуните, естуарите, клифовете, плитчините скалистите носове и полуостровчета са приютили многобройни морски обитатели. В морето e разрешен също и подводният риболов, с който е особено известен град Ахтопол.
           В Черно море са известни над 130 вида риби, от които 60 вида са предмет на риболов.
      Най-изобилна е хамсията, която преобладава в източната част на морето. На второ място е цацата, която се размножава далеч от бреговете. През пролетта мигрира по западното крайбрежие. Тези два вида са основата на хранителната верига за по-големите хищни риби.
           Мигриращи риби обект на риболов по нашето крайбрежие освен цацата и хамсията са още: леферът, карагьоза, паламуда, сафрида, заргана, иларията, змарида и др.
     

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com