Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Силистра, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Етнографски музей град Варна





 регион
 
 град
 
 
 
 

 

Във възрожденска къща от типа на така наречените "Симетрични къщи"и е строена около 1860 г. е разположена експозицията на Етнографския музей – Варна. В музея е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в.
Етнографският музей–Варна е открит в тази сграда на 27 юли 1974 г
Музейната експозиция е дело на архитект Камен Горанов, художник доц. Асен Стойчев, етнографи Мария Николова и Георги Вълков.

На първия етаж на музея са показани основните поминъци на населението – земеделие и животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаятитебъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи). Отглеждат се предимно зърнени храни (пшеница, ръж, ечемик, овес), както и царевица, слънчоглед, коноп, тютюн, картофи. Развити са още градинарството и овощарството.
Интересен експонат в музея е старинният малък плуг "дьолмеджа", използван за оране на земята до началото на XX в. Традиционната жътва у българите се извършва със сърп и паламарка. Вършее се на харман, като се използва диканя, юварлак, различни видове вили, лопати и мрежи за отвяване на житото, гребла, дърмони (сита). Показани са още съдове за съхраняване на  зърното, както и за приготвяне на хляб – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за хляб. В експозицията на музея са представени и два трудови обичая, свързани със сеитбата и жътвата.

Предметите свързани с животновъдството, предимно овчарство, са съдове за обработка и съхраняване на млякото, като ведра и буталки, чашки, лъжици, копанки. Показани са и принадлежности на овчаря – ямурлук (връхна горна дреха – тип "пелерина"), уля (кожена торба), гега (дълга пръчка с оформен край във вид на змия).

Пчеларството е много старо занимание и допълнителен поминък на българите. До появата на съвременните модерни кошери се използват кухи дънери или конусовидни "тръвни" изплетени от върбови или лозови пръчки и измазани със смес от глина, говежда тор и дървесна пепел. Върху тръвната (кошера) се поставя качулка от слама, папрат, клонки от листа.
Риболовът е поминък с второстепенно стопанско значение за българите. В експозицията са показани пособия използвани за речен риболов и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), сляп кош, винтер (система от слепи кошове), различни видове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на нивото на водата, игли за плетене на рибарски мрежи.
Лозарството е един от най-старите поминъци на българите. Отглеждат се както винени, така и десертни сортове. Показани са мотика, косер (нож за рязане на лозовата пръчка и на узрялото грозде), различни по форма и размери кошници. За превозване и смачкване на гроздето служат дървени корита – шарапана, кораб, а за преработка  - различни по големина съдове – аполин, кадус. Виното се съхранява в по-големи или по-малки бъчви.
Традиционните народни занаяти са задоволявали потребностите на хората от различни изделия, за изработването на които се изисква специализирана подготовка и инструменти.
Бъчварският занаят е представен чрез различни видове брадвички за одялване на дървото, рендета, свредели за пробиване на отвори, пергели за очертаване дъната на бъчвите.
Медникарството задоволявало нуждите на населението от съдове за пренасяне и съхраняване на течности  - менци, гюмове, кани; за приготвяне и разсипване на храна – тенджери, тигани, тави, сахани. Медникарският занаят е представен с комплекс инструменти (клещи, наковалня, духало, чукове), колекция от медникарски изделия от XVIII в.
Абаджийството е старинен занаят за шиене предимно на горни мъжки дрехи от домашно тъкани вълнени платове – аби. Представени са абаджийски инструменти – ножици, аршини, напръстници, ютии, гайтани за украса на дрехите. От кожухарският занаят са показани стъргалки за почистване на кожите, чатал за опъване и сушене на кожите, ножици, калъпи за калпаци.
Тъкачеството като домашен занаят е едно от основните занятия на българските жени. Основна суровина за приготвяне на домашните тъкани е вълната. В музея могат да се видят дървени вретена и хурки, дарак (за разчепкване на вълната), чекръци (за изпридане на вълната), уреди за обработка на коноп и памук. Тъкането става на хоризонтален стан.
Втория етаж на музея.
Показани са народните носии,които  дават представа за демографския облик на Варненския край. Облеклото на населението в селищата на Варненския край се отличава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и края на XIX в. Експонирани са носии на всяка от основните етнографски групи от района – местно население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония. Представено е и обредно облекло за обичаите – Коледа, Петльовден, Лазаровден. Показани и моменти от сватба – извеждане на булката от дома, шейна с дарове и "Камили" – маскарад-ни игри изпълнявани по Нова година.
Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден; сурвачки – клонка от дрян украсявана със сушени плодове и пуканки, вълна за Нова година.

Накитите в музейната експозиция са поместени във витрини разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, подбрадници, наушници, игли, обици), за врата – метални гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Показани са и накити направени от мъниста и разноцветна вълна. Духът и уредбата на богат градски дом от края на XIX и началото XX в. са съхранени на третия етаж на музея: показани са приемен салон, гостна, спалня и кухня, както и градско облекло – за визити и разходки, за балове и сватби, модни аксесоари. Библиотеката на Етнографски музей – Варна разполага с 1650 броя книги и албуми, а така също и с много периодични списания: "Българска етнография", "Български фолклор","Исторически преглед", "векове", "Изкуство", "Проблеми на културата", чужди издания на руски, сръбски, полски, немски език.

Варна, ул. "Панагюрище" N 22, Тел. 63-05-88
Главен уредник - Лидия Петрова
Уредник: Диана Тодорова
Работно време: лятно (V-X) – 10-17 ч.
Почивен ден - понеделник - 1 май-30октомври
Почивни дни – събота и неделя-1 ноември-30 април

www.varna-bg.com

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com