Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Разград, хотели, къщи, вили за гости, Пчелина
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Пещера Орлова чука Две Могили-Русе-България



наляво
наляво
надясно
надясно


 
 
 град
Баниска, хотели, къщи, вили за гости, под наем
Батишница, хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Борово община Русе, хотели, къщи, вили за гости,
Борово хотели къщи, вили за гости, под наем,
Бъзовец хотели, къщи, вили за гости, под наем ,
Бяла Русенско хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Ветово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Глоджево хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Две могили хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Иваново хотели, къщи, вили за гости, под наем,хижи,
Каран Върбовка къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Кацелово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Мартен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Могилино хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Ново село Русенско хотели, къщи, вили за гости,
Острица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Пепелина хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Помен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Русе хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Сеново хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Сливо поле хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Чилнов хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Широково хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи
 
 
 
 

България-Пещера Орлова чука Село Пепелина, община Две Могили, област Русе

 Пещера Орлова чука е открита е случайно от овчарчета през 1941 г. като предните й части са благоустроени през 1957 г. От 1963 г. е със статут на природна забележителност. 

 Дължината на галериите й е над 13 км , като по този показател тя заема второ място в България и първо в северната част на страната. Обектът е разположен между гънките на отвесно изсечените скали на левия бряг на р. Черни Лом на 40 м височина от съвременното корито на реката. 

 Пещерата Орлова чука представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали. Изкуственият вход на пещерата отвежда до първата пещерна зала, наричана до 1976 Големият вестибюл. През тази година по време на Мартенските музикални дни, в залата изнася концерт Русенската филхармония, преминал при голям успех поради отличната акустика. Оттогава Големият вестибюл получава името Концертната зала. След това ежегодно, по време на Мартенските музикални тържества в Русе, в пещерата се изнасят концерти от различни състави.
На запад от Концертната зала се простира Голямата галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Тук можем да се възхитим на каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени по периферията с фини сталактити. Водата в езерцата е кристално бистра.
Най-голямата зала в пещера Орлова чука носи името Големите сипеи. Тук е и краят на благоустроената част на пещерата. По стените и на места има синтрови образувания, където могат да се видят фигурите на футболиста с топка в краката, тялото и главата на змията, главата и хоботът на слона, гълъбът, еленчето, готово за скок, и мечката, която се хвърля върху еленчето.
До залата на Големите сипеи е разположена по-малката зала Малките сипеи. На запад от главната галерия се отделя тунел, който завършва с малката, но красива Космическа зала. Наблизо, при малката зала Почивка, е оформен тунел, краят на който е богато украсен от калцитни кристали, наподобяващи пукнатини. Тази необикновено красива част от пещерния тунел с право носи името Рай.

Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (+14 градуса). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение след дълго прекъсване. Тези, които са я посещавали преди, могат да се видят съвсем нови неща.

 

Археология

Пещерата има едва забележим отвор, обърнат на запад. През 1961 г. тук са извършени археологически разкопки под ръководството на един от големите познавачи на българската праистория – Николай Джамбазов. 

Обект на проучване тогава е малка ниша до входа, за която е възможно да е била странична галерия от пещерата в дълбоката древност. Направен е сондаж с максимална дълбочина 4,40 м, следствие на което са разкрити археологически свидетелства от няколко епохи, разположени в шест различни по състав културни напластявания. 

Благодарение на това става известно, че първото заселване на човека в пещерата става в средата на старокаменната епоха (Среден палеолит, 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). Тя е използвана с известни прекъсвания като удобно място за малко поселение чак до ранножелязната епоха. Освен кремъчните артефакти в нишата до входа на Орлова чука са открити и останки от пещерна мечка (Ursus spelaeus) – два черепа, мандибула, пет ходилни кости и гръбначни прешлени, наредени в анатомичен порядък. Костите са намерени на дълбочина 0,54 м. В непосредствена близост до тях са открити и горепосочените кремъчни изделия. 

Във връзка с тази ситуация проучвателят Н. Джамбазов изказва хипотезата, че тук се касае за извършена през дълбоката древност някаква култова церемония. Това според него е така, защото религиозните обреди през старокаменната епоха са били свързани най-често с успешен лов. 

Мечките са били убивани през определени сезони, по всяка вероятност при настъпване на късна есен, когато се прибират в леговището си. През палеолита пещерната мечка е била важен обект на лов за набавяне на храна. В края на последния ледников период (плеистоцен, 14 000 – 10 000 г. пр. Хр.), тя изчезва от пределите на Европа. Четвъртият пласт е определен като хиатусен, липсват културни останки. 

Петият културен пласт от пещерата Орлова чука принадлежи към каменно-медната епоха (халколит, 5 000 – 4 200 г. пр. Хр.) и е с дебелина 10 см. Открити са малко на брой фрагменти от керамични съдове, както и кости от домашни и диви животни. Последният най-горен културен пласт съдържа незначителен брой фрагменти от керамични съдове със сивочерен цвят, което е показател за поселение тук и през желязната епоха. Напластяванията са с дебелина около 8-12 см, което също подсказва за краткотрайност на живота в пещерата по времето на траките (Първо хилядолетие пр. Хр.). 

До пещерата има изградена хижа, която се намира на 35 км южно от Русе, недалеч от с. Пепелина.

Работно време: всеки ден от 9:00 до 17:00

За контакти:

E-mail: info@orlovachuka.eu

Телефон: 0888 619469

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com