Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Русе, хотели, къщи, вили за гости, Русенски лом
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

регион Славянска планина, хотели, България



наляво
наляво
надясно
надясно

 
 
 град
 село
 курорт
 забележителност
 местност

България-планина Славянка

 Планината Славянка е част от Рило-Родопския масив. Тя е разположена на границата между България и Гърция. До началото на ХХ век се е смятала за част от Пирин и до 1954 г, когато е прието новото название, е носела името Алиботуш. Но разположението й в посока изток-запад ясно я отличава от меридионалното направление на пиринския масив. В Гърция тя още се смята за част от Пирин и заедно с него носи името Орвилос. Славянка заема сравнително малка площ – дължината й е около 20 км при ширина 10-12 км, но има 6 върха с височина над 2000 м. Първенецът е Гоцев връх (2212 м), който се намира на самата граница. При ясно време от Гоцев връх се открива гледка към 21 български и гръцки планини (дори и Олимп). Другите високи върхове са Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Шабран (2196 м), Салюва джамия (2027 м). По-голямата и висока част на планината се намира на територията на България, а на гръцка територия тя постепенно преминава в хълмисти възвишения, които се спускат към Бяло море.

Славянка се намира южно от Пирин и се отделя от него с високата живописна Парилска седловина (1170 м). На запад и югозапад граници със Сенгелската планина, а на изток чрез седловината Пърдарчовица (720 м) се свързва с малката планина Стъргач.

 

Легенди и история

Със старото име на планината Алиботуш е свързана вълнуваща легенда. През турското робство в планината живеел смел и силен войвода, който защитавал хората и бил неуловим. Най-после, с хитрост, турците хванали народния закрилник Али Страшника. Селим паша бил поразен от достойното държане на храбрия войвода и рекъл: " Нямам власт, за да те пусна, но ако стигнеш върха с тези ботуши- бъди свободен!" Пред Али поставили чифт ботуши и ги напълнили с вряла смола. Само миг се поколебал войводата. Бързо пъхнал краката си в смолата и тръгнал- не вървял, а тичал с огромни скокове, сякаш летял като птица. Стигнал върха и ... издъхнал. Оттогава седловината с ливадата, където Али Страшника обул ботушите, народът нарекъл Парила, а планината- Алиботуш.

 

След Освободителната война Алиботуш остава на турска територия и става един от основните театри, на които се разиграват събитията от българските борби за освобождението на Македония. Тези премеждия са описани завладяващо от Пейо Яворов в „Хайдушки копнения”. Планината дава закрила на четите на ВМОРО начело с войводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовалията и други.

На 4 май 1903 г. , малко на юг, около несъществуващото вече село Баница, е убит Гоце Делчев. През този ден той и няколко комити от Серския революционен окръг са тръгнали към Алиботуш, за да заседават как да избухне въстанието, но са причакани от турска войска и в завързалата се битка Гоце пада убит.

На 2 октомври 1916 година, по време на Първата световна война, около Демир Хисар (Валовища), който при ясно време се вижда в подножието на планината, е убит Димчо Дебелянов.

 

Климатични условия

Поради значителната височина климатът на Славянка се отнася към планинската климатична област. Но близостта на Бяло море оказва много силно влияние. За същата надморска височина през студеното полугодие средните температури са значително по-високи от тези в останалите български планини. Валежите, които достигат 700-900 мм годишно също имат ясен средиземноморски характер с летен минимум и есенно-зимен максимум. В резултат снежната покривка дори в най-високите части нерядко се топи и формира няколкократно през зимата.

 

Растителен свят

Специфичните преходни климатични условия на сравнително малката по площ планина са в основата на изключителното богатство на растителния свят на Славянка. В нея виреят повече от 1700 висши растения, което я прави уникална не само в България, но и в европейски мащаб. Флората и фауната са много богати. Изследователите определят Славянка като уникален природен кът именно заради богатството му на растителни и животински видове. Върху незначителната му площ преди разширението имаше над 1400 вида висши растения. Не случаино районът на резервата се смята за един от най-важните флористични формообразувателни центрове на Балканският полуостров. Тук има повече от 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях на се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черен бор (Pinus nigra), който заема ниските части на резервата.

Над него се е настанила черна мура (Pinus leucodermis), чиято горна граница минава на 1800 м.н.в. Тук се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите. Възраста на горите от черна мура е 60-120 г., като отделни насаждения са над 200 г., а някои дървета достигат и до 400 години.

За съхранение на това природно богатство година с Постановление №1171 на Главно управлени на горите от 24 ноември 1951 година е създаден резерват Алиботуш. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО по програмата "Човек и природа" през 1977 година и обявен за биосферен резерват. Няколко пъти е разширяван и сега площта му е 1628 хектара с буферна зона от 750 хектара. Обхваща територии с различна надморска височина - от 1140 до 2212 m.

От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения. На територията на резервата има голям брой балкански и европейски ендемити (черния бор Петродан, борисова ела, алиботушкия чай, т.е. Пирински чай (Sideritis scardica), парилската метличина, славянското котенце и др), както и голям брой реликти (растения от предишни епохи).

 

Животински свят

Животинският свят на Славянка също е богат и разнообразен. Наред с типичните за страната видове - сърна, дива свиня, заек, лисица, язовец и други – се срещат и много средиземноморски видове - чакалът, шипобедрената костенурка, шипоопашатата костенурка, македонски гущер, рядката котешка змия и други. Особено много са средиземноморските представители на безгръбначните животни – над 55-60% от всички безгръбначни в резервата.

 

Пещери и природни феномени

Поради карстовия характер на планината само на наша територия се наброяват към 30 пещери, което я прави привлекателна за пещерняците. По популярни пещери са Ванковица или Рупата край село Парил, Комарница при Голешово, Егюптен дупка край Петрово и други. Най-известна обаче си остава историческата пещера Капе над село Крушево, днес на гръцка територия.

В района на селата Петрово и Парил се намират изоставени кариери за добив на мрамор за строителни цели и производство на художествени изделия.

 

Маршрути

През комунистическото управление Славянка беше практически недостъпна за посещения. Сега работят две хижи.

Хижа Славянка е разположена е на около 1040 м н.в., на около 1 км източно от Парилската седловина по стария път между селата Голешово и Парил. Хижата се намира на около 70 метра северно от пътя, под нивото му, поради което е труднозабележима и лесно може да бъде подмината. До нея се отклоняват къса пътека на слизане от Парилската седловина и камионен път на изкачване от село Парил.

В миналото хижата е била гранична застава. Водоснабдена е и електрифицирана. Разполага с около 25 места, разпределени в стаи с 3 и повече легла. Има общ санитарен възел.

Адрес: с. Парил, община Хаджидимово

Телефон: 0896 715 326

 

Другата хижа Извора в местността Извора и разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, Област Благоевград.

В близкото минало хижата е била гранична застава. Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена е и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли.

Адрес: с. Петрово, община Сандански

Телефон: 074322/ 287, 0896 715 273.

Важно! На планината Славянка има много малко естествени водоизточници и повечето са трудно откриваеми. Затова, ако с вас няма познавач на маршрута, трябва да се запасите с вода още от хижите.

Гвоздей на туристическата обиколка е изкачването на първенеца на Славянка - Гоцев връх (2212 м). Към него може да се тръгне от хижа Славянка, до която обикновено се стига с превозно средство, или от хижа Извора над село Петрово. И двата маршрута са маркирани, като разстоянието се изминава за около 5 часа. Когато стигнете билото започвате да вървите по граничната бразда като единият ви крак е в България, а другият в Гърция.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com