Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Варна, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

регион Витоша планина, хотели, България



наляво
наляво
надясно
надясно

 
 
 град
 село
Антон
Антон,
Априлово,
Априлово,
Арзан,
Бабица,
Бадино,
Байкалско,
Байлово,
Байлово,
Банище,
Банкя,
Бегуновци,
Беланица,
Белопопци,
Белопопци,
Бераинци,
Беренде,
Беренде,
Беренде извор,
Билинци,
Блажиево,
Блатешница,
Бобораци,
Бобораци,
Богойна,
Борнарево,
Бохова,
Бракьовци,
Бракьовци,
Брезнишки извор,
Брусен,
Брусник,
Букоровци,
Букоровци,
Бусинци,
Бутроинци,
Бърля,
Бърля,
Василовци,
Велиново,
Велковци,
Видрар,
Видраре,
Видрица,
Висока могила,
Вишан,
Врабча,
Враня стена,
Връдловци,
Връдловци,
Вукан,
Вуково,
Върбница,
Върбница,
Габер,
Габровдол,
Гайтанево,
Гайтанево,
Гигинци,
Главановци,
Глоговица,
Гоз,
Големо Малово,
Голеш,
Голеш,
Горна Врабча,
Горна Глоговица,
Горна Глоговица,
Горна Диканя,
Горна Малина,
Горна Мелна,
Горна Секирна,
Горни Романци,
Горно Камарци,
Горно Камарци,
Горочевци ,
Горски Сеновец,
Горунака,
Грълска падина,
Губеш,
Губеш,
Гурмазово,
Гурмазово,
Гълъбник,
Гърло,
Гърло,
Дебели лаг,
Делян,
Делян,
Джинчовци,
Джурово,
Дивля,
Доброво,
Докьовци,
Долна Врабча,
Долна Диканя,
Долна Малина,
Долна Мелна,
Долна Невля,
Долна Секирна,
Долни Раковец,
Долни Романци,
Долно Камарци,
Долно ново село,
Драгоил,
Драгомирово,
Дреатин,
Дрен,
Друган,
Душанци,
Душинци,
Дълга лука,
Ездимирци,
Еловдол,
Еловица,
Ерул,
Жабляно,
Жедна,
Житуша,
Завала,
Златуша,
Златуша,
Извор,
Каленовци,
Каленовци,
Калище,
Калотина,
Калотинци,
Калотинци,
Калугерово,
Камбелевци,
Каменик,
Касилаг,
Кленовик,
Ковачевци,
Комщица,
Кондофрей,
Конска,
Копаница,
Косача,
Кошарево,
Кошарите,
Красава,
Кривонос,
Круша,
Къшле,
Лева река,
Летница хотели, къщи за гости, вили под нам,
Лешниковци,
Липинци,
Лобош,
Ломница,
Лопушня,
Лопушня,
Лопян,
Лъга,
Лялинци,
Макоцево,
Макоцево,
Мала Раковица,
Мала Раковица,
Малки Искър,
Мало Малово,
Манаселска река,
Милославци,
Мракетинци,
Мрамор,
Мургаш,
Мургаш,
Мурено,
Мурено,
Насалевци,
Начево,
Негованци,
Негушево,
Неделище,
Неделково,
Непразненци,
Несла,
Николаево ,
Ново бърдо,
Одраница,
Одраница,
Озърновци,
Оселна,
Осиковица,
Осиковска Лакавица,
Осоица,
Падине,
Парамун,
Пенкьовци,
Пещера,
Пожарево,
Поцърненци,
Правешка Лакавица,
Прекръсте,
Прекръсте,
Прибой,
Проданча,
Пролеша,
Равна,
Равна,
Равнище,
Радибош,
Радово,
Разбоище,
Разбоище,
Разлив,
Ракиловци,
Рани луг,
Раяновци,
Раянци,
Режанци,
Реяновци,
Ропот,
Ропот,
Росоман,
Росоман,
Ръжавец,
Садовик,
Саранци,
Саранци,
Светля,
Своде,
Сирищник,
Скрино,
Слаковци,
Слатино,
Слатино,
Слишовци,
Смиров дол,
Смолча,
Сопица,
Сопово,
Стайчовци,
Станинци,
Станинци ,
Станьовци,
Старо село,
Стефаново,
Стрезимировци,
Студен извор,
Стъргел,
Стъргел,
Табан,
Туден,
Туден,
Туроковци,
Углярци ,
Усойка,
Филиповци,
Хераково,
Хераково,
Храбърско,
Цацаровци,
Цегриловци,
Циклово,
Цръклевци,
Чеканец,
Чеканчево,
Чеканчево,
Челопеч,
Чепино,
Чепърлинци,
Червена могила,
Чорул,
Чуковезер,
Чуковец,
Шипковица,
Шума,
Шума,
Ялботина,
Ямна,
Ярловци,
Ярославци
 курорт
 забележителност
Археологически музей град София
БАН град София,
Биосферен резерват Бистришко бранище област София,
Бистришки манастир Света Петка до град София,
Бистришки манастир Свети Йоаким и Ана с. Бистрица,
Боянската църква град София,
Буховски манастир Света Мария Магдалена с. Бухово,
Буховски манастир Свети Архангел Михаил с. Бухово,
Велиновски манастир Света Богородица до град Трън,
Владайски манастир Света Петка в град София,
Власинското езеро до Трън,
Войнишкото чешме в Бели Искър до Говеварци ,
Врачеш-Врачешки манастир гр.Монтана,
Връх Тумба в планина Черна гора, България,
Годечки девически манастир „Свети Дух” обл.София,
Горнобогровски манастир Свети Георги Победоносец ,
Градище - южно от Бояна, м."Тухлите",край София,
Градище-"Калето" край Драгалевци, София,
Дворец на културата София,
Дивотинският манастир “Света Троица” град Банкя,
Драгалевският манастир Света Богородица Витошка,
Дървенишки манастир Свети Пророк Илия в град София,
Жабленски манастир „Св. Йоан Предтеча",
Илиенският манастир Св. Пророк Илия град София,
Илиянски манастир Свети Пророк Илия в град София,
Искрецки манастир Света Богородица,
Исторически музей град София,
Калкас - манастир Света Петка,
Катедрален храм „Света Неделя” град София,
Кладнишки манастир "Свети Никола",
Кладнишкия манастир,
Клисурски манастир Света Петка Софийската епархия,
Клисурски манастир Света Петка Софийската епархия,
Княжевски манастир край град София,
Кокалянският манастир “Св. Архангел Михаил”-София,
Кремиковският манастир Св. Георги Победоносец,
Крепост "Кракра" град Перник,
Куриловският манастир “Св. Иван Рилски” край София,
Курилски манастир Свети Иван Рилски до Нови Искър,
Късноримската резиденция в град Костинброд,
Кътина-Кътински пирамиди,
Летище София в столица на България град София,
Лозенски манастир Свети Апостол Петър и Павел ,
Лозенски манастир „Свети Спас“,
Манастир Свети Никола до с. Ребро-с. Кривонос,
Манастир Свети Николай Летни до село Годеч,
Манастир Свети Николай Мирликийски Чудотворец,
Морените на Витоша,
Мулдава-Мулдавски манастир,
Мърчаевски манастир село Мърчаево край град София,
НДК град София столица България,
Надгробна могила м. Могилата край Драгалевци,София,
Народен театър "Иван Вазов" гр.София-България,
Народна библиотека Св.Св.Кирил и Методий гр. София,
Национален исторически музей в град София-България,
Национален музей "Земята и хората" град София,
Национален природонаучен музей при БАН,
Национална галерия за художествено изкуство София,
Национална художествена галерия,
Обрадовски манастир Свети Великомъченик Мина-София,
Обрадовски манастир Свети Мина до град София,
Обрадовски манастир икона на Свети Мина,
Орландовски манастир Свети Три Светители в София,
Паметник на Васил Левски в град София-България,
Паметник на Гоце Делчев град София,
Паметник на Кракра Пернишки гр.Перник,
Паметник на Цар Освободител,
Паметник на поета Иван Вазов в град София,
Панчаревското езеро край столицата град София,
Парламентът на република България град София,
Пещера Духлата село Боснек, община Перник,
Пещерата Духлата във Витоша край София,България,
Пещерски манастир Свети Никола до Земен, Пернишко,
Сеславски манастир Свети Никола край град София,
Синагогата в град София,
Славянско селище - под пещерата Духлата,
Софийски университет "Св.Климент Охридски"гр.София,
Средновековна крепост "Урвич" гр.София ,
Средновековна крепост до Кладнишкия манастир ,
Средновековна крепост над село Боснек,край София,
Средновековна крепост югозападно от с.Чуйпетлово,
Средновековно селище в с. Рударци край град София,
Урвишки манастир Свети Никола,
Храм "Св. Преображение Господне" в град София,
Храм Св. Св. Кирил и Методий в град София,
Храм Св. пророк Илия в град София,
Храм „Света Параскева” град София,
Храм-паметник Александър Невски в София.България,
Художествена галерия в столицата на България-София,
Църква "Йоан Богослов"-с.Лобош,
Църква "Света София",
Църква "Света Троица" град София,
Църква "Свети Георги",
Църква "Свети Иван Рилски",
Църква "Свети Николай Чудотворец" в град София,
Църква Света Петка Самарджийска в град София,
Църква „Св. Йоан Богослов” град Земен,
Църква „Света Петка Стара” в град София,
Църква „Свети Кирик и Юлита” – град Банкя,
Църковен историко-археологически музей гр.София,
Челопеченски манастир света Богородица,
Чепински манастир Свети Пророк Илия край София,
Чепински манастир Свети Три Светители край София,
Черни връх Витоша планина,
Черногорски (Гигински) манастир "Св. Козма и Дамян,
Черногорският (Гигинският) манастир Козма Дамян ,
Юрушка църква и гробище северно от Чуйпетлово ,
Язовир Искър край столицата на България град София,
Язовир Тополница до Ихтиман Мухово в Средна гора,
Язовир Ярловци до Трън
 местност

България-Витоша

 Витоша е украшението на българската столица София. Тя е неголяма по площ, но висока, четвърта по височина в страната планина след Рила, Пирин и Стара планина. Най-високата й точка е Черни връх (2290 m).

 

Произход на името

Най-вероятната хипотеза е, че името Витоша има тракийски произход и означава ,два резена" и идва от двуглавите върхове Резньове, които ясно се открояват в профила на планината. Името Витоша се утвърждава през средните векове и заменя в изворите известните от древността названия от съчиненията на Тукидид (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос). И трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна като наблюдателница планина".

Докато за името Витоша названието на един връх (Резньовете) се разпространява за цялата планина, то старите имена Скомиос, Скомброс и Скопиос са се запазили в сегашния връх Скопарник.

 

Разположение и географски особености

Витоша се намира южно от Стара планина и северно от Рило-Родопския масив и по същество е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток. Границите и са очертани от Софийското поле, Самоковско поле, Пернишката котловина, Панчаревският пролом на река Искър, поречието на река Ягуля, Владайския проход, както и високите седловини Ярема и Бука преслап.

 

Формата на планината е куполовидна без характерни черти в релефа, които ясно да я разделят на дялове. Поради това тя условно за удобство се дели четирите като дяловете започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.

 

Характерни за Витоша са каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях). Те представляват големи струпвания на заоблени скални блокове. Получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи.

 

Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 кв.км и почти целият е включен в парк Витоша.

 

Климатични условия

Температурите в по-високите части на Витоша са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13°С, а на Черни връх е 8°С.

Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали.

Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 ч., а за Черни връх то е по-малко от 2000 ч.

 

Води

Във Витоша има много извори и поточета, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло море.

Другите рекички като Бистришка, Железнишка, Палакария, Матница, Владайска, Боянска, Драгалевска и др. в по-голямата си част са притоци на Искър и Струма. На територията на Витоша има и 6 подземни реки в галериите на пещера Духлата край Боснек.

 

Северните склонове на планината осигуряват условия за продължително задържане на снежната покривка, което осигурява отлични условия за ски спорт.

 

Минерални и карстови извори

Витоша е богата на минерални води като изворите са най-вече в районите на Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори са в южната част на планината, като най-известен е Живата вода в местността „Врелото“, над Боснек.

 

Природа

Горите заемат над половината от площта на планината като част от тях са създадени от човека чрез залесяване, пасищата и ливадите, част от които също създадени от хората заемат друга четвърт, а останалата част е покрита със скали, скални реки и сипеи, които не подлежат на залесяване. Като цяло природата на планината е силно повлияна от хората, които населяват подножието й и я използват най-малко от четири хиляди години.

 

Въпреки че голяма част от планината се охранява като природен парк близостта до столицата и други големи населени места, водеща до наплив на туристи, а и на бракониери и ограничава силно животинските популации. Едрите бозайници са единични екземпляри от благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк, както и неголям брой лисици, зайци, видри.

 

Близостта на хората и осигурената от това храна пък влияят благоприятно на популациите от птици. От установени у нас близо 200 вида птици над 120 гнездят на територията на Витоша.

 

Туризъм

Непосредствената близост на София, а от другата страна на Перник и други големи населени места неизбежно превръщат Витоша в най-посещаваната от българските планини. Най-известните туристически маршрути свързват изходните пунктове Княжево и Драгалевци с местностите Алеко под Черни връх, където се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца – първия български турист, Бай Кръстьо - също наречена на планинар, Златните мостове, където също има много хижи и малки хотели, и Копитото.

В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала.

Северният склон на Витоша, който се намира откъм София, задържа много сняг и е много подходящ за каране. Повечето писти са разположени около Алеко, като има всичко - от полегати полянки, където да се учат децата и ски училищата, до стръмни писти и дори екстремни улеи, подходящи за опитни скиори, разполагащи с добра ски екипировка. На пистата Академика (позната още като “Долното лале”) от няколко години работят машини за изкуствен сняг и се кара и нощно време (обикновено от 18:00 до 22:00) под красивата светлина на големи прожектори. Най-високата писта на Витоша е малката писта с влек тип “котва” под Черни връх, а най-ниските са разположени в горите далече от Алеко - От другата страна на голямото Витошко плато в ски зоната Конярника - Ветровала. Като цяло планината предлага всичко най-добро за перфектното каране на ски и то в идеална близост от големия град.

 

Транспортът от София се осъществява с автобуси, маршрутно такси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци.

 

Природен парк Витоша

 

http://www.park-vitosha.org

 

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в парка - Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. В момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша. В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината, както и "Самоковището", водопад на река Бистрица, обявен за природна забележителност. В южната част на парка до с. Боснек можете да посетите и природната забележителност "Духлата", опазваща едноименната най-дълга пещера в България.

 

Исторически паметници

Районът на Витоша е населяван от хилядолетия и в него са запазени много исторически забележителности с национално и международно значение:

 

Сред най-древните са: Надгробната могила на 500 м източно от Драгалевци, Надгробна могила на север от Драгалевци в м. "Могилата", Градище - южно от Бояна, м."Тухлите" - Градище - източно от Драгалевци, известно под името "Калето", Градище - близо до Драгалевци, намиращо се в м. "Зелени връх", Останки от крепост, намираща се южно от Бояна • Останки от антична постройка с ограда, намираща се в гробището на Драгалевци и др.

 

От Средновековието за запазени в различна степен: Средновековна крепост югозападно от с. Чуйпетлово, Средновековна крепост над с. Боснек, Славянско селище - под пещерата Духлата, Средновековна крепост до Кладнишкия манастир, Градище източно от Кладница, Средновековно селище в с. Рударци, Юрушка църква и гробище северно от Чуйпетлово и др.

 

Драгалевски манастир "Успение Богородично"

Драгалевският манастир е от възникналата към края ХІV и ХV в. група манастири около София, носещи название "Софийска (Мала) Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство.

 

Кладнишки манастир "Свети Никола"

Намира се на изток от село Кладница. Църквата се намира в двора на манастира. Възобновена е върху стари основи през 1841 г. Строена е от камък, измазана, има вградени стари камъни с образи и шарки. През 1890 г. е осветена от епископ Партений. Ктитор е Спас Бурнов от Мърчаево. Той е заклан вътре в църквата от софийския паша, който не е разрешавал строителството й.

 

Боянска църква "Свети Пантелеймон"

Боянската църква е уникален паметник на българския дух. Тя е един от малкото напълно запазени средновековни паметници, който представлява изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com