Туризъм, забележителности и бизнес

Момчиловци, Проглед, Хайдушки поляни, Рожен, Смилян Могилица, Арда,-Хотели в курорт Момчиловци. Къщи за гости в курорт Момчиловци. Вили, квартири, бунгала, апартаменти за гости, под наем в курорт Момчиловци. Момчиловци-ресторанти, механи, нощни барове, дискотеки. Момчиловци-туристически агенции, туроператори, забележителности. Бизнес

 

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

курорт Момчиловци, хотели, къщи, вили за гости,под наем
област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

наляво
наляво
надясно
надясно


 регион
 
 
 
 
 забележителност
Aрхеологическа етнографска сбирка курорт с. Баните
Mестността Краево край Триград, Ягодина, Девин,
Антична крепост местност Ченгене кале край Рудозем,
Биосферен резерват Дупката облас Смолян,
Бялото камене край СПА курорт град Девин,
Велоалея-Язовир Златоград край град Златоград,
Воденица в село Чепинци край Рудозем и Златоград,
Водопад-Струилски дол край СПА курорт град Девин,
Връх Гребенец край Девин, Ягодина Триград в Родопи,
Връх Перелик край курорт Пампорово,Смолян,Чепеларе,
Връх Преспа в Родопите край м.Хайдушки поляни,
Връх Рожен планина Родопи област Смолян,България,
Връх Свобода община Баните област Смолян, Родопите,
Връх Свобода-паметна плоча на Момчил юнак, Баните,
Връх голям Перелик в Родопи планина край Пампорово,
ДРЕВЕН ХРАМ ПОД ВРЪХ "ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ"-Рудозем,
Девинска 1 , Девинска 2 и Девинска 3 край гр Девин,
Джамията и "Златния коран" в село Чепинци,
Дяволският мост край СПА курорт град Девин, Борино,
Екопътека Еко-ехо край град Златоград, обл. Смолян,
Екопътека Загражден край Давитково, община Баните,
Екопътека Планинска прегръдка край град Златоград,
Екопътека По стъпките на Делю Хайдутин-Златоград,
Екопътека Света Неделя край град Златоград ,
Екопътека село Мочура край Рудозем и Златоград,
Екопътека село Пловдивци около град Рудозем,
Екопътека село Равнината около град Рудозем,
Екопътека, Кечи- кая -козник край град Рудозем,
Екопътека-Циганско градище -съдилището гр. Рудозем,
Екопътеки в Родопите-Дяволската пътека край Борино,
Етнографски музей Арда, Могилица, Смилян, Родопите,
Ждрелото на Хайдушки дол край SPA курорт Девин,
Защитена местност Гюмюрджински снежник, Златоград,
Извор Перинига край м.Хайдушки поляни и Момчиловци,
Историческия музей в град Смолян,
Калето-билото на Соколица край град Смолян, Родопи,
Кестенска пещера край СПА курорт град Девин,
Кралюв камък край град Смолян в планина Родопите,
Крепостна стена Кичика край гр. Рудозем, Златоград,
Кървавата стена в град Смолян, планина Родопите,
Местността Водни пад край Триград,Ягодина,Девин,
Местността Иноглово край град Смолян и Пампорово,
Местността Люлката край Широка лъка,Гела,Пампорово,
Местността Поляните край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Пометково край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Циганско градище край Рудозем,Златоград,
Местността Чаирите Триград, Ягодина, Девин,
Местността Чукаря край курорт с. Баните, Смолянско,
Местността Чуката на ридика край Баните,Смолянско,
Момин камък край град Смолян, ски курорт Пампорово,
Момина вода край село Момчиловци, Хайдушки поляни,
Момчилова крепост край град Смолян, Мадан,Родопите,
Музейна Етнографска сбирка курорт село Баните,
Настанската могила край Девин, Триград, Ягодина,
Национално училище за фолклорни изкуства в с. Широ,
Параклис Св. Св. Константин и Елена град Златоград,
Параклис Свети Атанас в град Златоград, Родопите,
Пещера "Шаренка" между градовета Мадан и Рудозем,
Пещера Надарска край с. Смилян-Могилица и Арда,
Пещера Надежда край град Девин, с.Ягодина, Триград,
Пещера Орфеева дупка край Девин, Борино, Триград,
Пещери Голубовица край село Смилян-Могилица и Арда,
Проходна пещера Калето край Смилян-Могилица- Арда,
Резерват "Старата гора" край село Триград,Ягодина ,
Резерват "Шабаница" край град Триград община Девин,
Резерват Дженда край с.Загражден, Баните, Родопите,
Резерват Кормисош край село Загражден в Родопите,
Резерват Сливка край с.Загражден, Баните, Родопите,
Римски мост Кемера в местността Дженевра с. Борино,
Скала Момата край село Широка Лъка, община Смолян,
Скалният феномен Костен камък край село Орехово,
Смолянски водопад Салихаговата урва град Смолян,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Средновековна крепост Козник над град Рудозем,
Тракийска пещера Боево край гр.Рудозем и Златоград,
Тракийско светилище-бога Слънце Белите камъни ,
Харамийската пещера край Триград, Ягодина, Девин,
Храм на Енихан Баба на връх Свобода община Баните,
Църква Успение на Пресвета Богородица” Пампорово,
Чаирските езера край село Триград община Девин,
Язовир Цанков камък в Родопите край курорт Девин,
манастирска крепост на връх Св. Неделя в Златоград
 местност

Уважаеми потребители, забележителностите и възможностите за туризъм към това населено място се намират в областта около него. Някой са по-далеч а други по-близо ,но в рамките на един ден могат да се посетят при интерес от ваша страна. Всяка една от тези дестинации са достойни за нашето внимание. Към всеки един обект сме вързали възможностите за туризъм в региона.

България-село Момчиловци  област Смолян, планина Родопи

 Село Момчиловци се намира на 14 км. северно от град Смолян и на 14 км. източно от Пампорово, разположено на 1050 м.н.в. в Момчиловския рид.

Днес Момчиловци е модерно място за туризъм. Красивите родопски пейзажи, тишината, чистият въздух са отлична предпоставка за незабравима ваканция. Момчиловци е близо до ски-центровете Пампорово (12км.) и Чепеларе (13км), както и до административния център Смолян. От селото излизат много туристически пътеки, които минават покрай ливади и вековни гори и водят да историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, до хижите Момчил юнак и Преспа, до върховете Момина вода, Преспа, до Националната астрономическа обсерваторията на Рожен.

В селото работят 6 семейни хотела, които посрещат гости от целия свят. В механите и ресторантите, пресъздаващи традиционната родопска атмосфера, може да се опита родопска кухня и да се чуят вечните родопски песни. Момчиловци предоставя изцяло условия за екологичен и селски туризъм.

В селото отскоро работи Център за планински спорт и туризъм. Неговите организатори са млади и високо интелигентни хора. Центърът предлага услуги свързани с туризма – осигурява се водач и екскурзовод, който ще ви покаже и разкаже за забележителностите на селото и околностите, може да се наеме човек с когото да берете горски плодове и гъби или квалифициран учител за ски и сноуборд. По инициатива на центъра за планински спорт и туризъм в Момчиловци ще се построят ски-влек, ски-писта и сноуборд център. В Момчиловци е уредена музейна сбирка и художествена галерия.

Село Момчиловци се намира в една котловина в Средните Родопи с изход на юг към извора Хубча. От север е защитено от голямото вододелно било Рожен, Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере.

История

Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей.

За хода на завладяването на Родопите от османците няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полумитичните имена на Енихан баба, Саръ баба и др. След османското нашествие в землището на селото се преселили юруци — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното българско население.

 

През 1836 година в селото е изградена църква. През следващите няколко години малкото живеещи в Момчиловци (тогава Горно Дерекьой) ахряни (българи мюсюлмани) се изселват. През 1883 година през месец юли чешките професори — художникът Иван Мърквичка и историкът Вацлав Добруски - учители в Пловдивската гимназия, с ученика си Васил Дечов от Чепеларе посетили селото с научна цел. Селяните добре посрещнали гостите и на другия ден в неделята ги поканили на сватба [2]. Добруски попитал стари хора: "Имало ли е в селото българи-мохамедани?" Всички единодушно му отговорили, че е имало и щом оградили църквата, те се изселили. Ето как Добруски е предал разговора си със старците от Горно Дерекьой: "Чух тъй също, че помаците завиждат на съседите си българи, дето имат манени и изписани църкви. Когато българите от с. Дерекьой построили нова църква, помаците нажалени, че и те си нямат джамия, преселили се в друго село, чисто помашко. Освен това помаците все си държали старите български прякори - Поповци, Стояновци и пр. и си помнят роднинските връзки с българите. Помаците съзнават, че прадедите им са били християни, но не искат да знаят, че са били българи, ако и да говорят чисто български език. Турският език наричат "свински". От турски език те не знаят нищо, освен няколко най-обикновени изречения и няколко числителни имена и поради това не могат да научат свестно нито една молитва".[3]

До 1912 година границата между България и Османската империя минава по билото на Роженския дял на Родопите, на около 7-8 км северно от Момчиловци, което по това време е на османска територия.

На 10 април 1878 година Горно Дерекьой е завзето от сенклерови бунтовници. На 20 май руски роти изтласкват сенклеровци от селото. През лятото на 1878 година постоянната заплаха над християнските села принуждава населението от двете страни на новата граница да потърси помощта и закрилата на Петко войвода. На 18 август станала схватка с група сенклерови бунтовници на Ешекулак, а на 30 август на връх Момина вода. Появата на Петко войвода вдъхнала кураж на изплашеното население и накарала местните банди да се въздържат от пакости и изстъпления над мирните жители.

Берлинският конгрес през лятото на 1878 година потвърдил оставането на селото в Турция. Новата граница минавала по водораздела, който от стари времена бил границата между Рупчос и Ахъ Челеби. През ноември 1878 година една комисия определила границата, като набивала колци (колове). Такива колове набили и през средата на землището на с. Горно Дерекьой.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Дерекьой (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] В границите на България Момчиловци е от Балканската война. През 1934 година по настояване на писателя и общественик Васил Дечов селото е приеменувано на Момчиловци "за да се увековечи името на Момчил юнак в паметта на идните поколения".[7]

Обществени институции [редактиране]

  • Читалище „Светлина“, основано през 1925 г.
  • Музей
  • Църква " Свети Константин и Елена"
  • Кметство
  • Ски писта "Момчил Адвентчър" Картола

Културни и природни забележителности

В околностите на Момчиловци има изградени 26 параклиса. До параклиса „Свети Илия“ има паметна плоча на двама немски пилоти, загинали на път за Гърция през 1941 г.

Редовни събития

  • Църковен празник на селото е 21 май, „Св. Константин и Елена“.

Център за Планински спорт и туризъм - Момчиловци

 

 

Мобилни Телефони

0888 885941

0887 256407

0889 994926

Телефон/Факс

0302 32803

 

 

E-Mail

cpst@abv.bg

mom_chill@abv.bg

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com