Белоградчик възможности за туризъм



 

Град Белоградчик се намира в Северозападна България. Той е живописно разположен в западната част на Стара Планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545км. надморска височина. Белоградчик отстои от град София на около 170км., град Видин-55км, град Монтана-70км.
 
 
Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред най-атрактивните национални туристически обекти на България. Природните особености и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните и желани туристически атракции.
 
 
 
Един от най-забележителните исторически паметници в Белоградчик е Белоградчишката крепост. Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, когато българската държава още не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя през III век от новата ера.
 
За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Крепостта е трябвало да контролира тази част от пътя прокаран от град Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област). Римляните построяват най-високата част от крепостта наречена Цитадела. На няколко метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римската крепост
 
          Тази крепост (Латинско кале) имала за задача не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. Като през деня римляните използвали за сигнализиране дим, а през нощта огън.
 
 
 
 
 
През 395 г. Балканските земи влезли в пределите на Византия.
 
 
През VI век на Балканския полуостров започнали набези на славяни, което заставило византийците (император Юстиниан I – 527-565г.) да изградят няколко нови укрепителни пояса. Независимо от това те на са могли да устоят на мощния напън на славяните и прабългарите, които в края на VII век извоювали правото на съществуване на новата българска държава.
 
 
През XIV век в Северозападна България е образувано царството на Иван Срацимир. За да се противопостави на турския натиск той доукрепил и разширил крепостта.
 
В края на XIV век крепостта е завладяна от турците. В нея се настанява гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. Турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид.
 
През 1850г. крепостта играела негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание. В нейните подземия били затворени и измъчвани ръководителите на въстанието в Белоградчишко. След което били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени.
 
 
 
Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези борци.
Като военно съоръжение крепостта е използвана за последен път през Сръбско-българската война през 1885г.
Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985г.с национално значение, пригодена за масови посещения.
 
Тя се състои от три двора с обща площ 10 211кв.м. и едно отделно укрепление. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки, а за оръдията –три бастиона и три амбразури.
От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на белоградчишките скали.
 
Работно време: 08:00 – 19:00 часа всеки ден
Цени-вход: учащи-0.60лв., възрастни-1.50лв., чужденци-3.00лв.
Цени-беседа: български език-2лв., чужд език-5лв.
Тел:  +359...
 
 
 
Друг значим паметник на културата в града е Пановата къща. Тя е ярък представител на западно балканската архитектура. Строена е около 1810г. След реставрирането й през 1970г. в нея е показана експозиция (8 000 експоната) отразяваща бита, поминъка и борбите на населението от този край през XVIII и XIX век. Особено внимание е отделено на националноосвободителните борби от 1850г., на Освобождението на България и района от османско иго и на Сръбско-Българската война.
Работно време: 09:00-12:00ч. и 14:00-17:00ч.
Цени: учащи-0.60лв., възрастни-1.50лв., чужденци-3.00лв.
Тел:  +359...
 
 
    Джамията “Хаджи Хюсеин” е паметник с местно значение. Построена през 1751г., тя е забележителна с българската си дърворезба. Това е единствената джамия в страната с таван от българска дърворезба. В момента е в процес на реставрация.
 
 
 В града функционира единствения природо-научен музей в Северозападна България, разполагащ с над 3000 експоната, отразяващи най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на тази част на България. Увлекателни беседи съобразно с възрастта и интересите на посетителите представят занимателни и любопитни страни от съществуването на живия свят.
 
 
 
     Работно време: 08:00-12:00ч. и 14:00-17:00ч.
Цени: учащи-0.60лв., възрастни-1.50лв., чужденци-3.00лв.
Тел:  +359...
 
 
Сред красивите Белоградчишки скали се белее куполът на астрономическата обсерватория. Тя разполага с три телескопа – 60см. Касегрен, 36.5 Целестрон, 15 см. Касегрен, компютър за обработка и съхранение на данните от електрофотометричните наблюдения и тези със CCD камера. Наблюдават се луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, галактики. Ежегодно се провежда школа по астрономия с международно участие.
 
Работно време: вечер след 20:00часа
Цени: учащи-0.50лв., възрастни-1.00лв., чужденци-2.00лв.
Тел:  +359...
 
 
 
              С голямо културно-историческо значение и обект на масови туристически посещения е местността Анище, която се намира непосредствено до пътя Салаш-Белоградчик на 2км. източно от село Граничак.
 
Тук са открити останки на разрушено антично селище, представляващи отделна постройка състояща се от 4 стаи. На разстояние 300м. От горепосочената сграда се намира и втори ансамбъл подобен по разположение на първия. Намират се и множество фрагменти от глинени съдове, монети от III век, накити. Счита се, че това е крайпътна станция(селище) разположена на пътя Рациария-Наисус(сега Ниш) построена и използвана от римляните през II-III век и вероятно разрушена от варварските нашествия в края на III и началото на IV век.
 
Един от уникалните природни феномени в Белоградчишката селищна система са Белоградчишките скали. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30км. и ширина 3км. Най-величествените скали са около града-Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Овчарчето, Гъбите, Лъвът и много други .Тъжна легендасе разказва за Мадоната. Насилствено приютена зад манастирски стени, тя забравила мирското си име и приела новото си име Валентина. Тя била толкова красива и пленителна, че когато я подстригали и облекли в монашески дрехи приличала на същинска мадона. Всички започнали вместо Валентина да я назовават Мадоната.
 
 
           Животът протичал еднообразно: молитви, уединение, самота, тежки като в затвор.
В манастира веднъж в годината пускали поклонници. Тогава около манастирската поляна ставал голям панаир. От прозореца на килията си Валентина, между тълпата забелязала млад и красив, на бял кон, момък. Въпреки строгата забрана тя изтичала към църквата и посрещнала младежа пред входа на храма. Между тях се родила дълбока любов. Скоро тяхната любов била разкрита. Зад дебелите манастирски стени се чул детски плач. Валентина била изгонена от манастира да се скита по света със своята незаконна рожба.     
Гръм и мълнии се разнесли, развихрила се страшна буря, земетресение сринало манастира. В този миг всичко се вкаменило. Монахините на път за манастира останали неподвижни, Мадоната приведена с дете така останала самотна, а момъкът на белия кон, вкаменен чака своята любима Мадона.
 
Втората група скали е разположена западно от града като най-известни скали са : Збегове, Еркюприя, Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Тук могат да се видят дълбоки пропасти и огромни насечени скали. В западната страна се открива галерия зашилени скални пирамиди, подобни на Стобските и Кътински в Рила. Тук е и хай-интересната каменна композиция – Близнаците. Малък и Голям Збег са били крепостни твърдини, широко използвани като естествена крепост през различни времена от византийци, българи и турци. Навремето е имало издълбани стотина стъпала, някои от които личат и сега. От височината на Збегове е подържана връзка, чрез сигнализиране с други крепости в околността. На много места личат основи на постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.
Збеговете са получили своето име от бягащите от околните села хора, за да търсят защита при разни смутове и нашествия.
На два километра западно от Збегове е скалата Борич. И тази скала е имала стратегическо значение. На равнището на тази скала-разказва преданието-героични защитници водили последен бой с османския завоевател. Алена кръв багрила Борич. Между защитниците на родината е имало и храбра девойка. Когато всички борци били убити тя трябвало да избира. Девойката избрала смъртта пред робството и се хвърлила в пропастта, където цъфтят благоуханни цветя, за които се разказва, че са напоени със сълзите, които девойката отронила за поробената земя.
 
Около Збегове и Борич има много единични и групови скали с най-причудливи фигури и образи като гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и много други.
На около 4 км. източно от града се намира трета група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепинишката пещера. Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.
 
 
Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
Белоградчишките скали, тези изумителни каменни структури, са изваяни от природата в продължение на 200 млн. Години. Към края на палеозойската ера тук се наслоили песъчливо-мергелни скали, които по-късно били залети от море, на дъното на което се отлагали, свличани от буйни реки от околните височини, грамадно количество чакъл, пясък и глина. С течение на времето свлечените материали били споени от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, които поради обагрянето им с железен окис, придобили червеникав оттенък
 
 
При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В хай-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала и до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушили неравномерно. В тях ненадминатият природен скулптор ваял една след друга чудни фигури. Той създал разнообразни по форма и големина скални творби, наподобяващи животински фигури, човешки глави, някои от тях и на нащърбени от миналото, издигащи се на повече от 100м. средновековни замъци и кули.
 
 
 
В пясъчника и варовика са се образували и над 100 пещери(проучени напълно или частично)-хоризонтални, пропастни, водни и сухи, богати на вторични образувания-сталактити, сталактони, синтрови джобчета и други.
“Перлата в короната” е пещера Магура. Намира се до село Рабиша на 25км. северозападно от град Белоградчик и на 35км. от град Видин. Паметник на културата и национален туристически обект, тя е една от най-големите пещери в България. Площта на пода се изчислява на над 30 000кв.м., а кубатурата –над 220 000кв.м. Общата дължина на откритите досега галерии възлиза на около 2500м
 
.
 
 
В пещерата се очертават по-големи и по-малки зали.Основните са: Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите.
                              
Фантастични са образуванията в Магурата-сталактити, сталагмити, сталактони-Мадоната, Драконът, Заснежените борчета, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Някои от тях освен с красотата, впечатляват и с височина над 20 метра и диаметър 4 метра, а “Падналият бор” е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 метра и с диаметър 6 метра. В пещерата могат да се видят и Арфите (Камбаните),които при удар издават различни звуци, сливащи се в хармоничен акорд. В Тронната зала на сравнително малко пространство са събрани Тронът, Вкаменената река, Гъбата.
              
 
Едно от най-интересните образувания е “пещерното мляко”. То представлява мека варовита колоидална маса , която по-късно се втвърдява.
 
           
 
В пещерата се намират уникални рисувани скални изображения. Общият им брой е неколкостотин.Рисувани са с прилепно гуано (тор). Те са разновременни-от епипалеолита(10 000 години преди Христа) до ранната бронзова епоха. Изобразяват култови и ловни сцени,записи на числова информация,танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение,ловци,животни,звезди,оръдия на труда, растения.
        
Особен интерес представлява слънчевия годишен календар от късния неолит. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия,което отговаря на една година от Григорианския календар. Календарът отбелязва значими астрономически събития,като зимно и лятно слънцестоене, пролетно и лятно равноденствие и други.
     
Намерените фосили свидетелстват, че районът на пещерата е обитаван от праисторически животни.В Магурата са открити кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, дива котка, сърна, елен и други.
                      
Направените проучвания в пещерата показват, че тя е била обитавана още преди 12 000 години. В Триумфалната зала са разграничени шест жилищни нива – от ранната бронзова епоха (3 000 години преди Христа) до ранната желязна епоха(ХІІ-ІХ век преди Христа). Жилищата са били изградени от дървени колове, преплетени с пръти, измазани с глина, премесена със слама. Оръдията на труда са били изработени от камък и рога на елен.
 
 
В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическа (бутилкова) технология. Виното може да се дегустира в самата пещера.
 
 
 
В съседство с Магурата се намира едно от най-големите по площ вътрешно езеро в България- Рабишкото езеро ( 7,8 кв. км.). То е с тектонски произход, като дълбочината му достига 35-40 м.
 
 
Пещера “Магура” е отворена за посетители през цялата година. Тя е леснодостъпна и електрифицирана. Направени са удобни, покрити с плочи пътеки
 
 
Работно време: 09,00-16,00, всеки ден
 Цени-вход: учащи-1,70, възрастни-3.50, чужденци-10.00 лева
 Телефони за контакти:99329 213
 
 
 
Растителният и животинският свят в района е богат и разнообразен. Срещат се редки и застрашени видове включени в Червената книга на България( някои от тях единствено в този район на света: Български ерантис, Томасиниев минзухар, Тъмнопурпурна метличина, Сръбска рамонда). Широко е представено и семейство Салепови ( Орхидеи)
 
                                       Видове включени в Червената книга на България
Растения:
1.Висока бисерка , 2.Томасиниев минзухар,3.Български ерантис, 4.Самовилски божур, 5.Йовибарба, 6.Ничичово прозорче, 7.Пълзяща телчарка,8.Банатска телчарка 9.Червена липа,10.Хойфелова тимянка11.Лъскав напръстник,12.Сръбска рамонда
13.Тъмнопурпурна метличина,14.Румелийска
метличина ,15.Венерова симфиандра,.
16.Пеперудовиден салеп, 17.Кълбест салеп
18.Балкански оклоп,19.Тъполистен оклоп
20.Стефчова тлъстига, 21.Прешленолистен
наводник,22.Петниста сверция, 23.Снежно кокиче
Животни:1.Черен щъркел, 2.Малък орел, 3.Скален орел,
4.Египетски лешояд, 5.Орел змияр,
6.Ловджийски сокол, 7.Сокол орко,8.Лещерка,9.Глухар, 10.Горски бекас, 11.Гълъб хралупар,12.Черен кълвач,13.Трицветен нощник,14.Дългопръст нощник, 15.Вълк,16.Златка
Белоградчик и околностите му предлагат отлични условия за излетен, трекинг, велотуризъм. Обозначените “Екомаршрути” отвеждат до най- интересните обекти в района
 
 
 
 
Екопътека № 1 -жълта
 
Белоградчишките скали
            - Преход Туристически информационен център(1) –Посещение на Исторически музей(2)-Посещение на Белоградчишката крепост(3)-Преход от Белоградчишката крепост до Субашин чешма(4)-Преход от Субашин чешма до Природо-научния музей(5)-Посещение на Природо-научен музей(6)-Преход от Природо-научен музей до Телевизионната кула(7)
 
Време за посещение и преминаване на маршрута-4 часа
 
 
Екопътека №2-зелена
 
Планиница
               -Преход Туристически информационен център(1)   Място за почивка(2)-Преход до Хайдушко кладенче(3)-Преход от Хайдушко кладенче до място за пикник на Планиница(4)-Преход от мястото за пикник на Планиница до базата, за туристи на Планиница(5)-Преход от Планиница до местността Чуката(6)-Преход от местността Чуката до Белоградчик
Време за посещение и преминаване на маршрута -4 часа
 
 
                                                                    Екопътека №3-синя
 
                                                                    Скална група Збегове
 
-Преход Туристически информационен център(1) до Белоградчишката крепост(2)-Преход от Белоградчишката крепост до местността Разкъсие(3)-Преход от местността        Разкръсие до скалната местност Збегове(4)-Почивка-Преход от Збегове до Попската къща(5)-Почивка-Преход от Попската къща до Белоградчишката крепост
Време за посещение и преминаване на маршрута- 6 часа
 
Екопътека №4-червена
 
Връх Ведерник
 
-Преход Туристически информационен център(1) до Белоградчишката крепост (2)
- Преход от крепостта до местността Разкръсие( 3)
- Преход от местността Разкръсие до местността Иванов камък -място за пикник( 4)
- Преход от местността Иванов камък до местността Столове(5)
- Преход от местността Столове до връх Ведерник (6)
- Преход от Връх Ведерник до местността Зарен( 7)
- Преход от местността Зарен до село Праужда
Време за посещение и преминаване на маршрута- 6 часа
 
 
Зона на пещерите
  1. Прелаз
  2. Янкулова дупка
  3. Десни сухи печ
  4. Леви сухи печ
  5. Пременска дупка
  6. Ремина дупка
  7. Юбилейна 74
  8. Венец
  9. Козарника
  10. Миризливка
  11. Магура
  12. Малката Магура
  13. Рингова пещ
  14. Темната дупка
  15. Бранкова трша
  16. Лепеница
  17. Ямата у липие
  18. Водни печ
  19. Крачимирско врело
  20. Башовишки печ
  21. Цанкино врело
  22. Каскадата
  23. Земна дупка
  24. Хайдушка пропаст
  25. Йокин меджак                                                          31. Яме
  26. Неприветливата                                                       32. Яме
  27. Мартин 11                                                                 33. Татарската
  28. Змийската пропаст                                                   34. Меча дупка
  29. Пропаст
  30. Яме I
 
В град Белоградчик функционира пещерен клуб “Бел прилеп”, чрез който любителите на алпинизма и пещерното дело имат възможност да посетят множество привлекателни пещери в района, богати на красиви образувания и пропасти – Цанкино врело, Марин, Пропаст , Прелез и много други. Пещерният клуб предлага на гостите квалифицирани водачи, спелеоложко и алпийско оборудване, необходимо за проникването, осветителна техника, инструктори, спасители в пещери.
Телефон за контакти:  +359..., 34 24,  +359 887...
 
Създадена е и Дивечовъдна станция “Миджур”, която предлага условия за лов и международен туризъм. Ловната фауна включва: благороден елен, сърна, дива свиня и други. Станцията разполага с ловни бази.
Ловен дом “Стакевци” – 1 апартамент и 5 стаи с по 2 легла със самостоятелни санитарни възли. За уютната обстановка в базата, допринасят просторната столова, гостна с камина и централно отопление.
 
 
Телефон:  +359...
Факс:       +359 936 3242
 
 
За улеснение на посетителите на града, за резервация, за допълнителна информация и други услуги, функционира и Туристически информационен център.
 
 E-mail:Milena_Tourist_Centre@abv.bg   
        Телефон на община Белоградчик:
 +359...,32 91