Национален музей Христо Ботев

наляво
наляво
надясно
надясно


 

 
Национален музей
Христо Ботев
 

В навечерието на Освобождение Калофер е процъфтяващ град с 5-6 хил. жители. На 26 юли 1877 г. перлата на Стремската долина, градът получил прозвището си “Алтън Калофер” е напълно опожарен и сринат до основи. 618 души са безмилостно изклани , а през следващите месеци от студ, глад и епидемии умират общо 1100.

Отцелелите от зверствата на поробителите и ужасите на войната се завръщат и заварват родния си град в руини. И отново непримиримият български дух им помага да съградят от пепелищата нов град.

2 юни 1926 г. в Калофер е организирано подобаващо честване, по случай 50-та годишнина от гибелта на Христо Ботев. Поставена е и паметна плоча (запазена и до днес) на мястото, където трябва да се издигне паметник на великия Ботев. На плочата са отбелязани три дати: на раждането на поета, на неговата гибел и годината на поставянето на плочата. На същия ден е официално открита и осветена и т.нар. “Ботева градина”. Година преди тези събития, последният пряк потомък на рода – о.з. ген Кирил Ботев “подарява за вечни времена…дворното място край друма в Калофер”, където се е намирала последната къща на семейство Ботеви. На тово място се открива през 1930 г. и първият бюст-паметник на Ботев в Калофер с автор Кирил Георгиев.

До 1926 г. въпросът за възстановяване на родния дом на Ботев не бил разискван. Той се поставя на обсъждане за пръв път от Настоятелството на Калоферската културно-просветна дружба веднага след възпоменанието, по повод на 50-та годишнина от Ботевата гибел. Настоятелството се заема с набирането на необходимите срадства, а разработването на проекта за къщата е възложено на проф. Хараламби Тачев. Освен, че е член на Настоятелството на дружбата, Тачев (1875 – 1940) е и професор в Художествената академия. Роден е в Пловдив, завършва Рисувалното училище в София, учи живопис при Мърквичка, а декоративно изкуство при Улрих, основател е на дружеството “Съвременно изкуство”. Работил е при декорирането на вътрешността на множество обществени сгради, сред които храм “Св. Александър Невски”, двореца “Врана”, но най-известен е с изработването на проекта за герб на София.

Като доказан професионалист, проф. Тачев пристъпва към изпълнението на възложената му задача особено отговорно. Преди всичко, той се запознава с описанията на пътешествениците, преминали през Калофер в ср. на ХІХ в. И В. Григорович, и Каниц дават доста подробни сведения за типичната калоферска къща от този период. Тя е двуката с голяма всекидневна, покрай стените на която имало вградени големи шкафове – мусандри, в тази стая се намирало и огнището. Когато обаче се стигнало до конкретни данни за мястото и външния вид на Ботевия дом, Тачев се натъкнал на непреодолими препятствия. Въпреки това, той остава с надеждата, че “…поне по показанията на разни лица в Калофер и вън от него – съвременници на Христо Ботев или баща му Ботю Петков”, ще създаде най-достоверния проект за възстановяване на родния дом на Ботев. За жалост, безмилостният ход на времето постепенно е заличил спомените, а през 20-те и 30-те години на ХХ в. малцина са останалите живи сведетели на онази епоха или, както сам пише проф. Тачев: “…пропуснат е момента за тези издирвания…, ако тази идея дохождаше тогава – скоро след Освобождението – все можеха да се съберат много ценни сведения, още повече, че самите братя на Христо Ботев бяха живи и щяха отлично да си спомнят за жилищата, в които са живели те и родителите им.”

Сведенията, които проф. Тачев успява да събере от по-стари жители на града, както и от Ботевия брат Кирил, сочат, че семейството е живяло на 3-4 места в Калофер. Като главен учител, Ботьо Петков, извън заплатата си, е имал право и на безплатна квартира, която му се предоставяла от черковно-училищното настоятелство. След завръщането си от Одеса, той живее в една от стаите на старото килийно училище, разположено около църквата “Св. Богородица”, в нея по-късно довежда и съпругата си Ивана Стайкова Дрянкова. Именно в тази стая на 25 дек. 1847 г. се ражада и първородният им син – Христо Ботев.

След близо 10 годишни проучвания, проф. Х. Тачев установява, че в Калофер семейство Ботеви са живел по-дълго в две къщи. Тази на хаджи Нестор се е намирала в сляпа уличка, близо до училището, а другата била преостъпена на семейството от брата на баба Иванка – Стою Дрянков, който я дарява на сестра си при изселването си в Кишинев.

Възстановяването на Ботевата къща започва през 1940 г. Тогава е решено да се изгради наново тази, в която най-дълго е живяло семейството, последната им къща, намираща се в Ботевата градина. Решението е продиктувано от факта, че старото килийно училище отдавна е съборено, а и близостта до църквата “Св. Богородица” създава неудобство за изграждане на музей.

Изпълнението на проекта за възстановянване на къщата на Ботевото семейство е възложен на арх. Балтаджиев от Пловдив. Балтаджиев изготвя, проект, по който през 1942 г. започват строителните работи.

През 1944 г ., по случай деня на славянската писменост, група евакуирани в Калофер учителки и ученици от София решават да разчистят къщата и двора и да уредят изложба от книги. Изложбата е подредена от библиотекарката Василка Кертева, която по-късно става и първата уредничка на музея. В деня на Ботев 2 юни къщата е официално открита за посещения. Интериорът е възстановен със събрани и дарени от калоферци старинни предмети – възглавници, черги, софри и друга покъщнина. На този ден е открита и първата - “Златна книга” за посетители и дарители на къщата-музей. В нея Минко Фетваджиев, член на ККПД написва, макар и с известни неточности “описанието, какъ се съгради тази паметна зграда – “къщата музей на Христо Ботев”,…”. От този ден домът на Ботев започва да приема първите си посетители, които са и първите дарители и се превръща в музей, който и до днес остава свято място за преклонение.

Днес Национален музей “Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му.

Основен елемент в музейния комплекс е възстановената къщата, в която е живял най-дълго Ботев и с право е наричал “роден дом”, В нея той се завръща след учението си в Одеса и учителстването в с. Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник “Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение “Майце си”. От този дом Ботев тръгва за “черна чужбина”, за да отдаде “сили и младост за свободата на любимото си Отечество. Оригинални музейни експонати, показани в нея, са чекръкът и шевната машина на Ботевата майка – Иванка. Чекръкът е изработен от орехово дърво и е предназначена за предене на по-финна вълна. Когато отива в Букурещ при Ботев, баба Иванка оставя чекръка си при свои близки. На 8 февруари 1945 г., чрез Мария Донева Неделчева, той е предаден в музея. Шевната машина е ръчна, марка “Хове”, американско производство. Принадлежала е на сем. Барзови от Калофер. Използвана е от Ботевата майка, за да шие дрехи на многолюдното си семейство. На 29 август 1948 г. е предадена на музея от Цветана Гълъбова.

През 1973 г. към мемориалната къща-музей отваря врати за хиляди поклонници на Ботев и новата експозиционна зала на музея. По случай 160-та годишнина от рождението на Христо Ботев в нея ще бъде открита новата експозиция. Основните акценти в нея са единствените запазени лични вещи на Ботев, печатната преса „Знаме”, знамето на Ботевата чета, макетът на парахода „Радецки” и други оригинални музейни експонати.

Най-ценните експонати, които има честта да съхранява Национален музей “Христо Ботев” са джобният часовник и личните писалищни принадлежности на Ботев. Джобният му часовник марка “Акре” с 15 камъка е с турски цифри на циферблата и отделен секундарник. Задната му част е с двойни капаци, като на външния с острие са гравирани инициалите “ХБ”. Часовникът е принадлежал на Ботевия баща – Ботьо Петков. Той го подарява на сина си при заминаването му за втори път за Русия, когато Ботев се установява в Румъния. През 1875 г. Ботев и Иван Драсов си разменят джобните часовници, в знак на най-искрено приятелство и по този начин тази безценна реликва е запазена. Потомците на Драсов предават Ботевия часовник на Института “Ботев-Левски”, а след разформирането му той е предаден, заедно с много други материали на Къща-музей “Христо Ботев”, Калофер.

Личните писалищни принадлежности на Ботев включват пресичка за попиване на мастилото, мастилница от синьо стъкло и поставка за перодръжки във формата на подкова. Изработени са от месинг и са използвани от поета през последните години от живота му. Запазени са от Ботевата майка, която по-късно ги подарява на племенника си Стефан Дрянков, от когото са откупени през 1972 г. и стават притежание на музея.

Във фонда на музея се пазят и лични вещи, снимки, писма и др. принадлежали на семейството на Ботев, негови приятели и съратници. В експозицията са изложени месингово хаванче с името на Ботевата съпруга – Венета, сахан и кърпа с монограм на дъщерята на Ботев – Иванка. Те са подарени на музея от внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова. Тя дарява и едно томче с произведенията на Ботев, върху което личат бележките и подписът на дъщерята на Ботев. Музеят притежава и оригинални снимки на Венета и Иванка Ботеви, както и на сина на Венета – Димитър, повечето са дарение от сем. Рашеви. Особен интерес сред ценните експонати представлява и писмото на Иванка Ботева от 24 януари 1906 г. до Дружество “Христо Ботев”, Калофер, в което тя изразява благодарността си за поздравителната телеграма по случай встъпването си в брак и уверява Дружеството, че продължава работата си по подготовката за новато издаване на Ботевите съчинения.

Представата за личността на Ботев, епохата, в която живее и твори, за най-близките му другари се допълва и от колекцията на музея от лични вещи и снимки на Ботеви съратници. Две кутии – едната за цигари, а другата за дребни предмети, използвани от Никола Славков, са предоставени на музея от неговата дъщеря Олга. Тя дарява и една снимка на Славков, отразяваща последното честване на поборника през 1936 г. (Славков умира на 20 април 1936 г. – бел.авт.) Дъщерята на друг приятел на Ботев Димитър Тодоров-Димитрото – Райна през 1956 г подарява на музея 3 снимки, които са запазили образите на най-близките Ботеви съратници и четници: Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Ботевия брат – Кирил.

С безценните си реликви, богати фондове и музейни специалисти Национален музей “Христо Ботев” се е превърнал в утвърден център на ботевознанието. Но най-важната част от дейността му си остава непосредствената работа със стотиците посетители на този истински храм на българщината. Повече от половин век музеят на Ботев е свято място за преклонение пред живота и делото на гения на България. Всички музейни служители, от откриването му до днес, се стремят да съхранят народната памет за поета и войводата и да предадат на гостите на музея своята любов почит към него. Те вярват, че тази любов не ще угасне, докато на страниците на книгата за впачатления обикновените българи, с трепет пишат: “…Докато има България, докато има само един българин на Земята, Ботев ще живее!”

Ася Николова, директор на НМ “Христо Ботев”

 

 

 

 

РАБОТНО ВРЕМЕ: 8.00 ч. – 12.00 ч. и 13.30 ч. – 17.30 ч.

Без почивен ден

Музеят разполага с щанд за сувенири. Предлагат се беседи на руски и френски език. По заявка се организира обзорна разходка из Калофер с посещение на исторически забележителности – църкви, Девически манастир, гроба и паметника на Калифер войвода и др.

Адрес: 4370 Калофер, ул. “Христо Ботев” № 5

Тел.     03133/22-04 , Тел.факс    03...

e-mail: musei_botev@abv.bg