Туризъм и бизнес в България - настаняване хотели, курорти, комплекси, къщи, вили, развлечение, бизнес, забележителности, градове

Марянският манастир „Свето Преображение Господне”



 

Марянският манастир
 „Свето Преображение Господне”
 

Марянският манастир „Свето Преображение Господне” се намира край село Марян, разположено на около 8 км източно от град Елена, на пътя за град Сливен. Равната местност на 300 м надморска височина е оградена от реките Боровщица (Руховска, Мийковска) и Бързица (Костелска). От изток, север и запад селото е обградено от хълмове и е открито към юг.

Първото поселище в района на село Марян вероятно се е появило през V-VІ век – период на мащабно римско и ранновизантийско крепостно строителство в Предбалкана и Балкана. За това говорят останките от християнска базилика от V или VІ век, които се намират в северния край на селото, където се сливат двете реки. Възможно е около църквата да е имало и манастир. При разкопките са открити мраморни колони, които сега се съхраняват в Археологическия музей в София.

Легенди отнасят основаването на манастира на сегашното му място към VІІІ-ІХ век. Казаното в легендите се потвърждава от откритите шест капитела от Теодосиеви колони, четири от които се съхраняват в Националния исторически музей в София, а две са съхранени в манастира.

Сегашната църква е изградена през 1835 година. При изкопните работи на нейното място са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. В него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона до главата – символи на духовната и светската власт, събрани на едно място. Когато открили гроба, жителите на селището по кондики, предания и оставени преписки в църковни книги решили, че са намерили останките на цар Борис І Михаил Кръстител. Но поради непрекъснатия страх от безчинствата на турските власти почти всички находки били отново скрити под земята. Сега могат да се видят само части от мраморния саркофаг, вградени в стените на съществуващия храм.

Друга легенда разказва, че царица Мара, сестра на цар Иван Шишман, заминавайки за Цариград, за да стане жена на султан Мурад, се е спряла в манастира, а след смъртта на султана се е върнала по тези места. Оттук, според легендата, е произлязло името на селото Марян, кръстено на царицата.

Сегашният манастир е действащ от 1992 година, учреден със заповед на Светия синод на Българската православна църква. В храма, който е един от най-големите и красивите в Еленската духовна околия, могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа. Храмовият празник е на 6 август – Свето Преображение Господне.¬¬

През 2004 година църквата и манастирът са основно ремонтирани, построени са нови сгради и е открита музейна експозиция на църковна утвар и исторически данни за православието в тази част на Еленския балкан.