Марянският манастир „Свето Преображение Господне”



 

Марянският манастир
 „Свето Преображение Господне”
 

Марянският манастир „Свето Преображение Господне” се намира край село Марян, разположено на около 8 км източно от град Елена, на пътя за град Сливен. Равната местност на 300 м надморска височина е оградена от реките Боровщица (Руховска, Мийковска) и Бързица (Костелска). От изток, север и запад селото е обградено от хълмове и е открито към юг.

Първото поселище в района на село Марян вероятно се е появило през V-VІ век – период на мащабно римско и ранновизантийско крепостно строителство в Предбалкана и Балкана. За това говорят останките от християнска базилика от V или VІ век, които се намират в северния край на селото, където се сливат двете реки. Възможно е около църквата да е имало и манастир. При разкопките са открити мраморни колони, които сега се съхраняват в Археологическия музей в София.

Легенди отнасят основаването на манастира на сегашното му място към VІІІ-ІХ век. Казаното в легендите се потвърждава от откритите шест капитела от Теодосиеви колони, четири от които се съхраняват в Националния исторически музей в София, а две са съхранени в манастира.

Сегашната църква е изградена през 1835 година. При изкопните работи на нейното място са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. В него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона до главата – символи на духовната и светската власт, събрани на едно място. Когато открили гроба, жителите на селището по кондики, предания и оставени преписки в църковни книги решили, че са намерили останките на цар Борис І Михаил Кръстител. Но поради непрекъснатия страх от безчинствата на турските власти почти всички находки били отново скрити под земята. Сега могат да се видят само части от мраморния саркофаг, вградени в стените на съществуващия храм.

Друга легенда разказва, че царица Мара, сестра на цар Иван Шишман, заминавайки за Цариград, за да стане жена на султан Мурад, се е спряла в манастира, а след смъртта на султана се е върнала по тези места. Оттук, според легендата, е произлязло името на селото Марян, кръстено на царицата.

Сегашният манастир е действащ от 1992 година, учреден със заповед на Светия синод на Българската православна църква. В храма, който е един от най-големите и красивите в Еленската духовна околия, могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа. Храмовият празник е на 6 август – Свето Преображение Господне.¬¬

През 2004 година църквата и манастирът са основно ремонтирани, построени са нови сгради и е открита музейна експозиция на църковна утвар и исторически данни за православието в тази част на Еленския балкан.