Църква „Успение Богородично” в с. Широка Лъка

наляво
наляво
надясно
надясно


 

Отговор на загадка 2 от брой 6. в списание "Туризъм и бизнeс". На снимката виждате църквата „Успение Богородично” в с.Широка Лъка
Първия читател на списание „Туризъм и бизнес” който позна каде се намира това място са сем. Величка и Тодор Балтови от гр.Смолян.Те спечелиха уикен за двама в хотел Алафрангите гр.Пловдив.
Редакцията благодари на хотела за предоставената награда.
 
 
 
Храм „Успение Богородично” в с. Широка Лъка

От самото заселване до началото на 19 век в село Широка Лъка не е имало нито църква, нито свещеник. Религиозните потребности на населението били обслужвани от пътуващи монаси-таксидиоти от Света Гора и Бачковския манастир, които минавали да събират дарения за манастирите. След Руско-турската война 1828-29г. , която завършва със загуба за Турция, под натиска на Русия и Европейските страни, турската власт при султан Махмуд ІІ е принудена да даде по-големи права на християнското население, живеещо в пределите на османската империя. Така през 1834 г. с много усилия и с помощта на влиятелни българи от Пловдив населението на с. Широка Лъка получава разрешение за построяване на храм, документирано с ферман на султан Махмуд ІІ. На въпроса, къде да се построи църквата в с. Широка Лъка, населението единодушно избрало мястото „Черковището”, където сега се намира храмът, тъй като на това място от незапомнени времена се извършвали религиозни обреди. Строежът на храма започнал същата 1834 г. и завършил за 40 дни с помощта на всички жители въпреки пречките от страна на местната турска власт. Народната памет разказва как мъже, жени, деца, старци и бабички напуснали домовете си и дошли на мястото, което било определено за строеж на храма. Започнала денонощна работа, изпълнена с радост и любов, защото широколъчани най-после щели да съградят толкова отдавна мечтаната църква, в която да намерят утеха, подкрепа и близост с Бога. Едни копаели, други къртели и подготвяли камъни, пренасяли ги, трети дялали греди, приготвяли вар и пясък. Майките, които имали малки деца кърмачета, се отдалечавали в съседните градини, да нахранят децата си, които лежали в люлки, окачени по дърветата, и пак се връщали да работят. Камъните се носели от разстояние 2 километра - местността „Рупски камък”, подавани от ръка на ръка. Преданието разказва за една едра и силна мома на име Тина, която занесла на гръб камък тежащ 120 оки. Така благодарение на християнското съзнание и неуморния труд на цялото население църквата била построена в определения срок - 40 дни. Една година по-късно, след завършването на довършителните работи и обзавеждането, храмът бил осветен на 20 юли 1935 г. от Пловдивския митрополит Никифор, бивш Смирненски архиерей. В последствие около църквата в Широка Лъка населението оформило цял архитектурен комплекс, заграден с висок каменен зид, включващ камбанария, костница, килийно училище (1835) и двуетажното училище „Св. Пантелеймон” (1888).

Храмът е посветен на „Успение на Пресвета Богородица”, той е чудотворен. В него мнозина болни са намирали изцеление на болестите си. И до ден днешен в навечерието на храмовия празник на 15 август много хора преспиват в храма, като отправят молитва към Св. Богородица с вяра и надежда, че ще получат изцеление на душевните и телесни недъзи.

          Църквата „ Успение на Пресвета Богородица е регистрирана като архитектурен паметник на културата, в Държавен вестник бр. 51/ 29. 04. 1973г.

                Отец Иван