Зима в Смолян



 

Зима в Смолян
Настоящата публикация се финансира от “Програмата за развитие на туризма в Община Смолян 2009 “

Ски спортове, кукерски игри и астрономически наблюдения могат да съчетаят туристите, избрали Община Смолян за дестинация на своята зимна ваканция.

В сърцето на тази древна планина, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал за да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи традиции и занаяти, следи от древни цивилизации, приветливи и гостоприемни хора. Те са следовниците на древните обитатели на планината, свързвана с митичния Орфей – пред звуците на родопската каба-гайда занемяват посетителите от близо и далеч. Петър Янев, Тодор Тодоров и формация „100 каба-гайди”, Държавният ансамбъл за народни песни и танци „Родопа”, Детско-юношеският фолклорен ансамбъл „Орфей”, ансамбъл „Манол Радичев”от с. Гела, детската гайдарска група от с. Момчиловци са не само визитна картичка на Смолян, но продължители на тази древна музикална традиция. Песента „Излял е Делю хайдутин” на родената в подножието на Ардин връх родопска певица Валя Балканска е едно от посланията на планетата Земя към други цивилизации във вселената, което лети с космическата совалка „Вояджър” в търсене на нови светове.

Националната астрономическия обсерватория „Рожен” при връх Рожен предлага на туристите наблюдения с телескоп и запознаване с историята на астрономическото дело в България. А гледката, разкриваща се от терасата на купола на големия телескоп, ще ви накара да притаите дъх: околовръст се е ширнало море от планински върхове. Навярно такава гледка е накарала големия български поет и писател Иван Вазов да възкликне „Родопа – море от вкаменени върхове”. Наблизо са и Роженските поляни, където на всеки четири години си дават среща фолклорни изпълнители от цялата страна. Тук на човек му става широко и волно, иде му вдиша с пълни гърди от свежия боров въздух и да запее. Вслушайте се и ще чуете песента вятъра клоните на елите… Сякаш всяко дърво, всяка тревичка и всяко цвете пеят – навярно затова националният фолклорен събор е наречен „Рожен пее”.

Ако сте пропуснали своя звезден миг при Рожен, не съжалявайте. Разходете се под звездното небе на Планетариума в град Смолян. Тук ще научите за формирането на световете и вселените, ще чуете легенди за съзвездията в нощния небосклон. Ако сте се налюбували на старата архитектура, докоснали сте се до фолклора, празниците и съхранените традиции на Смолянския край и искате приказката да не свършва, Регионален исторически музей „Стою Шишков” ще ви предложи вълнуващо пътуване в миналото на Средните Родопи, с автентични съкровища, запазени в постоянната експозиция „Родопите – от древността до наши дни”.

Пампорово, вторият по-големина от българските зимни курорти, е разположен в сърцето на Родопите, на 260 км от столицата София, на 85 км южно от Пловдив и на 15 км от Смолян. Един ден по пистите на Пампорово е достатъчен, за да се сдобиете с прекрасен слънчев загар, тъй като той заслужено носи името си на един от най-слънчевите планински курорти в България – слънчевите дни в годината тук са повече от 240. Климатът е мек, със силно Средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 8,5°С, а дебелината на снежната покривка е 140 – 150 см. Надморската височина на курорта е 1 650 м, като най-високият връх е Снежанка – 1 926 м. За Пампорово не са характерни нито резките промени във времето, нито лавините, така че спокойствието и безопасността ви по време на почивката са гарантирани. Ако досега не сте се научили да карате ски не се притеснявайте – ски-училищата в Пампорово са едни от най-добрите в Европа! Висококвалифицирани ски-инструктори ще обучат начинаещите в групи или индивидуално. Ски пистите в Пампорово са с различна степен на трудност, така че независимо от това дали сте начинаещи или опитни скиори, спускането по тях е едно незабравимо удоволствие.

На разположение на скиорите са 29 км писти за алпийски дисциплини с различни трудности, 30 км. писти за дълго бягане, девет ски гардероба и ски екипировка от световно известните фирми Atomic, Head, Orion. През м. Ноември 2008 г. бе открит и пуснат в експлоатация нов шестседалков закрит лифт от село Стойките до връх Снежанка на френската фирма Pomagalski.Лифтът ще обслужва двете нови ски писти за напреднали скиори, с обща дължина 7км.

Съоръженията, обслужващи мрежата от писти в к.к. Пампорово са с капацитет от 11 600 човека на час. Влековете – девет на брой, както и лифтовете- шест на брой/седалкови/, осигуряват на скиорите бързо и комфортно предвижване. Новия закрит шестседалков лифт на фирмата Pomagalski – Франция, е с капацитет 2 400 човека на час - 116 седалки, с обща дължина 2992 метра. Системата за изкуствен сняг на фирма Sufag и фирма York, с обща дължина на заснежаване 4034 метра, създават условия за ползване на пистите за по-дълъг период.

Тази година Пампорово е домакин на 14-тия Банкански ски-маратон.

Стартът на инициатива е пред хижа “Студенец”, Участниците ще се състезават на три дистанции - класическата от 50 километра, малък ски-маратон с дължина 30 километра и масов старт на 10 километра. На същата дистанция ще се проведе и надпревара за ветерани.

На 12 км от Пампорово е с. Широка Лъка – етнографски, културен и фолклорен резерват. Родно място на един от тримата екзархи на Българската православна църква – владиката Стефан.

Идвайки в това село-приказка, наречено с поетичното име Широка лъка, ще се озовете в епохата на българското Възраждане. Така твърдят всички, които поне веднъж са го посетили. А дошлите веднъж, винаги се връщат повторно. Многобройните къщи, съхранили характерната Родопска архитектура, калдъръмените улици, сводестите мостове над реката, характерният говор, песни и обичаи на местните хора ви дават възможност да се потопите в атмосферата на отдавна отминали времена, да се докоснете до българската култура и бит.

Селото не е голямо - има 850 жители, но славата му на архитектурно-етнографски резерват със свой оригинален стил, музикални традиции и история, е наистина голяма. То е разположено амфитеатрално на двата бряга на река Широколъшка в подножието на североизточните склонове на Западните Родопи и югозападните склонове на Чернатица, на 1060 м надморска височина.

Селището съществува на това място от 17-и век. Най-напред основателите на селото са се заселили край сегашната махала Заевите, но там тръгнало свлачище и те били принудени да се преместят в долината на река Луковица, а от там на днешното място на Широка лъка. Името на селото идва от широкото речно разклонение на едноименната река, лъкатушеща в причудливи извивки. Автентичните родопски къщи са разположени от двете й страни, надничащи зад дуварите си, накацали като птици по възвишенията.

Общо 90 обекта тук са обявени за паметници на културата. Много от тях са къщи с интересен - типичен за този край архитектурен стил. Най-старите датират от началото на 19-и век. Те са двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Дворовете им са малки, покрити с каменни плочи, а в средата се издига типична каменна чешма. Най-известни са Калайджийската, Григоровата, Богдановата и Учиковската къщи. Някога широколъчени били прочути майстори строители и доказателството за това е съграденото от тях, което и сега може да се види.

През 1834 г. в селото била построена църквата “Св. Богородица”. Според преданието тя била вдигната само за 38 дни. Иконостасът на църквата е автентичен. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до храма се намира старото училище, построено през 1835 г.

Изключително интересен е и Етнографският музей в селото, които се помещава в сградата на Згуровски конак. Музейната експозиция показва бита на населението от родопския край.

В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-старите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Пес-понеделник”. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка: големи чудовища - кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват, за да изгонят всяко зло от улиците, от къщите и от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. 

Традиционен пролетен празник е и Лазаровден, възроден след многогодишно прекъсване от ученици от основното училище. Празнува се в деня на Св.Лазар - седмица преди Великден. Момите-лазарки се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни носии, обикалят къщите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден имало традиция момците да искат ръката на своите избраница.

Има какво да се види и в близост до това приказно село. Само на 7 км от Широка Лъка, по посока гр. Девин, се намират известните от древността Беденски минерални извори. Недалеч са и скалните феномени Главата и Момата, както и Лятната гора. На 5 км в посока югоизток е разположено живописното село Стойките. Широка лъка е спирка на множество туристически маршрути в околността и е отправна точка за върховете Турлата, Голям и Малък Перелик, Широколъшки снежник и др.

 

Илия Годев

 

4700 Smolyan, 12 Bulgaria Blvd. , Office 235

тел./phone: ++ 359 301 62357, 67637 

Факс/fax:++359 301 62426

ел. поща/e-mail: smol@abv.bg

www.smolyan.com, www.seebg.net/smolian