СОСТРА римският град в подножието на Хемус



 

СОСТРА

римският град в подножието на Хемус

Една от основните римски военни пътни артерии свързващи провинция Долна Мизия през Хемус с Тракия, е пътя Улпия Ескус (с. Гиген) - Филипополис (гр.Пловдив). Пътят активно функционира от втората половина на І до края на V век и е сред най – натоварените в търговски и военен аспект римски път, свързващ две римски провинции.     

По продължението на пътя са локализирани множество пътни станции, селища и укрепления. В тях се разполагали военни контингенти, чиято основна цел била да наблюдават и бранят този важен търговски и военен римски път.

Сред добре запазените крайпътни комплекси почти в средата на пътя е Состра. Това е шестата пътна станция по този път. Включва крайпътна станция, силно укрепен лагер, цивилни селища, некрополи, сгради. Крайпътната станция е изградена от римляните върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.

Состра най – рано е отбелязана върху „Певтингеровата карта” в края на ІV век, която възпроизвежда местоположенията на римските пътища в късната Римска империя.

Преди повече от 17 столетия, поречието на река Осъм, се оказва подходящо място за настаняване на римски войници от ІІ-ра Матиакска кохорта. Стратегически подбрали местоположението, равен терен до естествен водоизточник, обработваема земя, планина.

Изпратени тук с мисията да бранят прохода и римския път през Балкана от варварски набези, те построяват своя отбранителна крепост. Наричат я Состра, вероятно от старогръцки, означаващо „пояс, превръзка, преграда”.

Лагерът-крепост е ситуиран в долината на реката, при село Ломец, Троянско, на 12 км северно от град Троян и 28 км южно от град Ловеч.

На площ от 4 кв. км. са разкрити и проучени още множество антични обекта.

Укреплението при е стандартен базов лагер (кастел) на помощна пехотна част, наброявала в различни периоди от своето съществуване, от 500 до 1000 войници. Планът на крепостта е близък до ромб, с територия около 1,5 ха.

Основите на ранната крепостна стена са положени през ІІ в.

В сегашния си вид Состра е запазена крепост от преходен тип, достигането до който станало в края на ІІІ – началото на ІV в.

Високи, единадесет метрови стени се издигали високо над земята.

За по-добрата и надеждна охрана, в средата им били изградени правоъгълни кули, а при ъглите на укреплението - в краищата – кръгли. Тяхната височина била още по-величествена - над 16 метра от земята. Независимо от разположението и функцията, която изпълнявали, всички охранителни кули били покрити с керемиди. Благодарение на височината им, войниците успявали да наблюдават голям участък от трасето на античния път Ескус – Филипополис.

Освен внушителните кули-наблюдателници, крепостта имала порти от всички срани. На три от тях били двупроходни - малки по размери и разположени в средата. През късната античност те са затворени, за да бъдат превърнати в потерни.

Най-голямата порта била от източната страна. Наименована е портата Претория. Голямата й височина и широката основа позволявали преминаването на талиги, превозващи от и за крепостта необходимите суровини, зърно, оръжие.

Зад крепостните стени, укреплението било снабдено с улична система, водопроводна канализация, лазарет, баня, склад за зърно, а войниците спяли в специално построени казармени помещения.

В центъра, била изградена най-важната сграда - щабът на военната част – Принципията. Там се решавали въпросите, свързани със стратегическото и тактическо командване на войниците. На специално отредено място се пазели свещенните бойни знамена с орела на подразделенията, бюстът на императора и касата на кохортата.

Римските военни части построили и други представителни сгради. Издигнали преториумът (луксозно жилище на командира на кохортите и същевременно място за отдих на високопоставени лица), хореумът (складът за зърнени храни) и други важни сгради.

Животът на войниците бил немислим без връзка с цивилно насел селение. За целта, на площ от 4 кв. км., източно и югоизточно от кастела, през периода ІІ – V век, вън от крепостните стени възниквали селища (викус или канабе), занаятчийски квартали, различни постройки, множество пещи за изпичане на битова керамика и др.

Цивилните осигурявали провизийте, оръжието и всичко необходимо за войниците вътре в крепостта.

За религиозните нужди на жителите на крепостта и населението извън нея се появила и църковна сграда – базилика.

На 1 км южно от кастела Состра, върху платовидно възвишение между селата Ломец и Дълбок дол, е открита раннохристиянска базилика „Свети Георги”. Тя е еднокорабна с една полукръгла апсида, притвор и три допълнително прилепени помещения от северната й страна, служещи при определени обреди. В специално построените й помещения, освен молитви, римляните извършвали своите кръщавки на новородени. Зидовете са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан.

Базиликата спада към т.нар. базилики с дървен покрив, едноделен олтар и дълъг наос. В края на ІV – V в. храмът обслужвал религиозните нужди на населението от крайпътния комплекс. Разрушена е по време на хунските нашествия през втората половина на V век. Вероятно е преизползвана през средните векове.

За нуждите на жителите на крепостта и цивилното население извън крепостните стени възникнали и „градове на мъртвите”. На територията на Состра са локализирани един малък некропол между селата Ломец и Дълбок дол, т.нар. мавзолей (монументално каменно съоръжение) – „Тунела”, и плосък некропол.

Животът вън и вътре в крепостта вървял гладко, до мига, в който нашественици ограбват, опожаряват и окончателно я разрушават.

Така, през време на своето съществуване Состра преминала през няколко етапа на историческо развитие.

Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която в средата на ІІ век изградила първата каменна стена Тя просъществувала до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите.

Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите, крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен - 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило и през следващите три десетилетия.

 Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в Римската империя при Теодосий І и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.

Така през V век е прекъснато съществуването на римската крепост Состра – античният предшественик на град Троян.

Музеят на занаятите e място, където днес се съхраняват великолепните находки, разкрити при археологическите разкопки. В резултат на това фонд „Археология” разполага с богата колекция от накити, монети, оръдия, оръжия, керамика, кост, стъкло и др.

От изминалия ХХ век до днес на територията на римския кастел и крайпътна станция са открити множество епиграфски паметници. В специално изграден Лапидариум до сградата на Музея на занаятите днес се съхраняват всички тези паметници.

Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра; надгробни и оброчни надписи, похлупак от саркофаг, постаменти, колони и др.

Благодарим за предоставения материал, а вие ще научите още нещо на sostra.troyanmuseum.com.