Туризъм и бизнес в България - настаняване хотели, курорти, комплекси, къщи, вили, развлечение, бизнес, забележителности, градове

Трявна



 

Трявна

Китният град Трявна се намира в северните склонове на Централна Стара планина, на около 400м надморска височина. През него живописно извива снага бистрата Тревненска река. Релефът е полупланински и планински, климатът - мек и подходящ както за туризъм, така и за профилактика и лечение на белодробни заболявания. Името на града се свързва с тучната трева, растяща наоколо.

Селището е оставило трайна диря в историята и културата на България. Следи от тракийски надгробни могили говорят, че живот по тези места е имало в дълбока древност. Оттук е преминавал римския път, наричан Верейски друм.

През 1190г. братята Асен и Петър разбиват византийските войски на император Исак II Ангел в Тревненския проход, което впоследствие води до възстановяване на българската държава. Запазени са различни предания и легенди за времето на Второто българско царство.

За пръв път името Трявна се споменава в документ от 1565г. , открит в Османските държавни архиви от холандския учен Майкъл Кийл. Селището е със статут дервентджийско, т. е. жителите му имат задача да охраняват прохода, срещу което се ползват с определени данъчни облекчения.

По-късно в Трявна възниква най-старата възрожденска художествена школа у нас. Причини за това са духовността на тревненци, живописната природа, богатството на дървен материал и близостта на старата българска столица Търново. Когато през 1871г. Феликс Каниц посещава Трявна, остава изумен от интензивността на занаятчийското производство и я нарича „български Нюрнберг”. Той изброява стотина ковачи, 40 производители на брадви, 30 бъчвари, по десетина души гайтанджии, мутафчии, килимари, терзии, самарджии и др. Характерни за региона са занаятите куюмджийство, казаслък, копринарство, розопроизводство. Приема се, че основните направления на школата са три – резбарство, зографство /иконопис/ и дюлгерство /строителство/.

Най-ясна представа за тревненската архитектура можем да получим наблюдавайки единствения напълно запазен от времето на Възраждането ансамбъл – площад „Капитан дядо Никола”. Сградите, затварящи пространството му са с висока архитектурна стойност.

Часовниковата кула е строена през 1814 г. Оттогава, та до днес механизмът й отброява отминаващото време. Всяка вечер в 22. 00 часа от нея се разнася Славейковата песен „Неразделни” – химна на града, докосващ сърцата на тревненци и гости.

Гърбавият мост до кулата съществува от 1844-45г. Негов майстор е Димитър Сергюв, построил много частни и обществени сгради в българските земи и притежаващ самочувствието да се подписва „архитектун”.

Строежът на Тревненското школо започва само година след откриване на Габровското от Васил Априлов. През 1939 г. то посреща първите си ученици. В него в продължение на няколко години учителства Петко Славейков. В момента е музей, в който могат да се видят възстановена класна стая, документална експозиция за учебното дело, даренията на братя Димитър и Никола Казакови, проф. Иван Газдов, Иван Попдимитров, проф. Кънчо Цанев, колекция от стари часовници, лични вещи и библиотеката на Димо Казасов

До Школото се извисява Райковата къща – чудесен паметник на късновъзрожденската тревненска архитектура и роден дом на първия професор по органична химия в България – проф. Пенчо Николов Райков. В момента в нея е представен тревненският градски бит от кр. на ХIХ и началото на ХХвек. Гостите се черпят с ликьор от вишни, те могат да си направят за спомен ретроснимки на фона на стари градски песни.

Според легенди църквата „Св. Архангел Михаил” е построена през ХII в. от Асеневци. Била опожарена през 1798г. от кърджалии и възстановена отново през 1819 г. Днес тя е обявена за национален паметник на културата. Иконостасът, владишкият трон и иконите в нея се смятат от специалистите за шедьоври.

Развитието на дърворезбата в Трявна е представено в Даскаловата къща-музей. В нея се е състоял прочутият облог, определен като първия български художествен конкурс. От таваните на двете гостни стаи греят незалязващите слънца, вдъхновили Рачо Стоянов да напише драмата „Майстори”, а Парашкев Хаджиев – опера със същото име. В двора се издига „Тревненската колона” – едно послание на днешните майстори към поколенията.

В музей „Тревненска иконописна школа” са показани 160 икони, рисувани от представители на местните зографски фамилии.

От Трявна е съратника на Левски - Ангел Кънчев. Родният му дом е превърнат в музей на революционното движение.

В Славейковата къща са родени деветте деца на Петко и Ирина, сред които големият български поет Пенчо. Тук те получават първите си уроци по родолюбие.

Уникална колекция е подредена в най-новия музей „Азиатско и африканско изкуство”. Тя е дарение на Трявна от скулптура Златко Паунов. Експозицията включва произведения от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански държави и представлява мост между културите на различни континенти.

Музеят в града предлага интересни атракции на своите гости – вечерни посещения на Даскалова и Райкова къща със съответни програми и почерпки, театрална постановка – част от драмата „Майстори” в естествен декор – Даскаловата къща, обучение по дърворезба, ретроснимки, сключване на граждански бракове в музеен обект по желание. Ежегоден е и Салона за резбарско изкуство през месеците юли и август. На 1 март в Райковата къща Баба Марта весели децата, на Великден могат да боядисват яйца и да ги подредят в изложба на старинния площад, на 6 май – да се полюлеят на Гергьовска люлка, а през коледните празници - да подредят традиционни сурвакници в някой от музеите.

Със сигурност има защо да се посети Трявна – този прекрасен град със стара история и традиции, съхранени до днес.

 

Тревненска легенда

Четири години градили къщата на чорбаджи Христо Даскалов – от 1804 до 1808. Главен майстор бил Димитър Ошанеца, а пръв негов помощник – калфата Иван Бочуковеца. Правили я с любов и майсторлък, така че и до днес тя буди удивление. За Гергьовден била готова.Събрало се мало и голямо да я види – такава къща дотогава в Трявна не е имало. Всички останали възхитени, всички хвалели майсторите. Единствен нейният собственик сякаш бил недоволен. Като богат търговец той обикалял далечни земи, виждал богато украсени къщи, а неговата му се виждала бедна откъм украсата. Почувствал упрек в думите на чорбаджията, старият майстор Димитър се засегнал, станал и казал, че в две от собите ще направи такива тавани, че втори като тях няма да има никъде. Тогава се случило чудо. Скочил и калфата Иван Бочуковеца и рекъл, че и той може да направи таваните и те няма да са по-лоши от тези на майстора му. Това било нечувана дързост за онова време – ученик да оспорва майсторството на учителя си. Затова част от старите предложили този непокорен калфа да бъде наказан, но други, по-мъдри, решили между двамата да бъде сторен облог и с труда си да докажат кой е по-талантлив. Допрели палци майстор и калфа и на другия ден започнали.Работили те и никой не знаел какво прави другия, никой не излизал от стаята си. Само Манка, чорбаджийската щерка, им носела храна и инструменти.

След шест месеца, на Димитровден, в двора на Даскаловата къща тежко запристъпвали марангозите, дошли да кажат думата си по облога. Влезли първо в стаята на калфата и като погледнали тавана – ахнали... Отгоре сякаш изгаряли лицата им лъчите на жаркото юлско слънце – символ на младостта и жаждата за живот. И те в един глас извикали: ”Майстор е вече Иван Бочуковеца”... Но когато влезли в другата гостна, останали поразени от красотата на тавана. Оттам също ги греело слънце, но това било спокойното и мъдро майско слънце, обсипано с 88 на брой маргаритки, от които нито две не се повтарят. Старите майстори признали: ”Майстор е вече Иван Бочуковеца, но баш майстор-Уста е майстор Димитър. Нему се пада червения пояс за първомайсторство в Трявна.” А на младия пожелали славата му да расте и Манка да стане негова невеста.

Дали е станало точно така, ние не можем да кажем със сигурност, защото това е една история, изминала път от двеста години, за да стигне до нас. Така завършило благородното състезание между двамата. По тази легенда през 1927г. писателят Рачо Стоянов написва драмата „Майстори”, а по-късно композиторът Парашкев Хаджиев – опера със същото име. И до днес двете слънца топлят сърцата и душите на гостите на Даскаловата къща и будят преклонение пред непреходния талант на техните автори. И до днес наблюдателите им спорят кое от двете е по-красиво, кое „по-хубаво грее”.

Легендата разказа Юлия Нинова

 

ЗА ИНФОРМАЦИЯ:

гр.Трявна - 5350

 

ДАСКАЛОВАТА КЪЩА

ул. “П. Р. Славейков”№27, тел.: (0677) 21-66

 

СЛАВЕЙКОВАТА КЪЩА

ул. “П. Р. Славейков”№50, тел.: (0677) 24-58

 

ТРЕВНЕНСКОТО ШКОЛО

ул. “Ангел Кънчев”№7, тел.: (0677) 25-17; GSM 0899 705 045

 

РАЙКОВАТА КЪЩА

ул. “Проф. П. Н. Райков”№1, тел.: (0677) 34-81

 

КЪЩА МУЗЕЙ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

ул. “Ангел Кънчев”№39, тел.: 0896 755 935

 

МУЗЕЙ “ТРЕВНЕНСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА”

ул. “Бреза”№1, GSM 0896 755 938

 

Музей “АЗИАТСКО И АФРИКАНСКО ИЗКУСТВО”

ул.:”Иван Славейков” 1, Тел.: 0677 23 89

 

Надписи под снимките

Общ изглед на Трявна

Часовниковата кула

Кивгиреният мост

Старото тревненско школо

Класна стая от Взаимното училище

Дарение на братя Казакови

Райковата къща

Гостната стая в Райковата къща

Църквата „Св.Архангел Михаил”

Даскаловата къща в Трявна  

Музей „Тревненска иконописна школа”

Централната зала в Музея

Инструментариум на тревненските зографи

Родният дом на революционера Ангел Кънчев

Славейковата къща

Музей „Азиатско и африканско изкуство”

Вечерно посещение на Даскаловата къща

Вечер и Райковата къща е красива 

Обучение по дърворезба

Вечер и Райковата къща е красива 

Салон на резбарското изкуство 

Експонат от Музей „Азиатско и африканско изкуство”