„ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА ТРОЯНСКИТЕ МАЙСТОРИ” НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ”Христо Ботев” гр. Троян



 

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ”Христо Ботев” гр. Троян
ДЕТСКИ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЦЕНТЪР
„ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА ТРОЯНСКИТЕ МАЙСТОРИ”
 

Обществената реалност отправя нови социални препоръки към българското училище. Новият образователен модел е центриран към личността на малкия ученик, който се превръща в субект на педагогическо взаимодействие. Това ще се постигне като се осигури многообразна, пълноценна и свободна реализация на детето, максимално развитие на неговия потенциал.

Началните училищни години са благодатно време за широка социализация на малките възпитаници, когато учителят ги изпълва със смислени активни дейности осигуряващи им силни преживявания, положителни емоции, чувство за достойнство, за превъзходство, дори за геройство.

С основание В.Н.Сухомлинский се обръща към учителите и възпитателите с препоръката: “Дайте на децата радост от труда, радост от успехите в училището, пробудете в сърцата им чувство за гордост, на собствено достойнство – това е първостепенна заповед на възпитанието. В нашите училища не трябва да има нещастни деца, в чиято душа ги гложди мисълта, че те не са способни на нищо.”(1,С.64)

В търсене на пътища за организиране на радостен, спокоен и увлекателен живот за децата в училище, за обогатяване на духовния им свят, за стимулиране на интелектуалните им способности и разширяване на кръгозора, у нас възникна идеята за изграждане на детски занаятчийски център.

Родното изкуство на троянския край е един далечен и близък свят, който всеки от нас носи в сърцето си, но не познава, свят, топъл като майчин скут, романтичен като приказка. Тази богата българска душевност, събрана като във фокус в народните художествени занаяти, достигнали и до нас, е нашият естетически завет на предците ни. Тази душевност е като глътка кладенчова вода по тежкия изморителен път. Глътка кладенчова вода..., но народът казва: “Добре е да напоиш жаден човек, но по-добре е да му покажеш кладенчето, та да пие колкото си иска.”

Ние, учителите не творим друг свят, а само продължаваме живота на традицията в нашия край. Троян е град на потомствени занаятчии. Тяхното изкуство е една от най-древните съзнателни човешки дейности, израз на могъщи духовни сили на народа ни, на неговата жизнена енергия и непрекъснатата му воля за творчески достижения.

Чрез детския занаятчийски център децата се приобщават към своеобразния и неповторим свят на троянските художествени занаяти. Добре подбрани и правилно изяснени, те завладяват всички области на душевния живот на детето – ум, чувства, въображение и воля.

Центърът е създаден през октомври 2004 година със съдействието на Сдружение на майсторите на народните художествени занаяти в града. Отначало стъпките му са внимателни и предпазливи. До тогава не съществува подобен опит и методика, към които човек може да се насочи и ориентира. Обхванати са 78% ученици от І-ІV клас. Този процент се запазва и през петте години, тъй като заниманията под ръководството на майстори и учители увличат и ентусиазират децата.

Естетическото чувство, играта на въображението и емоционалната потребност намират свое удовлетворение в дейностите. Те са с висок развиващ ефект и се отнасят до изработването както на фантазни образи, така и на обекти от действителността.

Душата на детето е отворена за целия свят. Чрез своето творчество то опознава света, определя своята зависимост от явленията от действителността, издига се и властва над хармоничната сляпост. За творчеството съществува само едно правило – свобода. Изделията обогатяват детските усещания и възприятия, формират определени способности, съдействат за опознаване на околната действителност.

Проектирането и изработването на едно изделие е интересна и увлекателна дейност, която стимулира творческото въображение на малкия ученик. Топлина и блясък в очите на децата и оная добродушна, едва доловима усмивка, която не може да се скрие, се забелязва щом започнат заниманията по дърворезба.

Дървото сякаш оживява, говори ти, радва душата, очите ти. Внася гората в дома и прави интериора неповторим. Всяка дърворезба има един особен чар - мекота. А и винаги можеш да прекараш пръсти и да се слееш с духа на дървото. Не би могло детето, живеещо сред величествените гори на Стара планина, да не поиска да даде душа на дървото, да му вдъхне живот.

Какво се чува, вижда и усеща в ателието по дърворезба? Дърворезбата е голямо изкуство и към него се устремява само онзи, който чувства дървото като живо. Всяко произведение не е само мисъл и труд – то е душа. Душа, вдъхната от ръката на детето. Хващайки чука и длетото в зениците на малките дърворезбари припламва необяснима радост и въодушевление. Грейналите детски очи са забравили всичко останало, сръчните малки ръце са отдадени единствено на творческия процес. Звучните наравномерни удари с чука върху длетото бавно, но сигурно извайват желания образ. Детето усеща творческото напрежение и разбира, че е необходимо за получаване на желания краен резултат.

Огромна е възпитателната сила на радостта от труда, на удовлетворението, получено в резултат на трудово усилие. Пораждат се нови стимули, нови творчески търсения, нови успехи. А може би това е смисълът и радостта? Оная радост от сътвореното, което се долавя във всяка резка, във всяка вдлъбнатина.

Ръката на детето е покорила дървеното трупче и го е превърнала в цвете, в пано.

Особено е привлекателна работата с глина в ателието по керамика. Грънчарството е традиционен български занаят, който идва още от времето на траките и римляните по нашите земи. Ето защо в това изкуство се преплитат различни стилове и етапи, предавани от поколения на поколения, от род на род, до наши дни. Керамичните съдове са едно от най-богатите културни наследства на българския народ. В тях са въплътени многовековните традиции, както и усета за красота и самобитността на традициите. Колоритът от шарки върху керамиката се постига чрез няколко способа на оцветяване, гравиране, цветно рисуване, апликиране на добавъчни фигури. Във формите, украсата и техниката на изпълнение на керамиката, прозират нейният духовен произход и устойчиви регионални особености. Грънчарството може да разказва. То възбужда въображението на съзерцателя с преливащите се форми и цветове, които предават прелестта на природното настроение. Ако човек се вгледа в глинените съдинки, няма съмнение, че ще върне времето – дървената масичка и трикраките столчета...

Гледаш глинените произведения, толкова прости и същевременно съвършени, взети и изваяни от самата природа.

В ателието по керамика се създава възможност децата да изработват интересни декоративни пана и малки скулптури за украса и за подаръци, които после оцветяват и декорират богато и интересно. В детското въображение представите от действителността се преструктурират, изграждат се нови образи. Това е началото на света, в който самите те – децата заемат централно място. Те плахо изобразяват себе си, като си придават образа на кукла, принцеса, герой от приказка или филм. Тези моменти са разбираеми, защото носят чертите на детската душевност. По този начин се създават условия да търсят, да усещат, да стигат до някои оригинални и неочаквани решения в своето творчество. Глинената творба е изживяване на света в пластика, бои и линии, различни от тези на познанието. Затова слънцето понякога грее в зелено, лястовичката е с три крила, за да лети по-бързо, таралежът е червен, вазите плитки, а чиниите дълбоки.

В ателието върху дървени полици, уж безразборно, а всъщност в чудна хармония са подредени декоративни пана и плочки, поставки за верикденски яйца, вази чинии, чаши, в които се откриват и типичните троянски шарки. Тази красота се допълва сполучливо от носиите, торбите, чергите на нашите баби, които подсещат, че корените на всичко, което се върши тук, са скътани дълбоко в народните традиции и това е разковничето на успеха.

Естетическото чувство и потребности намират свое удовлетворение в заниманията по пирография. Децата усвояват изразните средства, използвани в различни видове изкуства от възрастните: линия, цвят, форма, ритъм, композиция. Те се усвояват системно и се прилагат твърде интересно, смело и оригинално. Майсторът полага усилия да развива у детето особена чувствителност към изразните средства, лекота и сръчност при прилагането им. Наред с уменията се изисква и формиране на личностни качества на детето творец. То се нуждае от много топлота, внимание и вяра в неговите възможности. Това развива смелостта, увереността му, формира самочувствието и чувството за собствено достойнство, което повишава творческата му активност., прави го щастливо. Детето привиква към вътрешна организираност, съсредоточеност, целенасоченост и умение да се довежда започната работа докрай. Под чевръстите пръсти на малките пирографи и шарачи оживява цялата прелест на националните костюми върху дървени чинии, дъски за хляб и прословутите български мускали. Красиво пирографирани и и оцветени дървени лъжици, великденски яйца, подкови, кутии сведетелстват за творческите търсения и художествен усет на децата. При докосването до тяхното очарование се усеща богатия духовен мир на народа ни, който в различни случаи умее да създава красота в живота ни.

Дискретно, почти незримо, но наситено с професионално присъствие и грижа е ръководството на педагога и майстора. Разговаря се с децата като с равни, вниква се в детското светоусещане, в свежестта и неподправеността на детското въображение.

Тук е невъзможно да съществува фалш и неискреност. Един срещу друг са изправени малкият човек и възрастният, а между тях са глината и дървото, които трябва да оживеят. Всяко произведение минава през ума и сърцето, за да носи душевна наслада и на своя създател и на този, който ще се докосне до него. То не е само мисъл и труд – то е душа. Душа, вдъхната от ръката на детето.

Въпросът за възпитателната роля на българската народна култура върху подрастващите поколения не е нов и трябва да се решава в диалектическо единство – минало, настояще и бъдеще. Проследявйаки народните традиции на нашия народ, откриваме онези върхове, в които се корени вечното, красивото, насъщното, което ни представя като българи, и което наричаме българска култура. Познаването на дълбините на народното творчество обогатява с мъдрост и необятна красота.

Пред малките ученици е открехната една врата към хубостта, към щастието, към усмивката, към извора на родолюбие и красота, от които те и в бъдеще могат да черпят с пъли шепи.

Ето защо вече пета година функционира детският занаятчийски център. Той е великолепното настояще.

И все едно е какви ще станат учениците, посещавали детския занаятчийски център – скулптори, строители, архитекти, артисти, едно е сигурно – те ще имат верен усет за българското и сърца, открити за хубавото. Те ще съхранят традицията българска, защото са приобщени към нея от най-ранна възраст.

 

Детски занаятчийски център”Златните ръце на троянските майстори” създава условия и възможности за развитие и изява на всяко дете, дава възможност на подрастващите не само да възприемат и оценяват, но и сами да творят красота в живота и изкуството.

Осигурен е свободен и безплатен достъп на всички желаещи деца.

 

Нашият адрес е:

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ”Христо Ботев” гр. Троян

гр.Троян 5600, ул.,,Мизия,, 11

0670 / 6 27 13

e-mail: nu_hr.botev@abv.bg

 

Редакцията благодари на рекламодателите от региона, благодарение на които тази публикация бе осъществена