Национален парк Централен Балкан – оазис на дивия свят



 

Национален парк Централен Балкан е сред най-ценните и най-големи европейски защитени територии. Създаден е през 1991 г., за да съхрани завинаги в полза на обществото неповторимата природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък. Сред величествени пейзажи, паркът опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие от световно значение за науката и културата. Той има важно значение за системата от защитени територии. Девет строги резервата заемат близо една трета от територията - Боатин, Царичина, Стенето и Джендема, Козя стена, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна и Стара река. Първите четири от тях са част от Световната мрежа биосферни резервати по Програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО, а паркът и осем от резерватите са в Списъка на представителните защитени територии на ООН.

            Разположен в централните части на Балкана, на площ от 716 кв. км, паркът впечатлява с климат - своеобразен кръстопът на облаци и ветрове, с релеф – богат на внушителни каменни зъбери и скални венци, пещери, дълбоки ждрела, заоблени била и сурови върхове. Тук са Старопланинският първенец – връх Ботев и единственият по рода си у нас скален комплекс с вековни гори, стени, пропасти и мощен скален пояс – Джендемите, най-високият в страната водопад – Райското пръскало, уникалната за България система от ждрела и каньони - Черни Осъм, Стара река, Соколна, Бяла река, Тъжанското ждрело, страховити пещери и бездни - най-дълбоката в България пропастна пещера - Райчова дупка.        Сред богатствата на парка са неговите гори, те покриват 61 % от територията. От тях ¾ са букови – със средна възраст от 140 г. те са едни от най-обширните, компактни и относително неповлияни от човешка дейност букови масиви в Европа. Паркът е изключителен биологичен резервоар за генетичните ресурси на България. Той съхранява над половината от флората на БългарияТук са установени около 1900 вида и подвида висши растения, 229 вида мъхове, 256 вида гъби. Десет от растенията не могат да се видят никъде другаде, сред тях са старопланинската иглика, старопланинската теменуга, Ахтаровото шапиче, кернерова метличина. Централен Балкан има определяща роля за съхраняването на застрашени от изчезване, редки и защитени видове като жълта и безстъблена тинтява.          Многообразен е и животинският свят в парка. Централен Балкан е убежище за 21 вида световно и 44 вида европейски застрашени гръбначни животни. Описани са над 2 300 вида безгръбначни животни, 6 вида риби, 8 вида земноводни, 14 вида влечуги, 60 вида бозайници. Осем вида бозайници имат световно значими популации в парка – сред тях снежната полевка, лалугерът, сляпото куче, обикновеният сънливец, балканската дива коза. Дивата котка, благородният елен и кафявата мечка са видове, застрашени в европейски план.

Паркът е обявен за Орнитологично важно място със световно значение, поради ролята си за гнездещите, мигриращите и зимуващите в него птици. Срещат се над 220 вида, от които 123 вида гнездящи. Със световно значими популации са полубеловратата мухоловка, белогушият дрозд, балканската завирушка, балканската чучулига и южният белогръб кълвач. Двадесет и пет вида, сред които орел – змияр, белоопашат мишелов, скален орел, бухал, сив кълвач, имат в парка популации от европейско значение.

            Централен Балкан е рай за дивите си обитатели, но и привлекателно място за посетителите. Управлението на парка е създало условия за хората да общуват с природата, без да я увреждат. Информация на входовете в парка и резерватите запознава със защитената територия и с правилата за поведение, необходими за приятно и безопасно пребиваване в нея. В услуга на туристите са 470 км маркирани и добре поддържани пешеходни маршрута, за отмора и възстановяване са изградени чешми, места за краткотраен отдих, бивакуване, палене на огън, погледни площадки. Интерпретираните маршрути и атракции помагат да се осмисли, разбере и преживее природата по естествен и вълнуващ

начин, мотивират уважение към местните традиции и култура. Има възможности за многообразни дейности - пешеходен туризъм, езда и велотуризъм, фотолов, наблюдение на птици, растения и едри бозайници. Изградените ”Зелени” класни стаи и центрове за обучение, създадените партньорски информационно-образователни центрове, популярните образвателни програми ”Паркът като класна стая” и ”Разходка с рейнджър” все повече утвърждават парка като средище за природозащитно образование. Много измерения имат дългосрочните ползи от националния парк. Той е естествен източник на природни блага, основни за живота на обществото ни днес и за в бъдеще – изобилни води, чист въздух и благоприятен микроклимат, плодове и лечебни растения. Висока е научната, образователната и естетичната му стойност, будеща чувство на гордост от уникалната природа на България.

            От 2003 година НП Централен Балкан е член на Европейската мрежа от защитени територии PANParks – международно признание за неговата запазена дива природа и добро управление. От 2005 г. паркът поддържа пълнияPANParks сертификат, а дирекцията развива и разширява бизнес-партньорства с предприемачи в сферата на туризма. Търговската марка на PANParks е знак, че наслаждавайки се на първичния свят в този парк, посетителите допринасят за опазването на Европейската дива природа, уникална част от която е Централен Балкан. От 2006 г. паркът е в голямото семейство на Федерация EUROPARC. Заради своите съхранени местообитания и изключително биоразнообразие, се нарежда сред потенциалните места в Единната Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

 

Подарете си приключения и наслада с посетителските атракции

в Национален парк Централен Балкан!

Те са специално изградени екопътеки и интерпретирани маршрути, които осигуряват безопасно и информирано пребиваване в парка, непосредствен досег с дивата природа.

Екопътека “Бяла река” води през чудния див свят, в дома на редки животни и растения. Разположена е на около 6,5 км северозападно от град Калофер, близо до Калоферския манастир. Сред плетеница от планински разклонения, маршрутът отвежда дълбоко в ждрелото на Бяла река, за да разкрие непознат свят, в който следи на диви зверове кръстосват човешките пътеки. Началото на Екопътеката е близо до едноименния бивак. По осем дървени моста, трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя своеобразна осмица с дължина 1 830 м и денивелация близо 100 м. Пътеката води край стръмни крайречни скатове, покрити с изящни папрати и цветни каскади от здравец и родопски силивряк. Ручеи струят по скалите, за да се влеят в неукротените води на Бяла река, тътнеща в гърлото на планинското ждрело. Между стволовете на дърветата просветва сребърна лунария, по влажната земя личат дирите на нощни посетители - мечки, вълци, елени и диви свине. Приятна отмора след стръмното изкачване предлага заслон в най-високата точка на маршрута. От две погледни места по пътеката се откриват вълнуващи гледки към теснините на Бяла река и резерват Джендема.

Екопътеката е обект, подходящ за специализиран образователен туризъм. За нея са разработени две интерпретативни теми – “Ждрелото на Бяла река” и “Дендрология”, които с подходящи инфраструктурни съоръжения по трасето – табели с текст и илюстрации, интерактивни модули и игри, запознават посетителите с уникалното природно богатство на Централен Балкан – гори, води, животни и растения.

Маршрутът е пешеходен, кръгов, с продължителност на прехода около 3 часа. Изходен пункт е гр. Калофер, община Карлово. Възможност за настаняване на посетителите има в бивак Бяла река, разположен в съседство с изходния пункт на екопътеката, както и в къщите за гости и семейни хотели в гр. Калофер.

            Маршрут “Бабско пръскало” отвежда там, където се раждат палавите деца на планината – водопадите. Разположен е в югоизточната част на Националния парк, южно от масива Триглав. Представя цъфтящото великолепие на безлесната зона, уникалното Тъжанско ждрело и водопад Бабско пръскало. Крайпътни табели по трасето разказват с текст и снимки за горите, за птиците и бозайниците, за релефа и уникалната линия на хоризонта, за реките, ждрелата и водопадите в Централен Балкан, за резерват Джендема. Пътешествието започва сред вълнуващи гледки към резерват Джендема, Тъжанско ждрело и скалния феномен Козя стена. Продължава с панорами към каскадите от водопади по река Дълбока и Юрушка грамада. Намира прохлада в сянката на стара букова гора с кът за почивка, след което извежда във високопланинската безлесна зона, проправя си път сред море от диви треви и островчета хвойна и боровинки и се спуска към река Бабска и скалния гребен, където е скока на водопада. Оттук реката се хвърля стремглаво в бездната, за да засияе сред множество искри в сребърната дъга на Бабското пръскало. Дървено мостче над бързеите на реката изкушава посетителя да тръгне нагоре през поляни, осеяни със скали, за да достигне до най-високата точка от маршрута и кът за отдих с изумителна панорама към Бабското пръскало, връх Ботев, резерват Джендема и в дълбочина на юг. Пътеката продължава през алпийски поляни и букови горички към началото на маршрута. В небето кръжат величествени и горди орли и соколи, ястреби и мишелови. Внезапната им поява и далечният им писък допълват очарованието на планината.

            Маршрутът е пешеходен, кръгов, с продължителност на прехода около 4 – 4,5 часа. Изходен пункт е с. Тъжа, община Павел баня. Възможност за настаняване на посетителите има в община Павел баня, известен балнеоложки център в България. 

            Ключ към тайните на дивата планина са и други посетителски атракции в националния парк.

            “Царичина” - маршрут, разположен близо до с. Рибарица, по пътя за хижа Вежен. Той е пешеходен, кръгов, с продължителност на прехода 4 часа. Предлага посещение на вековна букова гора, изглед към резерват «Царичина», наблюдение на птици и редки растения. На вр. Голяма Шаля – най-високото място от маршрута, е изградена наблюдателна кула с 360 градусова панорама на юг към Главното Старопланинско било и Васильовска планина на север. Два маршрута - “Достъпна среда - Беклемето”, за хора с физически увреждания и “Беклемето – Курт хисар”, разположени на Старопланинското било, близо до прохода Троян – Кърнаре, предоставят възможност за посещение на високопланинската безлесна зона и срещи с обитателите й, откриват панорамни гледки към Главната Старопланинска верига,на север към Предбалкана и на юг – към Долината на розите. Екопътека “Достъпна среда – Беклемето” е кръгов маршрут с дължина около 1 600 м. Маршрут “Беклемето – Курт хисар” е с трасе около 9 км. Маршрутът “По пътя към еделвайса” отвежда до находище на еделвайс в резерват Козя стена. Трасето минава през вековни букови и буково-елови гори, дом за над 40 вида редки и защитени растения и над 60 вида птици. Пешеходен, с продължителност на прехода около 5 часа. “Водните дупки” е маршрут, който води през резерват “Северен Джендем”, през вековна букова гора до пещерата “Водните дупки”,в подножието на скалния масив“ Белите дупки”. Трасето има отклонение, по което се излиза на билото до х. Плевен. Кръгов пешеходен маршрут с продължителност на прехода 5 часа. Маршрут“По стъпките на балканджиите”  е пешеходен, с дължина около 9,5 км и продължителност на прехода 6 часа. В началото следва трасето на Екопътека “Видимско пръскало”, отклонява се вляво, за да изведе във високата планина, до погледно място с панорама към централната част на Старопланинското било.. Екопътека “Видимско пръскало” е разположена южно от квартал Видима на гр. Априлци. Изградена е като опознавателен туристически маршрут и предлага на посетителите  да се запознаят с парка и с един от неговите резервати - “Северен Джендем”. Трасето върви успоредно на река Пръскалска, минава през вековна букова гора и отвежда до скални стени, от които се спуска 80-метровият водопад Видимско пръскало. По маршрута се предлага интерпретативна програма, представяща животни и растения, обособенае“Зелена класна стая” за работа с деца. Пешеходен, реверсивен, продължителност на прехода 5 часа.

Маршрутите н есе препоръчват през зимата.

 

Текст:

Диана Терзиева – ръководител сектор „Интерпретация и туризъм” в

Дирекция „Национален парк Централен Балкан”

 

За контакти и повече информация:

Дирекция “Национален парк Централен Балкан”

Габрово 5 300, ул. “Бодра смяна” 3

тел.: 066/ 801 277

E-mail: office@centralbalkan.bg

www.centralbalkannationalpark.org

www.visitcentralbalkan.net

 

 

www.centralbalkan.bg