Демир Баба теке - Българският Ерусалим



 

Демир Баба теке - Българският Ерусалим

Резерват "Своряново"-гр. Исперих 

 

 
Демир баба (от турски - железният баща) е алевийски светец от 16 век, почитан в северна българия. според легендата Демир Баба бил надарен с мощ и богатир. когато веднъж настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор. вярва се че водата му е с лечебна сила и затова се посещава по Гергьовден, Илинден, и Димитровден от алиани, мюсюлмани, и християни. Изворът се намира в средата на археологическия резерват Сборяново в долината на река Крапинец, в подножието на високо плато в месността Камен рид. Съществува и друга легенда за Железния баща, според която с две крачки той се изкачвал от извора на платото. До извора се намира Демир баба теке -алевийско теке построен според през 16 век в който се намира и гробницата на демир баба. дървеният ковчeг, който постоянно е затрупан от дарове бива показван много рядко и то само пред поклонници-къзълбаши.  
"Ако търсиш Бога - иди, търси го у човека"-Демир Баба. В средата на историко-археологическия резерват "Сборяново"в една от извивките на каньона на река Крапинец край карстов извор се намира най-добре запазената гробница тюрбе на алианския светец Демир Баба(железният баща)преданието твърди, че светецът дал дума, че на това място ще изгради сам тюрбе на площ, колкото една биволска кожа. Демир Баба е най-почитаният светец сред алианското (къзълбашкото) население на Североизточна България. Неговата гробница е измежду най-посещаваните места не само от алианите но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението - от християните от околните села както и от посетителите на резервата "Сборяново". С Демир Баба е свързана част от месния алиански фолклор-селата Севар, Острово, Бисерци, Мъдрево, Свещари, Преславци, Брадвари...
 През 1952 година се открива ръкописно житие на Демир Баба написано на османотурски език с много персийски и арабски изрази, датирано ОТ 1716-1717. В житието се твърди, че Демир Баба е роден по времето на султан Сюлейман 1 (1520-1566)която датировка съвпада и с предполагаемото време на построяване на гробницата-1612-1617г. Самото тюрбе представлява седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток. Провежданите през 80-те години разкопки в двора на текето и в близката околнос разкриват интересни факти -мястото е било свещено за населявалите района племена и народи повече от две хилядолетия преди построяването му. Гробницата е построена на мястото на древно тракийско светилище(4 век преди христа-2 век след христа)Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1, 2-1, 5 метра стени на тюрбето. По времето на траките, в светилището са били почитани хтоническите божества-на водата, земята, подземното царство След Освобождението и особено след Балканските войни, в района се заселват бежанци от Беломорска Тракия, а след Ньойския договор-и добруджанци от Северна Добруджа.
Масово придошлото християнско население, носещо в традиционното си култура почитта към свещени извори(аязма), започва да посещава района на текето и изворите край него, още повече, че това е единственото място с предостатъчно вода в целия безводен район. Преселниците християни свързват мястото и изворите с името на Св. Илия и устройват събори на 2 август - Илинден по стар стил. Храстите и дърветата по протежението на пътеката до гробницата са осеяни със завързани части от дрехи. Вярва се, че оставяйки част или цяла дреха, която покрива болно място, ще се изцелиш. Интересни в двора на гробницата са камъкът, който зарежда с енергия и очите на вещицата. Камъкът е четвъртит къс скала, на която се ляга по гръб. Но очите на вещицата са далеч по-интересни за наблюдение. Те представляват две дупки с диаметър около 4-5 см. На нивото и ширината на раменете на средно висок човек.
Целта на изпитанието е, заставайки на около 4-5 метра човек протяга ръце с протегнати напред показалци, концентрира се, затваря очи и тръгва напред. Само праведен човек може да вкара пръстите си по този начин в дупката, според поверието. Съвременните посетители на Демир Баба теке могат да се разделят на 2 групи - алиани и туристи. Удивителен е начина, по който вярващи и любопитни присъстват там - в пълна хармония. Непречещи си и ненатрапващи се един на друг. Демир Баба теке е един от първите официално обявени паметници на културата-номер 66 от 1927 година поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност.                       
 
 
Текст. Радостина Дачева гр. Дулово