Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства



 

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства
 
         В полите на северните склонове на Централна Стара планина се намира Троян. Китният балкански град е съхранил богатата материална и духовна култура на възрожденските майстори грънчари, горяни, медникари, ковачи, кожухари и калпакчии.
         Днес тяхното наследство се съхранява в единствения в страната Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства. То привлича интереса и възхищението на многобройните български и чуждестранни туристи.
         Музейната експозиция е разположена в първата възстановена след Освобождението обществена сграда в града, който е опожарен по време на Руско-турската Освободителна война. Сградата е построена за училище, по-късно в нея се помещава общината, а в реставрираната сграда през 1968г. е открита експозицията на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В десет зали са представени експонати от най-характерните за троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, мутафчийство и калпакчийство.
Троян и днес се слави със своите керамици, затова на троянската битова керамиката е отделено подобаващо място в обновената през 2004 г. музейна експозиция. В четири зали е проследено нейното развитието от енеолита, през Възраждането с разнообразието на форми и украси, до формирането на съвременната троянска шарка. Акценти в експозицията са обредни съдове, използвани в сватбените обичаи на балканджиите. Троянските майстори грънчари пленяват посетителите с необикновените стомни с още по-необикновени названия – „Булка”, „Динченка”, „Рогачка”.
В две зали са показани различните дървообработващите занаяти - горянски и бъкличарски инструментариум, изработени на ръка и струговани предмети, писани булчински сандъци, музикални инструменти дело на троянски майстори, първия в страната пирографски бензинов апарат. Великолепно изработени копия на иконостасни двери, табла и колони от църквата „Св. Николай Летни” в с.Гумощник и църквата „Успение на пресвета Богородица” при Троянския манастир, където се намират оригиналите, изработени от новоселските майстори-марангози. Иконописта се развива като занаят, практикуван от селяните, живеещи край манастира. Те изработват икони, които продават на панаира, провеждан ежегодно, до ден днешен, на 15 август – Успение Богородично. В експозицията се намират и две оригинални икони „Христос Вседържител” и „Богородица с младенеца” на първия троянски иконописец Пенчо Хаджи Найденов, който изографисал множество църкви в Троянско и Врачанско.
В залата с металообработване е отделено място на ковачеството и леярството. Ковашкият руфет (еснаф) има своя кондика още от 1812 г., според Поменика на Троянския манастир. Друг занаят с вековни традиции е медникарството. Поколения потомствени майстори разнасят славата на малкия балкански градец на длъж и шир. Местните медникари съхраняват традиционните форми на съдовете, а функционалната украса, състояща се от геометрични фигури, растителни и антропоморфни форми се подчертава съвършената форма на съда.
Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства притежава богата колекция от историческо хладно и огнестрелно оръжие от Новоселското въстание и Руско-турската Освободителна война. Тук се съхраняват оръжия, изработени от майстора на старинно оръжие Дянко Дянков от гр.Априлци, който е сред петте одобрени кандидатури, включени вНационалната представителна листа по програмата на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища”.
В залата с традиционното тъкачество е отделено място на вече забравени занаяти като абаджийство, кафтанджийство, мутафчийство и кожухаро-калпакчийство, които определят икономическия облик на Троян в периода от средата на XIX до началото на XX век. Цветни градини греят от витрините с китеници, хармония от цветове струи от килимените черги „на ножове”, които са дело на сръчните ръце и естетическия усет на троянските жени. Акцент в експозицията е старинният стан за колани за тъкане „на кори”.
         Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на
XIX век, на крачно-ремъчков бъкличарски струг, интериор на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена.
Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика.
Друг атрактивен обект, който стопанисва музеят е турския конак, построен през 1868 г., когато Троян получава статут на нахия (околия). В тази сграда се помещава експозиция Възраждане. В нея чрез снимки, предмети и документи се представя историята на края и участието на троянци в революционните борби по време на Възраждането, Априлската епопея под Мара Гидик и Освободителната война. Акцент в експозицията са макетите на емблематичните сгради в Троян през Възраждането – църквата „Св. Параскева” с килийното училище, Жълтото училище и хана на Васил Спасов, в който е създаден Троянския революционен комитет през 1871г. от Васил Левски. В музея на занаятите се съхранява къс от оригиналното знаме на Троянският таен четен революционен комитет, изработено по проект на Тома Хитров и извезано от Марко Иванов Марковски.
 
За повече информация:
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства
Гр. Троян, пл. „Възраждане”1
 0670/62062 ;  067...
 
Къща "Иван Хаджийски"

Къщата се намира на главната улица в града. Обновена и модернизирана през 2007 г., по случай 100-годишнината от рождението на Иван Хаджийски (1907-1944 г.), виден български социолог и публицист, родоначалник на социалнопсихологическата школа в България. В къщата, чрез стилна документална експозиция и предмети на бита, се разказва за личността на Хаджийски и се пресъздава атмосферата на неговото време. Първият етаж на къщата функционира като кафе-клуб. Вторият етаж се използва като място за работа на уредниците в музея.
 
Художествена галерия „Серякова къща”
„Серякова къща” е единствената галерия в Троян и в нея се организират повече от 16 изложби годишно на местни и гостуващи автори, провеждат се срещи с изтъкнати творци, поетично-музикални вечери и други културни събития. Разположена е в родната къща на Георги Серяков (Гио) – Ботев четник, загинал през 1876 г. на Милин камък във Врачанския Балкан за освобождението на България от турско иго.
Сградата е обявена за паметник на културата с местно значение. През 1991 г. тя е предоставена на Дружеството на троянските художници за тяхно седалище и за градска художествена галерия.
Галерията разполага с 5 зали и е в сътрудничество с местни творци и с творци от Плевен, Ловеч, София и др.