Туризъм и бизнес в България - настаняване хотели, курорти, комплекси, къщи, вили, развлечение, бизнес, забележителности, градове

ЦЪРКВАТА "РОЖДЕСТВО ПРЕСВЯТА БОГОРОДИЦА" В ГР. ЕАЕНА - ИСТОРИЯ И ТРАДИЦИИ



 

В Елена, тоя малък, но буден възрожденски град, християнската вяра е допринесла съществено за религи­озното и културно-просветно развитие на неговото на­селение. За това свидетелствуват изградените три хра­ма (с училища към тях до миналия век): „Св. Никола Мирликийски чудотворец", „Успение Богородично" и "Рождество Богородично" . Последният е застроен ниско край реката, отдето иде името му сред хората - "Долната черква",за разлика от "Горната черква" - "Успение Богородично", построена на високо, под "Калето".
Първоначално през 1831 година е изграден малък храм , със стени от плет, на мястото на сегашната камбанария. Посветили го на Рождество Богородично. Храмът е построен от тримата братя : хаджи Панайот, хаджи Юрдан и хаджи Димитър, на тяхно собствено място. Освен него, в съседство, на свое дворно място хаджи Юрдан Брадата застроил ниска сграда - килии с параклис , предназначени за девически манастир. Там като монахиня е живяла съпругата на хаджи Юрдан, след като е овдовяла.
През 1859 г. при едно голямо наводнение, водата на реката излязла от коритото си, заляла храма и манастира и ги разрушила. Но "не се гаси туй що на гасне" - вярата и будното население на града събрало средства и започнало строеж на величествен храм. Той е изграден през 1865 г. от ученици на Колю фичето, ръководството на които било поверено на майстор Никола Петков. Според изказването на иконом Димитър Разсуканов Колю Фичето е идвал на кон да Види как върви работата по строежа. В това време той бил ангажиран с построяването на моста на река Янтра при град Бяла.
Безспорно, за подслоняване на слизащите от околните махали и селца богомолци, особено при нощни бдения по Коледните и Великденски празници, се е наложило да се възстанови отчасти старата манастирска сграда. В последствие тя е служила за архиерейско наместничество, а сега и за жилище на енорийския свещеник. Така че тази прицърковна сграда, типично в манастирски стил , напомня  ще напомня за някогашния девически манастир. По времето на митрополит Софроний Великотърновски се възнамеряваше тя да се възобнови, но скоропостижната му смърт попречи за това.
Църквата е трикорабна базилика с три престола : средният , посветен на Рождество Богородично, северният-на св. Спиридон Тримитунски- чудотворец и южният - на светите братя Кирил и Методий. Първоначалният иконостас в дърворезба и икони от местни художници, за голямо съжаление е опожарен. По време на Освободителната война турците превърнали църквата в склад и я напълнили с жито, на височина метър от пода. При изтеглянето си от града те го заляли с газ и запалили. Иконостасът изгорял. Високо на гредите, над олтарните двери, останал невредим Кръстът - Разпятието от масивно дърво.В озлоблението си "неверниците люти" го обстрелвали, което личи от пробивите на патроните по него. Но той останал необхванат от огнената стихия в свидетелство, че агарянското нечестие ще бъде победено и вярата ще възтържествува.
Сега кръстът е поставен В страни от северните двери, отвън в средната част на храма. Пред него, вярващите като палят свещ да чувствуват топлотата на молитвения пламък на живялите преди благочестиви българи - християни и с техните прежни молитви да подсилват вярата си в Бога.
При кръста е поставено св. Евангелие на църковно-славянски език, подарено преди Освобождението от "Станчо ГергеВ" от махала Дуковци , бивша Тодювска община. Той го донесъл от Русия, дето ходил на печалба. Евангелието е в сребърна обковка, позлатено, в големи размери. Сечено е от мюсюлмански ятаган, но е оцеляло. Бог не е допуснал да бъде опожарено за да знае бъдещото поколение с каква любов и грижа за храма е живяло местното население през турско робство. На началните му страници учителят Юрдан Брешков е записал историята на църквата по време на Освободителната война. Според преданието на свещ. Тодор Калиник житото в храма било продавано "по паница на човек". Със събраните средства - 70 000 гроша е изградено ново училище през 1880 г., на мястото на изгореното от турците. „
Ценна реликва на църквата е и св. плащеница. Последната е изцяло извезана от разноцветни копринени конци . На нея има надпис на гръцки - 12 април 1838 г. -датата на изработката. Плащеницата е донесена от Йерусалим или от СВ. Гора от хаджи Христо, брат на Иларион Макариополски. И до днес на нея се извършва Пасхалната служба с протяжното пеене на еленското "Христос воскресе" и "Ангел вопияше".
Стенописи в храма има малко тъй като част от тях са заличени при последния ремонт. На купола е изобразен Господ Вседържител, на северната и южната стена са представени четири евангелски събития в два реда, силно увредени и се нуждаят от реставриране. Светите литур-гисти на абсидата в олтара са изографисани от Атанас Велев от В.Търново през 1924 г., но и те се нуждаят от освежаване. Сегашният иконостас, както и иконостасните икони са от Русия. Страничните предни иконостаси В дърворезба, както и амвона са дело на дебърски майстори, а красивият трон с двата лъва от страни в дърворезба е поръчка от Виена.
За да се има представа за иконното богатство на църквата, тябва да се Видят малките аналойни икони за Всички Господски и Богородични празници, както и тези за по известните сВетии от църковния календар. Тези икони се пазят и сега 6 библиотечния шкаф 6 олтара, наредени по дати на празненствата. Това е голяма ценност, каквато притежават и много църкви в Еленска духовна околия.
Голямо съкровище за храма била иконата с чудотворния образ на Св.Богородица и Богомладенеца Христос. За историята на тази икона разказвал иконом Димитър Ю. Разсуканов, племенник на хаджи Юрдан Брадата. По предание иконата била рисувана от св. евангелист Лука и хаджи Юрдан, като поклонник на Божи гроб, я донесъл от Йерусалим. Той занесъл иконата в Плаковския манастир, дето тя стояла в стария храм при водопада "ЖиВоприемни източник ". Занесъл я, пред нея да се закълнат съратниците на ВелчоВата забера. След 1835 г. иконата обратно е Върната В Елена. Заради изграждането на сегашната голяма църква се е наложило тя да бъде преместена в църквата "Успение Богородично". При носенето и клисарят чувстВуВал голяма тежест. ПостаВяли иконата на определено място, но сутрин я намирали паднала с лице на пода. Това се повтаряло няколко пъти. При друг случай клисарят Димитър Цончев Въжев трябвало да занесе иконата в дома на касиера на църквата "Рождество Богородично". Пренасяйки я по дървения мост тогава, той усетил отново голяма тежест и не могъл да продължи. Върнал се назад и почувствувал особена лекота. Тогава оставили иконата в къщата на вдовицата на хаджи Юрдан Брадата. Тя се грижела да поддържа светлина пред нея - да пали свещ и кандило със страхопочитание като пред свещен образ. За местното население станало известно, че това е чудотворна икона. След завършване строежа на новата църква я поставили на предния южен иконостас. За съжаление през 1919 г. на Кръстопоклонната неделя тя изгоряла от недоугасена свещ при иконостаса.
На нейното място сложили друга икона, наподобяваща предишната, за която се предполага, че е рисувана от местен художник. По милостивото сърце на Св. Богородица и за утеха на населението, ще да е предадена целебна сила и на нея. В уверение на това, спомням си, в миналото имаше много сребърни миниатюри с различни очертания на ръка, крак, око и други подобни, закрепени в дървената рамка на иконата. По обичай те са поставяни от благочестиви вярващи в израз на благодарност към Св. Богородица за получено изцеление от някоя болест. И сега пред иконата много християни продължават да отправят топли молитви в очакване чудотворната помощ на Божията майка. Гори кандило и хората отново поставят уханни цветя с вяра и надежда за небесна помощ.
От облицовката на св.престол личи, че църквата е осветена. Преди Освобождението това вероятно е сторил гръцкият Владика Неофит, който е заемал Търновската митрополитска катедра до идването на Макариополския Епископ Иларион. Известно е кога е извършено обновлението - Възвръщане светостта на църквата. От протоколите на църковното настоятелство -1891 г. узнаваме, че по повод "големия крах, който претърпя градеца вън време на Освободителната Война през 1877 г.", когато след турското нашествие са опустошени "както всички къщи, тъй и Божиите храмове" е запланувано да бъде извършено обновление от Митрополит Климент, на 21 май, в деня на равноапостолните Константин и Елена.

Църквата има две енории. Преди Освободителната война във нея са служили: Сава поп Михайлов, Милан поп Савов, Андрей поп Савов, свещ. Андрон Михалев.